Лудвиг I (Бавария)

Лудвиг I (на немски: Ludwig I., König von Bayern; * 25 август 1786, Страсбург; † 29 февруари 1868, Ница) е немски княз от династията на Вителсбахите и крал на Бавария (1825 – 1848).

Лудвиг I
Ludwig I. von Bayern
крал на Бавария

Роден
Починал
Погребан Мюнхен, Германия

Религия католицизъм
Образование Гьотингенски университет
Награди Орден на Златното руно
Управление
Период 18251848 г.
Coat of Arms of the Kingdom of Bavaria 1835-1918.svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Максимилиан I Йозеф (Бавария)
Майка Августа Вилхелмина фон Хесен-Дармщат
Братя/сестри Карл Теодор Баварски
Елизабет-Лудовика Баварска
Лудовика Баварска
София Баварска
Каролина Августа Баварска
Мария Анна Леополдина Баварска
Амалия-Августа Баварска
Августа-Амалия Баварска
Съпруга Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен (12 октомври 1810 – неизвестна)
Партньор Лола Монтес
Деца Отон I Гръцки
Максимилиан II Йозеф
Матилда Каролина Баварска
Луитполд Баварски
Аделгунда Баварска
Хилдегард Луиза Баварска
Александра Амалия Баварска
Адалберт Баварски
Лудвиг I в Общомедия

Той последва баща си Максимилиан I Йозеф през 1825 г. на баварския трон и напуска в революционната 1848 г. в полза на сина си Максимилиан II Йозеф.

Произход и ранни годиниРедактиране

Кръстеният като Лудвиг Карл Август е син на Максимилиан I и принцеса Августа Вихелмина Мария от Хесен-Дармщат. Кръстник му е Луи XVI (крал на Франция). Той е чичо на Елизабет Баварска, по-късната императрица на Австрия и Унгария.

По рождение е трудно чуващ и е възпитаван религиозно от 1797 г. от католическия свещеник Йосиф Антон Замбуга. Следва в университета на Ландсхут и след това в Гьотингенски университет.[1] Учи литература и руски език.

На 12 октомври 1810 г. като баварски престолонаследник се жени за принцеса Тереза от Саксония-Хилдбургхаузен (1792 – 1854) (Принцовата сватба). Така се създава традицията на мюнхенския Октоберфест. Мястото, където се е провела сватбата и се провежда Октоберфест се казва в чест на принцесата Терезиенвийзе.[2]

Пътувания и строителствоРедактиране

През декември 1804 г., при пътуване до Рим, е впечатлен от класическото изкуство. По време на престоя си в Париж и в Италия създава колекция от антики. През 1816 г. нарежда да бъде построена Глиптотеката в Мюнхен – първият музей на античното изкуство в света.[1] По-късно нарежда строежите на църквата „Лудвигскирхе“, Колонадата на пълководците (Feldherrnhalle), а Резиденцията е разширена от фон Кленце с нова фасада по подобие на флорентинския Палацо Пити. Другият предпочитан от Лудвиг I архитект, Фридрих фон Гертнер, е архитект на Дворцовата библиотека. Лудвиг I нарежда и построяването на Кралския площад (Königsplatz) и на Пинакотека.[3] Друг важен проект на краля е огромния гръцки храм Валхала.[3]

Като трон-принц той отива в Рим и купува Вила Малта. През 1817 г. е главен организатор на смъкването на министъра граф Монжела.

Крал на БаварияРедактиране

На 13 октомври 1825 г. след смъртта на баща му той става крал на Бавария. От 1837 г. той се нарича и херцог на Франкия, херцог на Швабия и Пфалц при Рейн.

През ноември 1826 г. той мести университета Лудвиг Максимилиан от Ландсхут в Мюнхен. Университетът става едно от най-блестящите средища на католицизма в Германия, въпреки че е отворен и за протестанти. Същевременно кралят връща в Бавария всички изгонени от граф Монжела църковни ордени с изключение на йезуитския.[4]

През 1831 г. парламентът гласува намаляване на бюджета за големи строежи, поради което Лудвиг I се смята за предаден и изпитва огромно огорчение. В писмо до сина си Максимилиан пише: „Там, където трябваше да има благодарности, се сипят само упреци и обвинение след обвинение!“. Лудвиг I счита протестантството за извор на либерализъм и застава на страната на католицизма.[5]

От 1846 г. става любовник на танцьорката Лола Монтес. На 9 февруари Лудвиг I затваря университета след протести, но два дни по-късно отменя мярката си и издава заповед Лола Монтес да напусне града. Лудвиг I застава отново на страната на протестантите, които също са против него. Френската революция е достигнала Бавария и кралят не е в състояние да удържи властта. На 20 март 1848 г. той абдикира в полза на сина си, Максимилиан II Йозеф.[5]

Следващи годиниРедактиране

Живее още 20 години и умира на 29 февруари 1868 г. на 81 г. във вилата, която е взел под наем за зимата в Ница. Погребан е в базиликата Свети Бонифац на бенедиктинския манастир в Мюнхен.

Лудвиг I е също поет. Той посещава на 28 август 1827 г. Гьоте във Ваймар и му дава ордена на Бавария за седемдесет и осмата му годишнина.

ДецаРедактиране

Лудвиг I има с Тереза девет деца:

ЛитератураРедактиране

  • Heinz Gollwitzer: Ludwig I. von Bayern. Königtum im Vormärz. Eine politische Biographie. ISBN 3-7991-6287-9.
  • Hubert Glaser: Ludwig I. von Bayern: Lebensgang und Leitbilder. In: Die Sehnsucht eines Königs. Ludwig I. von Bayern (1786 – 1868), die Romantik und Schloß Runkelstein. Hg. v. der Stadt Bozen, Bozen 2003, S. 119 – 140.
  • Rudolf Reiser: König und Dame. Ludwig I. und seine 30 Mätressen. Buchendorfer Verlag, München 1999, ISBN 3-934036-05-8.
  • Rudolf Reiser: Ohne Bacchus friert Venus. König Ludwig I. in Anekdoten. München: Buchendorfer Verlag, 2001. ISBN 3-934036-48-1
  • Golo Mann: Ludwig I. König von Bayern. ISBN 3-923657-27-7.
  • Winfried Nerdinger: Romantik und Restauration, Architektur in Bayern zur Zeit Ludwigs I. 1825 – 1848, Hugendubel, München 1987, ISBN 3-88034-309-8
  • Karl Theodor von Heigel: Ludwig I. König von Baiern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19. Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 517 – 527.

ИзточнициРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 106 – 107.
  2. Geschichte des Münchner Oktoberfestes
  3. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 111 – 115.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 117 – 121.
  5. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 125 – 130.

Външни препраткиРедактиране