Къща музей „Гео Милев“

къща музей в Стара Загора

Къщата музей „Гео Милев“ в Стара Загора е къщата, в която е израснал поетът Гео Милев, открита като музей на 27 септември 1953 г.

Къща музей „Гео Милев“
МестоположениеСтара Загора,
 България
Основан27 септември 1953 г.
Работно време
Лятно работно време08:30 – 17:00 ч.
(почивни дни: събота и неделя)
Зимно работно време08:30 – 17:00 ч.
(почивни дни: събота и неделя)
Допълнителна информация
Адресул. „Гео Милев“ № 37, Стара Загора, ПК 6000
Телефон042/ 623 450
Сайтgeomilev.com
Карта Местоположение

Фонд редактиране

Къщата музей „Гео Милев“ съхранява над 3000 експоната, разделени в основен и научно-спомагателен фонд.[1] Основният фонд на къщата музей е дарение от родителите на поета.[2][3] Те безвъзмездно предоставят редица ръкописи, писма, рисунки на Гео Милев и голяма част от личната му библиотека.[4]

История редактиране

 
„Дъбът на Гео Милев“ е вековно дърво, обявено за природна забележителност, засадено лично от поета

Идеята къщата, в която израства Гео Милев, да бъде превърната в музей, датира от 1952 г.[5] Основни инициатори са неговите приятели – поетите Николай Лилиев, Николай Райнов, Ламар, Людмил Стоянов, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев. Последните двама по това време живеят в Стара Загора. Иван Хаджихристов става първият уредник на къщата музей „Гео Милев“.

Първоначално къщата музей „Гео Милев“ има преобладаващо етнографски вид. Възстановени, както са изглеждали през миналия век, са и трите стаи на дома. През годините е осъвременен, за да отговаря на съвременните изисквания. Предвид малкия си размер къщата е достроена с експозиционната зала през 70-те години на XIX век. Самата експозиция също се променя. Първоначално тя е с високи пана с фотоси, а от средата на 80-те години има модерен вид, отличаващ го от сходните му музеи – с осветление, музика, визия и специални светлинни и музикални ефекти, създаващи усещането за спектакъл.

През 2020 г. в музея е извършен основен ремонт.[6]

В двора на музея се намира дъб, посаден от Гео Милев през 1905 г.[7] Вековното дърво е обявено за природна забележителност.

Културни инициативи редактиране

През годините музеят приютява множество културни събития, сред които и разнообразни театрални спектакли. Освен това организира редица културни инициативи, сред които:

„Гео-Милеви дни“ редактиране

„Гео-Милевите дни“ се провеждат на всеки две години, с организатор къщата музей „Гео Милев“. В рамките на тържествата се експонират изложби, правят се рецитали, поставят се пиеси, организират се кръгли маси и научни конференции. От 1995 г. се връчва и националната награда „Гео Милев“.

Национална награда „Гео Милев“ редактиране

 
Леда Милева

На 12 януари 1995 г. над 50 дейци на изкуството, журналисти, бизнесмени и духовници създават Международна фондация „Гео Милев“ с почетен председател Леда Милева (дъщеря на Гео Милев).[8] Основната цел на фондацията е да подпомага научно-изследователската и популяризаторската дейност на творчеството на Гео Милев и Къща музей „Гео Милев“. Същата година, в сътрудничество с община Раднево и община Стара Загора, е учредена Национална награда „Гео Милев“ . Наградата се връчва за заслуги и постижения в развитието на българската култура в областта на поезията, прозата, критиката, театъра, музиката и живописта. Връчва се през две години в рамките на „Гео-Милевите дни“ в края на месец септември.[9]

Национален конкурс „Гео Милев“ редактиране

С Община Стара Загора къщата музей организира ежегоден Национален ученически журналистически конкурс „Гео Милев“, включен в Националния календар на МОН за изяви по интереси на децата и учениците.[10]

Пленер „Деца рисуват“ редактиране

Пленерът „Деца рисуват“ е дългогодишна инициатива на Къща музей „Гео Милев“, чието начало е поставено от самия Гео Милев. В него участват ученици от Стара Загора и техните ръководители. Творбите на пленера участват в изложба, която се открива в дните преди 24 май.

Занималня редактиране

Къщата музей „Гео Милев“ организира занимания, насочена към най-малките (5 – 10 години) – „Четем и рисуваме“, „Литературни закачки“, „Ние сме актьори“, „Да съставим приказка“ и др.[11][12]

Източници редактиране