Кушланли

селище в Гърция

Кушланли или Кушанли (на гръцки: Ξυλαγανή, Ксилагани) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.

Кушланли
Ξυλαγανή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Марония-Шапчи
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 65 m
Население 1531 души (2001)
Телефонен код +30

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 18 километра южно от Гюмюрджина (Комотини).

ИсторияРедактиране

В 1890-те години част от българското население на селото, начело с първенците Стоян Киряков, Киряк Джелепов, Петко Гъгъмов – баща на видния гюмюрджински търговец Рафаел Гъгъмов, Димитър Кичков, Петко Велков и Димитър Сотиров, приема върховенството на Българската екзархия. Български учител става Чавдар Чавдаров от село Чадърли.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 230 български екзархийски семейства.[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Кушланли
  •   Атанас Пеев Велковски, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[4]
  •   Васил Антонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[5]
  •   Димитър Георгиев Табуров (1872 – 1932), касиер на Гюмюрджинския окръжен революционен окръг на ВМОРО от 1902 година, умира на 10 юли в Пловдив[6].
  •   Стойчо Караиванов, четник в Гюмюрджинската чета на Марин Чолаков[7]
  •   Ташо Стоев Джелепов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[8]
  •   Николай Гагамов (1919 – ?), български политик от БКП.

БележкиРедактиране

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 185.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 196.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 84
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 162.
  7. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 79, 85, 175.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 152, л. 18