Ломя
Ломя е река в Северна България, Дунавската равнина, област Ловеч – община Летница, област Велико Търново – общини Сухиндол и Павликени и Област Плевен – община Левски, десен приток на река Осъм. Дължината ѝ е 38 km.
| Ломя | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Ловеч Община Летница Област Велико Търново Община Сухиндол Община Павликени Област Плевен Община Левски |
| Дължина | 38 km |
| Водосб. басейн | 170 km² |
| Начало | |
| Място | южно от с. Горско Сливово, Деветашко плато |
| Координати | |
| Надм. височина | 400 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на река Осъм → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 58 m |
Река Ломя извира от източната част на Деветашкото плато, на 400 m н.в., южно от село Горско Сливово, община Летница, точно там където се събират границите на трите области Ловеч, Габрово и Велико Търново. До язовир „Ломя" протича на североизток в каньоновидна долина, като в този си участък служи за граница между Ловешка и Великотърновска области. След изтичането си от язовира навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ става широка. След село Бутово постепенно завива на северозапад, навлиза в Плевенска област и се влива отдясно в река Осъм на 58 m н.в., източно от град Левски
Площта на водосборния басейн на Ломя е 170 km2, което представлява 6,0% от водосборния басейн на река Осъм.
По течението на Ломя са разположени 2 села:
- в област Велико Търново, община Павликени – село Бутово;
- в област Плевен, община Левски – село Варана.
Водите на реката почти на 100% се използват за напояване. По Ломя в горното ѝ течение е изграден язовир „Ломя", а в най-долното ѝ течение, след село Варана част от водите ѝ се отклоняват в напоителни канали и реката достига до устието си единствено през пролетта.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 292.