Линеар А е писменост, използвана от древните жители на о. Крит. Открита е от Артър Еванс през 1900 г. Линеар Б е разшифрован през 1952 г. от Майкъл Вентрис като писменост на ранен гръцки език. Линеар А не е разшифрована напълно, макар че е частично транскрибиран, използвайки фонетичните стойности от Линеар Б.

Макар че двата вида писменост използват общи знаци, разчитането на Линеар А продължава да представлява проблем. Като се заместват звуковите стойности на сричките от Линеар Б в текстовете на Линеар А се получават поредици от думи, които не могат да бъдат отнесени към нито един познат език. Езикът на Линеар А условно се нарича минойски и е бил говорен на о. Крит преди нахлуването на микенците около 1450 г. пр. Хр.

Тъй като минойският език е изчезнал, е много трудно да се разбере точността на разкодирането. Най-лесният подход към разчитане на Линеар А е да се допусне, че звуковите стойности на знаците от Линеар А съответстват на звуковите стойности на знаците от Линеар Б.

Плочки с Линеар А от о. Санторини.
Надпис на Линеар А върху ваза от о. Санторини.

Със сигурност можем да твърдим, че особеностите на Линеар А отразяват фонетичните особености на минойския език.

Начертанията на знаците от Линеар А и Б свидетелстват, че тази писменост е била пригодена за писане с четка с мастило или боя, тъй като много от знаците имат закръглена форма, за разлика от шумерския клинопис. Запазените текстове са предимно върху глинени плочици, където са нанасяни с твърд писец, докато глината е влажна. Повечето надписи изглежда са с религиозно-ритуален характер.

Знаците в Линеар А са се развили частично от Критските йероглифи, но основно влияние е оказала създадената през същия период (ок. 1720 – 1700 пр.н.е.) местна линейна писменост в гр. Библос. [1] Една част от знаците, използвайки акрофоничния принцип, изглежда са директни репити на египетски, лувийски и семитски иероглифи. Това не помага за определянето на езика, но е признак, че в създаването на писмеността са участвали писари, запознати с Лувийското и Египетското писмо.[2]

РазпространениеРедактиране

 
плочка с Линеар A, Chania Archaeological Museum.
 
Linear Плочка от двореца в Zakros, Археологически музей на Sitia.

Надписи на Линеар A са били намирани предимно на о. Крит, но също така и на други места в Гърция, както и на територията на Турция и Израел. До 2020 г. общият брой на намерените надписи е 1427 съдържащи общо между 7362 и 7396 знака, което мащабирано към стандартен шрифт би запълнило едва два листа хартия А4 (за сравнение обемът намерени надписи на Линеар Б надхвърля 20000).[3] Linear A has been written on various media, such as stone offering tables, gold and silver hairpins, and ceramics.[4] Най-ранните надписи на Линеар A са намерени във Фестос, в пласт датиран към края на Средно-Минойския II период: т.е. не по-рано от ок. 1700 пр.н.е. Освен на Крит надписи на Линеар A са били намирани и на други Егейски острови (Китера, Кеа, Тера, Мелос), в континентална гърция (Ayos Stephanos), на малоазийския бряг на Бяло море (Милет, Троя), и в Левант(Tel Haror).[5]

Извън КритРедактиране

Преди 1973 г. имало само една плочка с надпис на Линеар A намерена извън о-в Крит (на о-в Кеа).[6] Оттогава плочки с надписи са намерени на много други места.

Повечето – ако не и всички – надписи извън Крит, ако се съди по състава на плочките и други признаци, са направени на място.[6] Анализът на самите надписи показва, че някои от тях използват комбинирана между Линеар A и Линеар B, писменост, използвайки елементи от двете.

Опити за разчитанеРедактиране

Българският езиковед Вл. Георгиев (1958) смята, че част от надписите на Линеар А отразяват диалект на старогръцкия език, различен от диалекта, на който са написани надписите на Линеар Б. Хипотезата на Георгиев се отхвърля впоследствие като несъстоятелна. По-късно Георгиев преразглежда своите възгледи, и отнася минойския език към хето-лувийските езици.

Хипотезата за хето-лувийския произход на минойския език е извънредно популярна през 1950 – 1960 г.; издигат я независимо един от друг С. Дейвис, Л. Палмер и други изследователи. Независимо от това, тази хипотеза с времето загубва почти всички свои последователи. Причината е не само липса на морфологични аналогии между минойски и хето-лувийски (изследванията от 1950 – 1960 г. пренебрегват морфологията на езика и се основават само на предполагаеми лексикални съвпадения), но и очевидната липса на преки контакти между хето-лувийската и критската цивилизация (Крит не се споменава изобщо в хетските източници). Географията на предполагаемото преселение на предците на хето-лувийските народи до появата им в Анатолия по никакъв начин не е свързана с Крит.

Хипотезата за семитския произход на минойците също е била популярна: нейни привърженици са С. Гордън, Я. Бест и др. Основният стимул за привържениците на семитската хипотеза е сходството на минойската дума ku-ro „всичко, цяло“ със семитския корен * kol, * kul със същото значение. Въпреки това не само има очевидни разлики между морфологията на минойския език и семитските езици, но и само по себе си наличието на отворени срички в минойското писмо противоречи на семитската морфология, където коренът на думата се състои от съгласни, а промяната на огласовката играе основна роля в словообразуването и словоизменението.

