Огюст Дозон
Луи Огюст Анри Дозон (на френски: Louis Auguste Henri Dozon) е френски филолог, албанолог, преводач и дипломат, служил на Балканите през втората половина на XIX век.[1][2] Дозон е един от основните защитници на Стефан Веркович по отношение на автентичността на „Веда Словена“.[3]
| Огюст Дозон Louis Auguste Henri Dozon | |
 | |
| Роден |
2 февруари 1822 г.
Шалон-ан-Шампан, Франция |
|---|---|
| Починал | 31 декември 1890 г.
|
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Научна дейност | |
| Област | филология, фолклористика, албанология |
| Огюст Дозон в Общомедия | |
Биография
редактиранеПроизход и образование (1822 – 1854)
редактиранеРоден е на 2 февруари 1822 година в Шалон-ан-Шампан, регион Шампан-Ардени, Франция.[4] Произхожда от аристократично семейство от Шампан, чието име преди Революцията е Д'Озон, което активно участва в политическите борби. Баща му е председател на гражданския съд в града. По-късно е избран за депутат от Шалон и семейството се мести в Париж, където е съветник в Парижкия апелативен съд.[4]
Огюст Дозон учи в Шалон,[4] а след това антична и модерна литература в колежа „Сен Барб“ в Париж.[4][1][2] В „Сен Барб“ научава латински, гръцки, английски, италиански и немски език. Още 16-десетгодишен, Дозон пише стихове, занимава се и с история на френските изящни изкуства. Превежда сонети и драми на Шекспир. Движи се в поетичния кръг около Алфред дьо Вини, приятел е с Бодлер и публикува стихосбирка, озаглавена „Стихове“.[5]
През 1841 година завършва право и работи в Министерството на вътрешните работи във второ бюро на Дирекцията за изящните изкуства,[5] където отговаря за опазване на историческите паметници.[1][2] Обикаля страната и събира антики, гравюри и рисунки.[5] През 1844 година става член на Азиатското дружество, където се запознава с Бартелеми Сен Илер и Емил Бурнув.[5]
Дипломатическа и научна дейност (1854 – 1885)
редактиранеДозон страстно се интересува от чужди езици и народи и решава да стане дипломат. През март 1854 година е назначен във външното министерство и изпратен като френски консул в Белград, където остава до 1863 година.[5][1][2] В Белград написва „Сръбски епос“, който издава във Виена през 1848 г., и идилията „Гората“, драмата в проза „Херуърд“, романа „Черната дреха“, драмата-легенда „Твардовски“, превежда „Рицарят Жан“ на Шандор Петьофи.[5] От 1863 до 1865 година Дозон е консул в Мостар,[5][1][2] откъдето пътува до Италия и до Гърция.[5] В Мостар пише върху сръбската граматика и превежда сръбски народни песни.[5]
През 1865 година е назначен за вицеконсул в Пловдив,[5][1][2] откъдето прави пътувания из българските земи и събира фолклорни материали. Получава орден „Меджидие“ IV степен от османското правителство, а на 25 август 1868 г. френското му връчва Ордена на почетния легион.[5]
През 1869 година е прехвърлен като консул в Янина, в 1875 се връща в Мостар, в 1878 година отива на Кипър, а от 1881 до 1885 година е консул в Солун.[1][2] Дозон продължава да събира народни песни и да ги превежда и издава на френски.[5]
Дозон особено се интересува от албанския език, който започва да учи в Янина след среща с Йохан Георг фон Хан. Изследванията му по албански език и фолклор – по-специално албанската устната литература, са публикувани в „Учебник по шкипски или албански език“ (Manuel de la langue chkipe ou albanaise), Париж 1879, и „Албански народни приказки, събрани и преведени“ (Contes albanais, recueillis et traduits), Париж 1881 г.[1][2]
През 1875 година получава академичен орден за трудовете и изследванията му в областта на славянските езици, а през 1880 става член-кореспондент на Френската академия.[5]
Последни години (1885 – 1890)
редактиранеПрез 1885 година Дозон се връща във Франция и преподава руски език в Училището за източни езици. В 1888 година за второто издание на „Сръбският епос“ получава от крал Милан I Сръбски орден „Свети Сава“. През 1889 година, по повод Конгреса на ориенталностите в Стокхолм, превежда и издава „История на Кокандското ханство“ на Владимир Наливкин и „Нрави и обичаи на черемисите“. Подготвя за издаване и руска граматика, но на 31 декември 1890 година умира във Версай на 68-годишна възраст.[5]
Памет
редактиранеНа Огюст Дозон е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Трудове
редактиране- Dozon, Auguste. Poésies populaires serbes traduites sur les originaux avec une introduction et des notes par Auguste Dozon. Paris, Е. Dentu, 1859. Посетен на 2 февруари 2015.
- Dozon, Auguste. Български народни пѣсни. Chansons Populares Bulgares Inedites Publiees Et Traduites par Auguste Dozon. Paris, Maisonneuve et cie, 1875. Посетен на 2 февруари 2015.
- Dozon, Auguste. Manuel de la langue Chkipe ou Albanaise par Auguste Dozon. Paris, Ernest Leroux, 1879. Посетен на 2 февруари 2015.
- Dozon, Auguste. Contes albanais recueillis et traduits par Auguste Dozon. Paris, Ernest Leroux, 1881. Посетен на 2 февруари 2015.
- Dozon, Auguste. L'Epopée serbe. Chants populaires héroiques. Traduits sur les originaux avec une introduction et des notes par Auguste Dozon. Paris, Ernest Leroux, 1888. Посетен на 2 февруари 2015.
- Nalivkine, V. P. Histoire du Khanat de Khokand par V. P. Nalivkine; traduit du russe par Aug. Dozon. Paris, Ernest Leroux, 1889. Посетен на 2 февруари 2015.
-
„Сръбски народни песни“, 1859 -
„Български народни пѣсни“, 1875 -
„Учебник по шкипски или албански“, 1879 -
„Албански приказки“, 1881 -
„Сръбският епос“, 1888 -
„История на Кокандското ханство“, 1889, превод на Дозон
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з Elsie, Robert. Historical Dictionary of Albania. Scarecrow Press, Inc., 2010. с. 117. Посетен на 1 февруари 2015.
- ↑ а б в г д е ж з Elsie, Robert. 1875 Auguste Dozon: Excursion to Albania // Texts and Documents of Albanian History. Архивиран от оригинала на 2015-02-02. Посетен на 1 февруари 2015.
- ↑ Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868 – 1875). София, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 191.
- ↑ а б в г Известия на държавните архиви, том 52. Главно управление на архивите при Министерски съвет, 1986. с. 469.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Известия на държавните архиви, том 52. Главно управление на архивите при Министерски съвет, 1986. с. 470.
| ? | → | солунски френски консул (1881 – 1885) |
→ | ? |