Disambig.svg Тази статия е за обезлюденото село в Гърция. За селото в България вижте Лещен.

Лещен (на гръцки: Φαρασσηνό, Фарасино, катаревуса Φαρασσηνόν, Фарасинон, до 1927 година Λεστάν, Лестан[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.

Лещен
Φαρασσηνό
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемБук
Географска областЧеч
Населениеобезлюдено души

ГеографияРедактиране

Лещен се на мира на левия бряг на река Места след язовирните стени. Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името Лещен е жителско име от начално *Лещене от местното име *Лѣска, от леста. Името е обикновено в славянската топонимия.[4]

В Османската империяРедактиране

В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на махалата Лещен (Малко Лещен) със село Коница заедно с махалата Илиджа както следва: мюсюлмани – 209 семейства и 119 неженени.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Лещен (Лещенъ) или Лящен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 291 българи-мохамедани[6] в 90 къщи.[7]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в селото влизат български части. В саморъчно написаните си спомени войводата Тодор Хвойнев пише за Лещен относно покръстването през 1912-1913 година:

Помаците уж бяха почнали да възстановяват, наденали си бяха фесовете. Получихме тайна заповед да идем да изгорим село Лещен и от дванайсет години нагоре всичко да се изколи. Отидохме до съмнало. Цялата чета 42 души окупирахме селото. Какво ти въстание, нямат ни пушка, ни дявол. Събраха се всички селяни, деца и жени...[8]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. През 1923 година жителите на Лещен са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Лестан (Λεστάν) на Фарасинон (Φαρασσηνόν).[2] През 1928 година в Лещен са заселени 37 гръцки семейства със 116 души - бежанци от Турция.[3] Впоследствие селото обезлюдява.

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 151.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 23-25.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
  8. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 76.