Лалапаша
Лалапаша или Лахна Пашакьой (на турски: Lalapaşa) е град в европейската част на Турция, северната част на вилает Одрин, от вилаетния център Одрин отстои на 27 км североизточно. Лалапаша е околийски център и единствена община в едноименната околия. Градът носи името на Лала Шахин паша (1330–около 1382), османски военачалник и първи бейлербей на Румелия.
| Лалапаша Lalapaşa | |
|---|---|
  Лалапаша  Лалапаша | |
| Страна |  Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Площ | 462,8 km² |
| Надм. височина | 172 m |
| Население | 1596 души (2018) |
| Официален сайт | www.lalapasa.gov.tr |
| Лалапаша в Общомедия | |
В 19 век Лахна Пашакьой е българско село в Одринския вилает на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 50 български екзархийски семейства или 216 души.[1]
Българското население се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 42 семейства (209 души) се заселват в Къзълагачка (Елховска) околия.[2]
От север на околия Лалапаша е българо-турската граница и общините Елхово, Тополовград и Свиленград. На територията на околия Лалапаша се намира село Хамзабейли, при което е разположен единият от трите гранични контролно-пропускателни пунктове на българо-турската граница – ГКПП Лесово - Хамзабейли.
Личности редактиране
- Родени в Лалапаша
Яни Георгиев (1883 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[3]
Бележки редактиране
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 311.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
