Вологодска област
Вологодската област е субект на Руската Федерация в Северозападния федерален окръг[1]. Площ 144 527 km2 (26-о място в Руската Федерация, 0,84% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 183 860 души (43-то място в Руската Федерация, 0,81% от нейното население). Административен център град Вологда. Разстояние от Москва до Вологда 497 km.
Вологодска област Вологодская область | |
Субект на Руската федерация | |
Вологодска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Вологда |
Площ | 144 527 km² |
Население | 1 183 860 души (2017) 8,19 души/km² |
Адм. център | Вологда |
Федерален окръг | Северозападен федерален окръг |
Губернатор | Вячеслав Позгалев |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 35 |
Официален сайт | www.vologda-oblast.ru |
Вологодска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПрез първите векове от новата ера местно население са били весите, които са населявали районите на Бяло езеро. През V-VII векове на новата ера започва усвояването на края от славянското население. Колонизацията на Руския Север е протичала както от запад, така и от юг. Първото споменаване за най-древния град Белозерск се отнася към 862 г. През XII – ХІV век се основават градовете Вологда (1147 г.), Велики Устюг (1218 г.) и Устюжна (1340 г.). Вологодска област е образувана на 23 септември 1937 г. с Постановление на ВЦИК на СССР след разделянето на Северната област на Вологодска област и Архангелска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеВологодска област е разположена в северната част на Европейска Русия. На запад граничи с Ленинградска област, на северозапад – с Република Карелия, на север – с Архангелска област, на изток – с Кировска област, на юг с Костромска и Ярославска област и на югозапад – с Тверска и Новгородска област. В тези си граници заема площ от 144 527 km2 (26-о място в Руската Федерация, 0,84% от нейната територия).[2]
Релеф
редактиранеВологодска област се намира в северната част на Източноевропейската равнина на височина 150 – 200 m. В западните части на областта е характерен моренно-езерния релеф. Тук са разположени Прионежката низина и Молого-Шекснинската низина, Белозерската равнина, Андогските, Белозерските и Кириловските височини и Вепсовското възвишение, където се намира най-високата точка на областта – 304 m. В централните части на областта са разположени Вологодското, Галичкото и Верхневажкото възвишения, Харовските височини и Присухонската и Чарозерска низини. На югоизток се простират северозападните части на възвишението Северни Ували.[2]
Климат
редактиранеКлиматът на Вологодска област е умереноконтинентален с продължително умерено студена зима и относително кратко, топло лято. Средна януарска температура от -11 °C на запад до -14 °C на изток, средна юлска – 17 – 18 °C. Годишната сума на валежите в западните райони е 560 – 580 mm, на изток 480 – 500 mm с максимум през летните месеци (2/5 от годишното количество). Снежната покривка се задържа 160 – 170 дни, а вегетационния период е от 95 – 100 дни на изток, до 115 – 125 дни на запад и юг.[2]
Води
редактиранеНа територията на областта има 19 923 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 554 km. Те се отнасят към 3 водосборни басейна: Бяло море на Северния Ледовит океан – 70%, Балтийско море на Атлантическия океан – 8% и Каспийско море – 22%. Към водосборния басейн на Бяло море принадлежат 4 големи реки: Северна Двина с левия си приток Вага и с двете съставящи я реки Сухона (с притока се Кубена) и Юг (с притока си Луза). На северозапад се намира горната част на водосборния басейн на река Онега, също вливаща се в Бяло море. Южните части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море, като тук по-големите реки са: Молога, Унжа и Шексна с притока си Суда. Западните части на областта принадлежат към водосборния басейн на Онежкото езро, което се оттича към река Нева, вливаща се в Балтийско море.[3]
Поради местоположението на областта голяма част от реките текат по нейната територия главно с горните си течения и са с предимно равнинен характер – широки долини, бавно течение, множество меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични проиждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Вологодските реки замръзват през ноември, а се размразяват през април, като много често по време на размразяването си причиняват катастрофални наводнения.[3]
