Белотинци (дем Неврокоп)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Драмско, Гърция. За селото в България вижте Белотинци.

Белотѝнци (изписване до 1945 година: Бѣлотинци; на гръцки: Λευκόγεια, Левкогия, до 1927 Μπελοτίντσα, Белотинца[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия с 573 жители (2001).

Белотинци
Λευκόγεια
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Белотинска котловина
Надм. височина 654 m
Население 573 души (2001)
Пощенски код 66033

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 8 километра северно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи), близо до границата с България в Белотинската котловина между планините Стъргач и Бесленски рид. Селото е на река Пикла край изкуственото Белотинско езеро (Лимни Левкогион).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов Белотинци е жителско име от изчезналото лично име *Белотин, което е производно на Белота, тоест село на Белота. Гръцката форма Белотинца е вариант на турската – Белотинча. Жителското име има три варианта: белотѝнченин, белотѝнченка, белотѝнчене; бельтѝнченин, бельтѝнченка, бельтѝнчене; белотѝнцалия, белотѝнцалика, белотѝнцалии.[2]

В Османската империяРедактиране

Сведения за селото има запазени още от Средновековието. В османски регистри от XIV век селото е споменато като зиамет на Махмуд бей Рекяни.[3] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на XVI век в село Белотинци са регистрирани 129 лица.[4] Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 16 септември 1636 година, броят на немюсюлманските семейства в Белотинци е 36.[5] Според други два документа от 13 март и 22 май 1660 година, в селото живеят 40 немюсюлмански семейства.[6]

През XIX век Белотинци е голямо село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак на Османската империя. Жителите му подобно на тези в повечето села в Мървашко се занимават с рудодобив, за което свидетелстват топоними като Пехците, Самоков, Мадема и други.

През 1840 година в селото е построено училище с преподаване на гръцки език. До 1870 то има килиен характер. От учебната 1871 – 1872 година учителят Дамян Попов от Пазарджик въвежда обучението на българския език. След него до 1876 година учителства Кочо Мавродиев от село Гайтаниново. Под негово ръководство местните гъркомани се обединяват с българското мнозинство и постигат пълно единодействие.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Биелотинци (Biélotintsi) е посочено като село с 294 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 900 българи.[8] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Белотинцы като село с 264 български и 29 турски къщи[9] и втори път като село с 300 семейства българи.[10]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Белотинци, разположено е на Шилка, клон на Боздаг, при Тартанската река, приток на Панега. Къщите му са на равно място, а околността е плодородно поле; растат всичките житни растения. Има една стара и една нова църква, в която се чете по български. Българско училище с 45 ученика. 300 къщи само българе.[11]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1920 души, от които 1800 българи-християни и 120 турци.[12]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белотинци има 1600 българи екзархисти, 30 власи и 30 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 84 ученици.[13]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Белотинци:

С. Белотинци... Белотинци има 270 къщи български с 1170 души население. Занимава се със земеделие и скотовъдство[14] Мнозина се занимават и с овчарлък или отиват на работа в България или покрай Бяло море. Черковно-училищната община е добре водена и добива добър доход.[15]

В ГърцияРедактиране

При избухването на Балканската война в 1912 година четиридесет души от Белотинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16] През войната Белотинци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция.

По време на българското управление в селото през Първата световна война селото е обслужвано от свещеника от Ляски.[17]

Според сведения на Йордан Н. Иванов към 1918 година в Белотинци живеят 2600 българи (450 къщи) и в селото има само 4 влашки къщи. Турците обитават отделната махала Махаледжик на 1 километър западно от селото.[18]

Според гръцката статистика, през 1913 година в Белотинци (Μπελοντίτσα) живеят 1361 души.[19]

В 1925 година цялото му население се преселва в България – в Неврокопско, Сливен и района и Плевенско.[20] В селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 246 бежански семейства и 878 жители бежанци.[21]

През 1927 година Белотинци е прекръстено на Левкогия, в превод бяла земя.[22]

ПреброяванияРедактиране

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Белотинци през годините е било както следва:[23]

Година Брой жители
1920 1173
1928 1212
1940 1584
1951 1057
1961 1278
1971 745
1981 605
1991 611
2001 573

ЛичностиРедактиране

Родени в Белотинци
  •   Ангел Бараков (Ангел войвода), български хайдуин и революционер
  •   Атанас Илиев (1850 – 1915), български революционер, опълченец[24]
  •   Атанас Христов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[25]
  •   Ангел Папалезов (1904 – ?), български политик, деец на ВМРО (обединена) и БКП
  •   Васил Манолев, български революционер
  •   Георги Папалезов (1883 – 1925), български революционер, комунист
  •   Илия Костадинов Янкин (1919 – 1944), български комунистически деец, член на РМС[26]
  •   Тодор Богатинов (1851 – 1918), български революционер, опълченец
  •   Тодор Паласкаря (1815 – 1898), български революционер, хайдушки войвода
  •   Филип, деец на ВМОРО, в 1904 селски войвода на белотинската чета[27]
Македоно-одрински опълченци от Белотинци
  •   Георги Ангелов, 3 рота на 15 щипска дружина[28]
  •   Костадин Ангелов, 17-годишен, зидар, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 ноември 1912 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[29]
  •   Ив. А. Байнов, 15 щипска дружина[30]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπελοτίντσα -- Λευκόγεια
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 77.
  3. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 10.
  4. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  5. Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, [2001]. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  6. Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, [2001]. ISBN 954-9800-14-8. с. 293; 295.
  7. Автобиография на Спас Прокопов. „Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането“. София, 1979, стр.194 – 195
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.126 – 127.
  9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  10. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  11. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 12.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112 – 113. (на френски)
  14. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.
  15. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 82.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  17. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 – 1919 година. // Исторически преглед 65 (1 – 2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 96.
  18. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 158.
  19. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  20. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.12
  21. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  22. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30 
  23. Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009. Архив на оригинала от 2009-08-08 в Wayback Machine.
  24. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995.
  25. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  26. Списък на убити партизани
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 174.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.