Лаго Маджоре
Лаго Маджоре (на италиански: Lago Maggiore, Lago Verbano) е второто по големина езеро в Италия (провинции Ломбардия и Пиемонт) след Гарда и 3-то по големина в Швейцария (кантон Тесин) след Женевското и Боденското. Площ 212,5 km² (в Швейцария 42,29 km²), обем 37,1 km³, средна дълбочина 174 m, максимална 372 m.[1]
| Лаго Маджоре (на италиански: Lago Maggiore, Lago Verbano) | |
|---|---|
| — сладководно, отточно — | |
 | |
  Местоположение в Швейцария | |
| Местоположение |  ШвейцарияТесин  Италия Пиемонт |
| Координати | |
| Притоци | Тичино, Точе, Маджа, треза |
| Отток | Тичино → По → Адриатическо море |
| Дължина | 64,4 km (С-Ю) |
| Ширина | 10 km (З-И) |
| Площ | 212,5 km² |
| Дълбочина | 174 m (средна) 372 m (максимална) |
| Воден обем | 37,1 km³ |
| Надм. височина | 193 m |
| Водосб. басейн | 6599 |
| Населени места | Локарно Стреза |
| Лаго Маджоре в Общомедия | |
Географска характеристика редактиране
Езерото Лаго Маджоре е разположено на границата меду Швейцария и Италия, между южните разклонения на Лепонтинските Алпи и заема дълга, дълбока и тясна междупланинска котловина, ограничена предимно от стръмни и високи брегове, подпряна от юг с морена натрупана от последния плейстоценски ледник. Бреговете му са предимно слабо разчленени с изключениа на западното крайбрежие, където на около 5 km на запад се вдава залива Точе. Дължина от север на юг 64,4 km и максимална ширина от запад на изток 10 km. През него протича река Тичино, която се влива в северозападната му част източно от швейцарския град Лугано, а изтича от крайния му южен ъгъл при град Сесто Календе. Освен река Тичино в него се вливат още няколко десетки реки, по-големите от които са Точе, Сан Бернардино, Сан Джавани, Канобино, Маджа, Верцаска, Джана, Треза, Боезио.[1]
Водосборният басейн на Лаго Маджоре обхваща площ от 6599 km³, като по-голямата част се простира на швейцарска територия. Разположено е на 192 m н.в. Болшинството от вливащите се в него реки имат алпийски хидроложки режим, получават голяма част от водите си от топенето на снеговете и ледниците, поради което през юни и юли нивото му е по-високо от това през зимата, средно с 4 m. Температурата на водата на повърхността през лятото е от 19 до 24°С, а през зимата 8 - 9°С. Не замръзва.[1]
Стопанско значение, селища редактиране
От 1826 г. в езерото се извършва местно пътническо корабоплаване. То е много живописно, климатът по крайбрежието му е мек през зимата и топъл през лятото. По бреговете му са изградени множество почивни, спортни и туристически бази. Бреговете му са гъсто заселени и тук са разположени множество населени места, като най-големи са градовете: в Швейцария - Локарно, Аскона и др.; в Италия - Луино, Лавено, Вербания, Канобио, Паланца, Стреза и др.[1]
