Луковица (река)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Луковица.
Луковица (в горното течение Студенецка река) е река в Южна България, област Пловдив, общини Куклен и Асеновград, ляв приток на Чепеларска река. Дължината ѝ е 23 km. Отводнява крайните североизточни части на риза Чернатица в Западните Родопи.[1]
| Луковица | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Пловдив Община Куклен Община Асеновград |
| Дължина | 23 km |
| Водосб. басейн | 90 km² |
| Начало | |
| Място | рида Чернатица, Западни Родопи, летовище „Бяла черква“ |
| Координати | |
| Надм. височина | 1626 m |
| Устие | |
| Място | ляв приток на Чепеларска река → Марица → Бяло (Егейско море) |
| Координати | |
| Надм. височина | 310 m |
Река Луковица извира от летовището „Бяла черква“, на 1626 m н.в. в рида Чернатица, на Западните Родопи под името Студенецка река. В горното си течение протича на североизток, а след устието на Копривска река – на изток. Долината на Луковица и долините на нейните притоци са много дълбоки и трудно проходими. Влива се отляво в Чепеларска река, на 310 m н.в., между Бачково и Асеновград.[1]
Площта на басейна ѝ е 90 km2, което представлява 8,9% от водосборния басейн на Чепеларска река.[1]
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Раворска (Явровска) река
- → Копривска река
- ← Добралъшко дере
- ← Ливадишко дере
- ← Тумбешко дере
- ← Чамурдере
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е през май, а минимумът – август.[1]
Поради непроходимата ѝ олина по течението на реката няма населени места.[1]
Вижте също редактиране
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 294.