Вероятно минойският език не е нито индоевропейски език, нито семитски, а изолиран средиземноморски език като баски или етруски език.

Д-р Брент Давис от Университета в Мелбърн през 2019 г. получава наградата на името на Майкъл Вентрис на Университета в Лондон за откритието, че словореда в надписите на Линеар А е подобен на този в египетския език: Сказуемо-Подлог-Допълнение.[7]

Разчетени изразиРедактиране

Следният списък показва малка част от разчетените изрази на Линеар А. Някои от тях не са сигурно изтълкувани.

  • (j)a-di-ki-te-te, ja-di-ki-tu: думи (прилагателни?) свързани с планината Дикте?
  • da-ma-te: * Dāmāter?, в Линеар Б da-ma-te = Δημήτηρ Деметра или старогр. δάμαρτει дат.п. ед.ч. от δάμαρ „съпруга“?
  • ku-ro „цяло, всичко“: не е ясна връзката с индоевропейско * kwol-, семитско * kul или етруско churu със същото значение.
  • ki-ro „липса, дълг“ (?).
  • ma+ru (с лигатура) „вълна“, старогр. μαλλός „валмо вълна“, вероятно заемка. Вероятно свързана с шумерското bar-lu „висококачествена вълна“.
  • pa-de: (име на бог), среща се в Линеар Б като pa-de, pa-ze.
  • pa-i-to: топоним, Φαιστός „Фестос“. Често срещан в Линеар Б.
  • po-to-ku-ro „голям(?), пълен“.
  • ru+ja (с лигатура) „нар“: старогр. ῥόα, ῥοιά „нар“, вероятно заемка.
  • se-to-i-ja: топоним.
  • su-ki-ri-ta * Sukrita: топоним, среща се в Линеар Б; днешно име Сибрита.
  • su-ki-ri-te-i-ja: прилагателно? от Сукрита (с индоевропейско окончание *-iyo-)

Списък със знациРедактиране

Линеен A: списък със знаци и номериране според E. Bennett. Четенето на символи се основава на аналогови линеар Б
* 01-* 20 * 21-* 30 * 31-* 53 * 54-* 74 * 76-* 122 * 123-* 306
  DA

* 01

  QI

* 21

  SA

* 31

  WA

* 54

 

* 76

 

* 123

  RO

* 02

 

* 21f

 

* 34

 

* 55

  KA

* 77

 

* 131a

  PA

* 03

 

* 21m

  TI

* 37

  PA3

* 56

  QE

* 78

 

* 131b

  TE

* 04

  MI?

* 22

  E

* 38

  JA

* 57

  WO2?

* 79

 

* 131c

 

* 05

 

* 22f

  PI

* 39

  SU

* 58

  MA

* 80

 

* 164

  NA

* 06

 

* 22m

  WI

* 40

  TA

* 59

  KU

* 81

 

* 171

  DI

* 07

  MU

* 23

  SI

* 41

  RA

* 60

 

* 82

 

* 180

  A

* 08

 

* 23m

  KE

* 44

  O

* 61

 

* 85

 

* 188

  S

* 09

  NE

* 24

 

* 45

  JU

* 65

 

* 86

 

* 191

 

* 10

  RU

* 26

 

* 46

  TA2

* 66

  TWE

* 87

 

* 301

 

* 11

  RE

* 27

 

* 47

  KI

* 67

 

* 100/
* 102

 

* 302

  ME

* 13

  I

* 28

 

* 49

  TU

* 69

 

* 118

 

* 303

  QA2

* 16

 

* 28b

  PU

* 50

 

* 70

 

* 120

 

* 304

  ZA

* 17

 

* 29

  DU

* 51

  MI

* 73

 

* 120b

 

* 305

  ZO

* 20

  NI

* 30

 

* 53

  ZE

* 74

 

* 122

 

* 306

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Woudhuizen 2007: 709 – 710
  2. Woudhuizen 2016: Language(s) of Linear A – стр.221
  3. Younger, John. 5. Basic statistics. // Linear A texts in phonetic transcription. University of Kansas, 2000. If there are 4,002 characters (font Times, pitch 12, no spaces) on an 8Шаблон:Frac × 11 inch sheet of paper with 1 inch margins, all extant Linear A would take up 1.84 pages. ... (14.34 pages for Linear B).
  4. Winterstein, Gregoire и др. Minoan linguistic resources: The Linear A digital corpus. // Proceedings of the 9th SIGHUM Workshop on Language Technology for Cultural Heritage, Social Sciences, and Humanities (LaTeCH).
  5. Woudhuizen, Fred C.. Documents in Minoan Luwian, Semitic, and Pelasgian. Amsterdam, Nederlands Archeologisch Historisch Genootschap, 2016. ISBN 9789072067197. OCLC 1027956786.
  6. а б Finkelberg 1998, с. 265 – 272 .
  7. Как се декодира писмеността на загубен език?

Външни препраткиРедактиране