Ливадища
Тази статия е за историческото село в Неврокопско. За селото в Солунско вижте Ливадаки (дем Солунски залив).
Ливадища (на гръцки: Λιβαδάκι, Ливадаки, катаревуса Λιβαδάκιον, Ливадакион, до 1927 година Λειβάδιστα, Ливадиста[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
| Ливадища Λιβαδάκι | |
| — село — | |
  Ливадища  Ливадища  Ливадища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Надм. височина | 680 m |
География
редактиранеЛивадища се намира на 680 m надморска височина[2] в прохода, който води от Белотинци към долината на Места.
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името Ливадища е от ливада и уголемителна наставка.[3]
В Османската империя
редактиранеВ XIX век Ливадища е българско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ливадища като село с 52 български къщи.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливадиста (Livadista), Мелнишка епархия, живеят 450 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ливадища (Livadischta) е посочено като село с 52 домакинства и 180 жители-българи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ливадища, на 7 1/2 часа на ЮИ от Неврокоп; лежи в едно долище между един поток. Околност планиниста и богата с гора: бук, елха, бор. Токо речи всички зидари; отиват по Драмско за работа. Църква св. Богородица, четат смесено; училище само българско с 20 ученика. 75 къщи само българе.[7] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ливадища е българско християнско селище. В него живеят 450 българи християни.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Ливадища (Λειβάδιστα) живеят 482 души.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Ливадища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
редактиранеПрез войната в селото влизат български войски. След Междусъюзническата обаче селото остава в Гърция. До 1920 година половината население на селото се изселва в България. След Търлиския инцидент в 1924 година и останалата част от жителите на селото - официално 266 души, се изселва в България.[2] В селото са настанени гръцки бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено от на Ливадаки (Λιβαδάκι).[11] Към 1928 година броят на гръцките бежански семейства в Ливадища е 45, а жителите на селото са 142 на брой.[12]
Селото е обезлюдено през 60-те години.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 482[2] | 265[2] | 123[2] | 126[2] | 12[2] | 32[2] |
Личности
редактиране- Родени в Ливадища
Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина[13]- Георги Константинов Германов (1896 – 1938), български комунистически деец
- Иван Коцев Атанасов (1899 – 1944), български комунистически деец, ятак[14]
- Костадин Ливадишалията, български революционер, четник при Филип Цветанов
- Райчо Костадинов Германов (18 април 1908 – 2 март 1944), български комунистически деец, общ работник в Пловдив, партизанин от отряд „Антон Иванов“, убит при преследването на антонивановци в местността Кьошка[15]
- Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Стоян Мълчанков[16]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 177. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 152.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Ломева, Славка Г. Дейци от Пловдивския край, загинали в антифашистката борба, 1923 – 1944 г. Библиографски указател. Пловдив, Окръжна библиотека „Иван Вазов“, 1964. с. 49.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.