Лазар Младенов
Тази статия е за българския духовник. За българския революционер вижте Лазар Младенов (революционер). За български общественик вижте Лазар Младенов (общественик).
Лазар Димитров Младенов е български източнокатолически духовник, епископ на Македонския български апостолически викариат от 1883 до 1895 година.[1]
| Лазар Младенов | |
| български източнокатолически и православен духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Църква на съединените с Рим българи |
| Учил в | Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“ |
| Лазар Младенов в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 11 юни 1854 година в Банско, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско Димитър Арабаджиев. Поп Димитър поддържа връзка с Драган Цанков и пише дописки във вестник „България“. Сестрата на Лазар Милана Димитрова е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му Иван Младенов е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във френското училище на лазаристите в Солун и в лазаристкия колеж „Сен Беноа“ (Свети Бенедикт) в Цариград.
На 30 септември 1874 година влиза в ордена на лазаристите.[2]
Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в Париж. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на Берлинския конгрес. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.
Във връзка с административното преустройство на Католическата църква в България на 12 юни 1883 година е назначен за апостолически наместник за българите-католици в Македония и е ръкоположен за саталски епископ (Satalensis) от Нил Изворов.[2] В началото на 1884 година получава покана за лична среща с папа Лъв XIII в Рим, където е потвърдено назначението на младия епископ за апостолически викарий на Македонския български апостолически викариат, обхващаш българите униати в цяла Македония, със седалище в Солун. По време на неговото епископско служение в края на 80-те години унията в Македония достига своя апогей.
Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в Кукуш. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери[3] пораждат конфликт с лазаристите и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от Епифаний Шанов.
В началото на декември 1894 година Лазар Младенов се обръща с молба към Светия синод в София да бъде приет в православието.[4] Молбата е одобрена веднага с постановление от 8 декември от същата година и получава титлата браницки. Разкаян, след шест месеца той отново се връща към католицизма и през 1896 година заминава за Рим. Първоначално заема поста на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века е назначен за поддиректор на Ватиканската библиотека. За 18 години на този пост написва книга върху историята на България въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, която остава неиздадена.[5]
От 1900 година живее в Рим, където е съветник при ватиканското управление по източните въпроси и поддиректор на Ватиканската библиотека.[6] Умира в Рим през на 4 март 1918 година.[2]
- Покаятелно писмо на епископ Лазар за връщането му в православието, 27 юни/11 юли 1895 г.
-
Ръкопис на френски -
На български
Бележки
редактиране- ↑ Rybolt, John E. The Vincentians: A General History of the Congregation of the Mission (Volume 5. An Era of Expansion: 1878 – 1919). New York, New City Press, 2014. ISBN 978-1565485174.
- ↑ а б в Bishop Lazzaro Mladenoff, C.M. † // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 4 октомври 2015.
- ↑ Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203
- ↑ Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско – Васил Кънчов, стр. 323.
- ↑ Епископ Лазар Младенов // Католическа апостолическа екзархия София. Посетен на 4 октомври 2015.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 434.
| пръв | → | македонски български апостолически викарий (12 юни 1883 – декември 1894) |
→ | Епифаний Шанов |
| Томас Кулински | → | саталски епископ (12 юни 1883 – декември 1894) |
→ | … |
| Климент | → | браницки епископ (декември 1894 – май 1895) |
→ | Неофит |
| … | → | саталски епископ (май 1895 – 4 март 1918) |
→ | Франсоа-Жозеф Дантен |