Лудвиг фон Йотинген-Валерщайн

Лудвиг фон Йотинген-Валерщайн /Лудвиг Крафт Ернст Карл Алберт Франц Вилхелм Фридрих Филип Михаел Юдас Тадеус Нотгер Мария (на немски: Ludwig Craft Ernst Carl Albert Franz Wilhelm Friedrich Philipp Michael Judas Thadaeus Notger Maria Fürst zu Oettingen-Oettingen u. Oettingen-Wallerstein; * 31 януари 1791 във Валерщайн; † 22 юни 1870 в Люцерн) е княз на Йотинген-Йотинген-Валерщайн, от 1810 г. до смъртта си крон-оберст-хофмайстер в Кралство Бавария, баварски министър на вътрешните работи (1832 – 1837) и външен министър (1847/1848).

Лудвиг фон Йотинген-Валерщайн
княз на Йотинген
LodewijkOettingen.jpg
Лудвиг княз фон Йотинген-Валерщайн
Лични данни
Роден
Починал
22 юни 1870 г. (79 г.)
Погребан в Валерщайн
Пълно име Лудвиг Крафт Ернст Карл Алберт Франц Вилхелм Фридрих Филип Михаел Юдас Тадеус Нотгер Мария
Семейство
Баща Крафт Ернст фон Йотинген-Валерщайн
Майка Вилхелмина Фридерика Елизабет фон Вюртемберг
Бракове Мария Кресценция Боургин
Албертина Лариш фон Моених
Потомци Каролина Антония Вилхелмина Фридерика Лудовика Кресценция, Тереза Вилхелмина Фридерика Кресценция
Герб Oettingen Scheibler31ps.jpg
Лудвиг фон Йотинген-Валерщайн в Общомедия

Той е най-големият син на 1. имперски княз Крафт Ернст фон Йотинген-Валерщайн (1748 – 1802) и втората му съпруга херцогиня Вилхелмина Фридерика Елизабет фон Вюртемберг (1764 – 1817), дъщеря на херцог Лудвиг Евгений фон Вюртемберг (1731 – 1795) и София Албертина фон Байхлинген (1728 – 1807). Братята му са 3. княз Фридрих Крафт (1793 – 1842), принц Франц Лудвиг Крафт (1795 – 1813, убит при Ханау), принц на Йотинген-Йотинген и Йотинген-Валерщайн, и принц Карл Анселм (1796 – 1871).

Лудвиг фон Йотинген-Валерщайн следва право между 1807 и 1810 г. в университета в Ландсхут. От 1810 г. до смъртта си той е „крон-оберст-хофмайстер“ и получава глас в тайния държавен съвет. Той изпълнява дипломатически задачи.

Лудвиг фон Йотинген-Валерщайн се отказва от правата си като княз през 1823 г. за сметка на по-малкия си брат Фридрих Крафт (1793 – 1842). От 1849 – 1858 г. Лудвиг фон Йотинген-Валерщайн е народен представител на „втората камера на Баварския Ландтаг“ на страната на либералното крило. Той увеличава библиотеката на рода си. Една част от нея купува крал Лудвиг I за своята сбирка и нарежда рисуването на портретите на съпругата и дъщеря му за „Галерията на красавиците“ в Нимфенбург.

Лудвиг фон Йотинген-Валерщайн умира на 79 години на 22 юни 1870 г. в Люцерн и е погребан във Валерщайн

ФамилияРедактиране

 
Първата му съпруга Кресценция
 
Дъщеря му Каролина Антония Вилхелмина Фридерика

Лудвиг фон Йотинген-Валерщайн се жени на 7 юли 1823 г. (морганатичен брак) в Керкинген за Мария Кресценция Боургин (* 3 май 1806, Фюсен; † 22 юни 1853, Валерщайн), дъщеря на Николас Боургин и Кресценция Глогер. Те имат две дъщери:[1][2][3][4]

  • Каролина Антония Вилхелмина Фридерика Лудовика Кресценция (* 19 август 1824, Донаувьорт; † 14 януари 1889, Мюнхен), омъжена на 27 февруари 1843 г. за граф Хуго Валдбот фон Басенхайм (1820 – 1895)
  • Тереза Вилхелмина Фридерика Кресценция (* 4 февруари 1827, Раймлинген; † 12 април 1833, Раймлинген)

Лудвиг фон Йотинген-Валерщайн се жени втори път на 18 юли 1857 г. в замък Нови Светлов над Божковицеми (дворец Свитлау), Цвитлан, Моравия за графиня Албертина Лариш фон Моених (* 20 май 1819, замък Долни Животице/ замък Шьонщайн, Силезия; † 10 юни 1900, Гьорц), дъщеря на граф Хайнрих Лариш фон Моених (1793 – 1859) и Хенриета фон Хаугвитц (1799 – 1884). Бракът е бездетен.

 
Дворец Йотинген
 
Дворец Валерщайн

ПроизведенияРедактиране

  • Vortrag: Ueber Hindernisse des Fortschreitens der Landschaft, welche in dem Creditwesen begründet sind. 1839.
  • Vortrag: Ueber Evidentstellung und Verbesserung der bayerischen Landwirthschaft nach den Anträgen des Regierungsrathes von Heffels. 1839.
  • Abel und Wallerstein, 1840.
  • Fürst Ludwig von Oettingen-Wallerstein, die anonyme Presse und die Briefe eines ausgewanderten Deutschen, Verlag der Franz’schen Buchhandlung, München 1848.
  • mehrere Artikel in der deutsch-constitutionellen Zeitung als Separatabdruck: Deutschland, seine Zukunft und seine constituirende Versammlung erschienen im August 1848.
  • Flugschriften der Reden, vom 3. und 6. November 1849 über die deutsche Frage
  • Die deutsch-österreichische Frage aus dem Standpunkte der internationalen Politik: und der künstigen Welt, Fahrmbacher, 1849.
  • Deutschlands Aufgabe in der orientalischen Verwickelung, von einem ehemaligen deutschen Minister, anläßlich des Krimkriegs 1853
  • Artikel für die Augsburger Allgemeine Zeitung
  • Flugschrift Bund und Bundesreform
  • autobiographischen Abriß
  • Briefe und Tagebuchaufzeichnungen

ЛитератураРедактиране

  • Michael Renner: Ludwig von Oettingen-Wallerstein im Werben um seine Braut Creszentia geb. Bourgin in Baldern. In: Jahrbuch / Historischer Verein für Nördlingen und das Ries; Band 31. 2006 (2007), S. 241 – 283.
  • Wilfried Sponsel: Burgen und Schlösser. Aus dem Leben des Fürsten Ludwig zu Oettingen-Wallerstein, In: Das Ferienland Donau-Ries. F. Steinmeier Verlag, Nördlingen 2001, S. 44 – 53.
  • Karl Möckl: Oettingen-Wallerstein, Ludwig Kraft Fürst zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 476
  • Christof Metzger: Der revolutionäre Fürst. Fürst Ludwig von Oettingen-Wallerstein, In: Lola Montez oder eine Revolution in München. Münchner Stadtmuseum, München 1998, S. 66 – 80, gebundene Ausgabe: Edition Minerva Verlag, 2000, ISBN 3-932353-23-4.
  • Dirk Götschman. Das bayerische Innenministerium 1825 – 1864. Göttingen, Vandenhoeck & Ruprecht, 1993. ISBN 3-525-36040-1. с. 215 – 224.
  • Karl-Heinz Zuber: Der „Fürst Proletarier“ Ludwig von Oettingen-Wallerstein (1791 – 1870). Adeliges Leben und konservative Reformpolitik im konstitutionellen Bayern. Dissertation 1976. (= Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte, Beiheft, Reihe B, 10). C. H. Beck, München 1978, ISBN 3-406-10810-5, S. 66 – 80.
  • Ernst Deuerlein: Ludwig Kraft Fürst von Öttingen-Wallerstein (1791 – 1879). In: Lebensbilder aus dem Bayerischen Schwaben. Band II, Max Hueber Verlag, München 1953, S. 349 – 375.
  • Valeria D. Dcsacsovszky: Das Ministerium des Fürsten Ludwig von Oettingen-Wallerstein 1832 – 1837. Dissertation. Universität, München 1932.
  • Georg Grupp: Fürst Ludwig von Oettingen-Wallerstein als Museumsgründer. In: Jahrbuch 6 des Historischer Verein für Nördlingen und Umgebung. Augsburg 1917, S. 73 – 109.
  • Georg Grupp: Fürst Ludwig von Öttingen-Wallerstein als Kreiskommandant der Landwehr]. In: Zeitschrift des Historischen Vereins für Schwaben und Neuburg 42, Augsburg 1916, S. 83 – 127.
  • Georg Grupp: Die Jugendzeit des Fürsten Ludwig von Öttingen-Wallerstein und die Mediatisierung. In: Jahrbuch 4 des Historischer Verein für Nördlingen und Umgebung. Augsburg 1915, S. 58 – 100.
  • Karl Theodor von Heigel: Oettingen-Wallerstein, Ludwig Fürst von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 736 – 747.
  • ~Almanach de Gotha. 1864, 1893
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959 215.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране