Луи-Жозеф дьо Вандом

Луи-Жозеф дьо Бурбон, херцог дьо Вандом (на френски: Louis Joseph de Bourbon, duc de Vendôme) (1 юли 1654 – 11 юни 1712) е френски аристократ и маршал, един от най-успешните военачалници на своето време. Има важна роля през Деветгодишната война и Войната за испанското наследство.

Луи-Жозеф, херцог дьо Вандом
Louis Joseph, duc de Vendôme
Херцог дьо Вандом
Херцог дьо Вандом

Роден
Починал
Винарос, Испания
Погребан Испания

Религия Католическа църква
Военна служба
Звание Маршал
Години на служба 1672 – 1712
Служил на Royal Standard of the King of France.svg Кралство Франция
Семейство
Род Бурбони
Баща Луи дьо Бурбон, херцог дьо Вандом
Майка Лаура Манчини
Съпруга Мари-Ан дьо Бурбон
Деца няма

Подпис Signature of Louis (Joseph) de Vendôme, Duke of Vendôme in 1699.png
Луи-Жозеф, херцог дьо Вандом в Общомедия

Произход и младежки годиниРедактиране

Луи-Жозеф принадлежи на рода на Бурбоните, от който са и кралете на Франция от този период. Той е правнук на Анри IV и неговата любовница Габриел д'Естре. Син е на Луи дьо Бурбон и внук на Сезар дьо Бурбон – извънбрачен син на Анри ІV, но признат официално от него. Майка му е Лаура Манчини – племенница на известния кардинал Мазарини,[1] пръв министър от 1642 до 1661 г.

Когато е едва на три години, майка му умира, а през 1669 г. – и баща му. До този момент той носи титлата херцог на Пентиевр, но сега става Вандом – име, което го задължава да служи вярно на короната. През по-голямата част от детството си е отгледан от леля си Мария-Ана Манчини.

Военна кариераРедактиране

Луи-Жозеф дьо Вандом стъпва за първи път на бойно поле през 1672 г., когато е 18-годишен. Тогава Луи XIV подготвя атака срещу Обединените нидерландски провинции (Холандия) и взема на поход своя братовчед. По време на Холандската война Вандом все още само се учи, но расте във военната йерархия. През 1678 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1688 – в генерал-лейтенант – най-високия чин преди маршал.[2] По време на Деветгодишната война той получава правото да командва отделни френски армии, а по време на сраженията – флангове. Все още обаче не е достигнал дотам, че да ръководи самостоятелна кампания. Бие се под командата на херцог дьо Люксамбур при Щайнкирк (1692) и под командата на Никола Катина при Марсаля (1693). Едва през 1695 г. става главнокомандващ – на армията в Каталония, която успешно превзема Барселона две години след това.

До този момент Луи-Жозеф вече би трябвало да е маршал, но кралят умишлено забавя издигането му до най-високия чин, защото не забравя, че той е наследник на незаконен клон на династията. Възможно е и да е чувствал опасения, че неговите роднини могат да оспорят престола му.

 
Портрет на Вандом от Хендрик Шефер (1706 г.)

Войната за испанското наследствоРедактиране

През тази война (1701 – 1714) военните действия се развиват първо в Италия. Както е известно, тогава Франция и Испания са съюзници и французите искат за предпазят испанското владение херцогство Милано от австрийците, които също го желаят. В началото командването на италианската армия се поема от Катина, послед от херцог дьо Вилроа. И двамата се провалят, защото срещу тях император Леополд I изпраща най-способния си фелдмаршал принц Евгений Савойски. Когато по време на битката при Кремона (1 февруари 1702) Вилроа е пленен, Луи ХІV няма друг избор освен да изпрати на мястото му Вандом. За целта той го издига в чин маршал и поставя начало на най-славната страница в неговия живот.

Четири години Вандом се сражава твърдо и успешно срещу опасния си противник, без да отстъпи нито педя от земята, която трябва да пази. Той има и друг фронт, за който трябва да мисли – несигурното поведение на савойския херцог.[3] Наистина, през 1703 г. Виторио Амедео II изоставя Франция и минава на страната на Австрия. За френския маршал се появява нова задача – да притисне савойците в тяхната столица Торино, за да не могат да съдействат на Евгений. На два пъти френските и австрийските войски се сблъскват, докато Вандом командва французите – при Луцара през август 1702, където няма ясен победител и при Касано през август 1705, където той печели трудна победа.[4]

През 1706 г. Вилроа отново е победен, този път при Рамили в Нидерландия. Това слага край на кариерата му и налага да му се намери заместник. И пак изборът се спира на Луи-Жозеф.[5] На този фронт той трябва да се справя с друг талантлив генерал – англичанина Джон Чърчил Марлборо. Проблемът обаче не е в това, а се дължи на факта, че Луи ХІV изпраща при него своя внук Луи дьо Бургон – обещаващ млад човек с труден характер. От самото начало двамата с Вандом не се разбират, карат се постоянно, при това с шумни скандали. В крайна сметка това води до поражението при Ауденарде през 1708 г. Въпреки, че в тази битка Вандом атакува успешно и притиска фланга на Евгений Савойски, Бургон не прави същото с Марлборо. Принцът не се намесва достатъчно решително, което кара опитният маршал грубо да се възмути.

 
Херцог дьо Вандом и Филип д'Анжу се поздравяват след битката при Вила Висиоса, картина от Жан Ало

Провалът изостря отношенията му с короната и той се оттегля в своите имения, възнамерявайки да не воюва повече. Ала не става така. През 1710 г. военните действия в Испания се развиват зле за каузата на Бурбоните. Там братът на Луи дьо Бургон – Филип д'Анжу се опитва да се закрепи на испанския престол, докато съюзнически армии (англичани, холандци, австрийци и португалци) му се противопоставят. Те побеждават френско-испанската армия при Алменара и влизат в Мадрид, като поставят австрийския кандидат Карл (Карлос ІІІ) на трона. Вандом, помолен от Луи ХІV, пристига в Испания, за да спасява бурбонския крал. Той подгонва съюзниците и на 8 и 11 декември ги разбива при Бриуега и Вила Висиоса. Така отново се превръща в герой и спечелва признание сред най-способните военачалници на своето време. Когато умира неочаквано през юни 1712 г., испанците държат да го погребат на своята земя – край двореца Ескориал.

Интересен факт е, че Луи ХІV официално определя Луи-Жозеф дьо Вандом за наследник на испанския престол, ако Филип д'Анжу умре бездетен. В действителност Филип има много деца, от които три са крале на Испания и умира 34 години след Вандом.

Семейство и наследствоРедактиране

Жени се едва през 1710 г., когато е 55-годишен, за Мари-Ан дьо Бурбон, внучка на Великия Конде. Бракът е бездетен. Вероятно причина и за двете особености е прикритата хомосексуалност на маршала. По-късно херцог дьо Сен-Симон, който искрено го мрази, открито заявява скандалните му наклонности. Според известния мемоарист Вандом често се отдавал на оргии със свои подчинени, които задоволявали всичките му желания.[6]

Като херцог на Вандом е наследен от брат си Филип, член на Малтийския орден. През 1712 г. кралят анексира херцогството, но запазва титлата, която Филип носи до смъртта си през 1727 г. Той е последният признат от държавата херцог на Вандом.

БележкиРедактиране

  1. Louis Joseph, duke of Vendôme, Encyclopaedia Britannica
  2. Louis-Joseph de Bourbon duc de Vendome, Spanish Succession.nl
  3. John Wolf, Louis XIV, New York 1968, p. 523
  4. Nicholas Henderson, Prince Eugen of Savoy, a biography, London 1964, p. 118
  5. Wolf, Louis XIV, p. 544
  6. Rolert Aldrich, Who's who in gay and lesbian history: from antiquity to World War II, London 2001, p. 459