Във Вологодска област има над 4 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ от 6520 km2. Голяма част от тях са с ледников произход и са разположени предимно в западната част на областта сред моренните хълмове. Значително е и количеството на крайречните, карстовите и блатните езера. На територията на областта се намират 5 от най-големите езера на Русия: Онежко езеро (южната му част около 740 km2), Бяло езеро, Воже (на границата с Архангелска област), Кубенско и Ковжко. Най-големият изкуствен водоем в областта е Рибинското водохранилище (северната му част) на река Волга. Много от естествените езера са преобразувани във водохранилища: Онежкото езро – Верхнесвирското водохранилище (преградната сстена е на река Свир в Ленинградска област), Бяло езеро – Шекснинско водохранилище (преградна стена на река Шексна), Кубенско и Ковжскто езера. Онежкото, Бялото и Ковжкото езера са включени в състава на Волго-Балтийския воден път, а Кубенското езеро – в състава на Северодвинския воден път.[3]
Блатата и заблатените територии заемат 8,8% от територията на областта – 12 718 km2, като най-големи са Уломската и Острово-Мороцката блатни системи в западната част на Вологодска област.[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеВ северната половина на областта почвите са подзолисти, на юг – ливадно-подзолисти, но често се срещат и подзолисто-торфени, ливадно-карбонатни, блатни и алувиални почви. Горите заемат 2/3 от територията на Вологодска област, като на северозапад и югоизток залесеността достига до 70 – 80%. Над 60% от горския фонд са иглолистни гори (основно смърч). Голямо значение имат и ливадите и пасищата, които заемат около 10% от цялата територия на областта.[2]
Животинския свят е представен от бял заек, бялка, кафява мечка, росомаха, горска катерица, борсук, вълк, лисица, бобър. В езерата и реките обитават различни видове риби, някои от които са с промишлено значение.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2017 г. населението на Вологодска област е наброявало 1 183 860 души (43-то място в Руската Федерация, 0,81% от нейното население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния (народи над 1000 души): руснаци 97,27%, украинци 0,75%, беларуси 0,29%, азербайджанци 0,23%, арменци 0,22%, цигани 0,16%, татари 0,13%, узбеки 0,11%.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Вологодска област се дели на 2 областни градски окръга, 26 муниципални района, 11 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Велики Устюг, Вологда, Сокол и Череповец) и 7 града с районно подчинение и 8 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Вологда (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
A. Вологда | 117 | 320 702 | гр. Вологда | 313 012 | ||
B. Череповец | 121 | 318 856 | гр. Череповец | 318 856 | 124 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Бабаевски | 9233 | 19 831 | гр. Бабаево | 11 439 | 246 | |
2. Бабушкински | 7761 | 11 812 | с. им Бабушкина | 5407 | 250 | |
3. Белозерски | 5398 | 15 141 | гр. Белозерск | 8914 | 214 | |
21. Вашкински | 2884 | 6928 | с. Липин Бор | 3673 | 255 | |
22. Великоустюгски | 7720 | 54 616 | гр. Велики Устюг | 31 606 | 623 | гр. Красавино, Кузино |
23. Верховажки | 4255 | 13 017 | с. Верховаже | 5013 | 363 | |
24. Вожегодски | 5752 | 14 826 | сгт Вожега | 6156 | 143 | |
25. Вологодски | 4540 | 52 539 | гр. Вологда | |||
26. Витегорски | 13 100 | 24 581 | гр. Витегра | 10 232 | 820 | |
5. Грязовецки | 5030 | 32 730 | гр. Грязовец | 14 916 | 47 | Вохтога |
6. Кадуйски | 3260 | 16 961 | сгт Кадуй | 11 280 | 170 | Хохлово |
7. Кириловски | 5394 | 14 077 | гр. Кирилов | 7482 | 129 | |
8. Кичменгско-Городецки | 7061 | 16 096 | с. Кичменгски Городок | 6421 | 726 | |
9. Междуреченски | 3624 | 5533 | с. Шуйское | 2220 | 94 | |
10. Николски | 7476 | 20 115 | гр. Николск | 8026 | 541 | |
11. Нюксенски | 5167 | 8629 | с. Нюксеница | 4244 | 533 | |
14. Соколски | 4165 | 49 077 | гр. Сокол | 37 191 | 35 | гр. Кадников |
13. Сямженски | 3950 | 8161 | с. Сямжа | 4029 | 146 | |
15. Тарногски | 5100 | 11 491 | с. Тарногски Городок | 5365 | 472 | |
16. Тотемски | 8393 | 22 751 | гр. Тотма | 9895 | 217 | |
19. Уст Кубински | 2444 | 7843 | с. Устие | 3875 | 70 | |
20. Устюженски | 3559 | 17 127 | гр. Устюжна | 8712 | 491 | |
4. Харовски | 3560 | 14 456 | гр. Харовск | 9185 | 89 | |
17. Чагодощенски | 2409 | 12 345 | сгт Чагода | 6160 | 348 | Сазоново |
18. Череповецки | 7640 | 39 205 | гр. Череповец | 124 | ||
12. Шекснински | 2528 | 33 415 | сгт Шексна | 18 872 | 83 |
Селско стопанство
редактиранеОсновният отрасъл – животновъдство (70% от цялата продукция на отрасъл).
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 906[4] | 815,1[5] | 757,3 | 702,3[5] | 541,6[6] | 451,8 | 372,4[6] |
Външни препратки
редактиране- Официален сайт на областта Архив на оригинала от 2004-12-13 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ Калуцкова Н.Н., Замятина Н.Ю. и др. Вологодската област (Волого́дская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [Великий князь – Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Вологодска област
- ↑ а б в г ((ru)) «Вода России» – Вологодска област
- ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Вологодской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |