Луковища

селище в Гърция

Луковища или Луковица или Ликовища (на гръцки: Παλαιά Λυκόγιαννη, Палеа Ликояни, до 1926 Λυκοβίτσα, Ликовица[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер (Верия).

Луковища
Παλαιά Λυκόγιαννη
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Солунско поле
Надм. височина 25 m
Население 161 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле, на надморска височина от 25 m, северозападно от Бер и югоизточно от Негуш.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Луковища е село в Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ликовица (Likovitza), Берска епархия, живеят 120 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото (Луковица) живеят 165 българи християни[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луковица (Loukovitza) има 24 българи патриаршисти гъркомани.[5] Според отчет на Солунската българска митрополия в Лѣковичица работи българско училище с учител Мария Христова от Аканджали (днес Муриес), Дойранско.[6]

Селото пострадва от нападения на гръцки андарти по време на Гръцката въоръжена пропаганда. През февруари 1906 година жителите на селото получават заплашително писмо от капитан Костас Акритас:

Февруари, 7. 1906 г. До моите братя от селата Мориново, Лековищица и Янчища. Научихме, че сте били гонени от българите-разбойници, които насила искат да се откажете от своята народност и вяра. Учим се, че те са ви принуждавали да протестирате пред европейците срещу войниците на вярата, като лъжете, че те ви преследват. Аз ви моля да си отворите очите. За в бъдеще не правете такива протести. Ония, които не слушат, ще ги накажа. Такива ще бъдат убити; няма да бъдат пощадени и техните жени и деца; телата им ще разкъсваме на парчета. Ще убиваме всеки, който не е с нас. Надявам се, че ще ме разберете и слушате. Ваш брат по вяра Константин Акритас.[7]

В 1910 година в Ликовиста (Λυκοβίστα) има 136 жители екзархисти.[8]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Луковища остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 63 мъже и 46 жени.[9] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Луковища като село обитавано от „20 – 25 семейства на християни славофони и християни цигани“ (20-25 οικογένειες σλαυοφώνων και χριστιανών Τσιγγάνων)[10] и „славяногласни елини“.[11]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лековичишча има 20 къщи славяни християни.[12]

В 1926 година селото е прекръстено на Ликояни.[13] В 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. В 1920 селото е посочено с 20 къщи на християни славяни.[14] В 1928 година Луковица е смесено местно-бежанско селище с 94 бежански семейства и 374 жители бежанци.[15] Луковища също се посочва в 1928 година като смесено (местно-бежанско) селище с 65 бежански семейства и 246 жители бежанци.[9] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[16]

Властите изграждат за бежанците ново село - Ново Луковища, което се появява в преброяването от 1940 година.[2]

Селото традиционно произвежда праскови, ябълки, пшеница и памук, като землището е доста плодородно.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 109[2] 92[2] 368[2] 186[2] 210[2] 224[2] 134[2] 206[2] 202[2] 122 161

ЛичностиРедактиране

Родени в Луковища
  •   Николаос Йоани Арабадзис (Νικόλαος Αραμπατζής του Ιωάννη, 1882 - ?), гръцки андартски деец, четник при Атанасиос Минопулос между 1906-1908[17][18]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 17. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  7. Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
  8. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  9. а б „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  10. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  15. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 39. (на гръцки)
  18. Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας. // Elxis.org, 19 март 2016. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.