Уикипедия

Белотинци (дем Неврокоп)

Disambig.svg Тази статия е за селото в Драмско, Гърция. За селото в България вижте Белотинци.

Белотѝнци (изписване до 1945 година: Бѣлотинци; на гръцки: Λευκόγεια, Левкогия, до 1927 Μπελοτίντσα, Белотинца[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия.

Белотинци
Λευκόγεια
— село —
Гърция
41.4047° с. ш. 23.8967° и. д.
Белотинци
Източна Македония и Тракия
41.4047° с. ш. 23.8967° и. д.
Белотинци
Драмско
41.4047° с. ш. 23.8967° и. д.
Белотинци
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Белотинска котловина
Надм. височина 600 m
Население 465 души (2011 г.)
Демоним белотинчине

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 600 m надморска височина,[2] на 8 km северно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи), близо до границата с България в Белотинската котловина между Стъргач и Бесленския рид. Селото е на река Пикла (Милоревма), край изкуственото Белотинско езеро (Лимни Левкогион).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов Белотинци е жителско име от изчезналото лично име *Белотин, което е производно на Белота, тоест село на Белота. Гръцката форма Белотинца е вариант на турската – Белотинча. Жителското име има три варианта: белотѝнченин, белотѝнченка, белотѝнчене; бельтѝнченин, бельтѝнченка, бельтѝнчене; белотѝнцалия, белотѝнцалика, белотѝнцалии.[3]

В Османската империяРедактиране

Сведения за селото има запазени още от Средновековието. В османски регистри от XIV век селото е споменато като зиамет на Махмуд бей Рекяни.[4] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на XVI век в село Белотинци са регистрирани 129 лица.[5] Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 16 септември 1636 година, броят на немюсюлманските семейства в Белотинци е 36.[6] Според други два документа от 13 март и 22 май 1660 година, в селото живеят 40 немюсюлмански семейства.[7]

През XIX век Белотинци е голямо село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак на Османската империя. Жителите му подобно на тези в повечето села в Мървашко се занимават с рудодобив, за което свидетелстват топоними като Пехците, Самоков, Мадема и други.

През 1840 година в селото е построено училище с преподаване на гръцки език. До 1870 година то има килиен характер. От учебната 1871/1872 година учителят Дамян Попов от Пазарджик въвежда обучението на български език. След него до 1876 година учителства Кочо Мавродиев от село Гайтаниново. Под негово ръководство местните гъркомани се обединяват с българското мнозинство и постигат пълно единодействие.[8]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Биелотинци (Biélotintsi) е посочено като село с 294 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 900 българи.[9] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Белотинцы като село с 264 български и 29 турски къщи[10] и втори път като село с 300 семейства българи.[11]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Белотинци, разположено е на Шилка, клон на Боздаг, при Тартанската река, приток на Панега. Къщите му са на равно място, а околността е плодородно поле; растат всичките житни растения. Има една стара и една нова църква, в която се чете по български. Българско училище с 45 ученика. 300 къщи само българе.[12] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1920 души, от които 1800 българи-християни и 120 турци.[13]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белотинци има 1600 българи екзархисти, 30 власи и 30 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 84 ученици.[14]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Белотинци:

„ С. Белотинци... Белотинци има 270 къщи български с 1170 души население. Занимава се със земеделие и скотовъдство[15] Мнозина се занимават и с овчарлък или отиват на работа в България или покрай Бяло море. Черковно-училищната община е добре водена и добива добър доход.[16] “

В ГърцияРедактиране

При избухването на Балканската война в 1912 година четиридесет души от Белотинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17] През войната Белотинци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Част от населението му бяга в България.[2] В 1913 година има 1361 жители, а в 1920 година - 1183[2] или 1173.[18]

По време на българското управление в селото през Първата световна война селото е обслужвано от свещеника от Ляски.[19]

Според сведения на Йордан Н. Иванов към 1918 година в Белотинци живеят 2600 българи (450 къщи) и в селото има само 4 влашки къщи. Турците обитават отделната махала Махаледжик на 1 километър западно от селото.[20]

След Търлиския инцидент от 1924 година,[2] в 1925 година цялото[21] или почти цялото му население - 1106 души,[2] се преселва в България – в Неврокопско, Сливен и района и Плевенско.[21] В селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция - 246 бежански семейства и 878[22] или 991 души бежанци.[2]

През 1927 година Белотинци е прекръстено на Левкогия, в превод Бяла земя.[23][2]

Населението произвежда картофи, тютюн и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство, поради обширните пасища.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1361[2][24] 1173[18] 1212[2] 1584[2][18] 1057[2][18] 1278[2][18] 745[2][18] 605[2][18] 611[2][18] 573[18] 465

ЛичностиРедактиране

Родени в Белотинци
  •   Ангел Бараков (Ангел войвода), български хайдуин и революционер
  •   Атанас Илиев (1850 – 1915), български революционер, опълченец[25]
  •   Атанас Христов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[26]
  •   Ангел Папалезов (1904 – ?), български политик, деец на ВМРО (обединена) и БКП
  •   Васил Манолев, български революционер
  •   Георги Папалезов (1883 – 1925), български революционер, комунист
  •   Илия Костадинов Янкин (1919 – 1944), български комунистически деец, член на РМС[27]
  •   Тодор Богатинов (1851 – 1918), български революционер, опълченец
  •   Тодор Паласкаря (1815 – 1898), български революционер, хайдушки войвода
  •   Филип, деец на ВМОРО, в 1904 селски войвода на белотинската чета[28]
Македоно-одрински опълченци от Белотинци
  •   Георги Ангелов, 3 рота на 15 щипска дружина[29]
  •   Костадин Ангелов, 17-годишен, зидар, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 ноември 1912 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[30]
  •   Ив. А. Байнов, 15 щипска дружина[31]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 142. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 77.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 10.
  5. ↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и изкуство, 1989, [1972].
  6. ↑ Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, [2001]. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  7. ↑ Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, [2001]. ISBN 954-9800-14-8. с. 293; 295.
  8. ↑ Автобиография на Спас Прокопов. „Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането“. София, 1979, стр.194 – 195
  9. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
  10. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  11. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  12. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112 – 113. (на френски)
  15. ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.
  16. ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 82.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  18. ↑ а б в г д е ж з и Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009. (на гръцки) Архив на оригинала от 2009-08-08 в Wayback Machine.
  19. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 – 1919 година. // Исторически преглед 65 (1 – 2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 96.
  20. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 158.
  21. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 12.
  22. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  23. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  24. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31 
  25. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 377.
  26. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  27. ↑ Списък на убити партизани
  28. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 174.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Белотинци_(дем_Неврокоп)&oldid=11287306“.