Кушланли

селище в Гърция

Кушланли или Кушанли (на гръцки: Ξυλαγανή, Ксилагани) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.

Кушланли
Ξυλαγανή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Марония-Шапчи
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 65 m
Население 1531 души (2001)
Телефонен код +30

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 18 километра южно от Гюмюрджина (Комотини).

ИсторияРедактиране

В 1890-те години част от българското население на селото, начело с първенците Стоян Киряков, Киряк Джелепов, Петко Гъгъмов – баща на видния гюмюрджински търговец Рафаел Гъгъмов, Димитър Кичков, Петко Велков и Димитър Сотиров, приема върховенството на Българската екзархия. Български учител става Чавдар Чавдаров от село Чадърли.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 230 български екзархийски семейства.[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Кушланли
  •   Атанас Пеев Велковски, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[4]
  •   Васил Антонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[5]
  •   Димитър Георгиев Табуров (1872 – 1932), касиер на Гюмюрджинския окръжен революционен окръг на ВМОРО от 1902 година, умира на 10 юли в Пловдив.[6]
  •   Стойчо Караиванов, четник в Гюмюрджинската чета на Марин Чолаков[7]
  •   Ташо Стоев Джелепов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[8]
  •   Николай Гагамов (1919 – ?), български политик от БКП.

БележкиРедактиране

  1. Караманджуков, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 185.
  2. Караманджуков, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 196.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 84
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 162.
  7. Караманджуков, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 79, 85, 175.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 152, л. 18