Любен Дилов

Тази статия е за писателя фантаст Любен Дилов. За сценариста и политик вижте Любен Дилов (син).

---

Любен Дилов Иванов e български писател, един от най-изявените автори на научна фантастика в България.

Любен Дилов Иванов
български писател
Роден	25 декември 1927 г. Червен бряг, Царство България
Починал	10 юни 2008 г. София, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	разказ, роман
Награди	„Еврокон“ (1976)
Семейство
Деца	Любен Дилов – син, Маргарита Дилова
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Роден е на 22 декември 1927 г. в Червен бряг. Завършва Софийския университет със специалност „Български език и литература“. Работи като редактор във вестник „Септемврийче“. Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика.

Учредява наградата за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г.

В последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.

Стил и особености

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. публикува очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).

Първият му роман „Атомният човек“ е по социалистически правоверен в първата си версия – егоистичен американец капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин.

Следващите му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото.

В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него.

В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните му произведения фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Награди

• 1963 г. – награда на ЦК на ДКМС за книгата „Почивката на Боян Дарев“
• 1969 г. – втора награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Напред, човечество!“
• 1973 г. – награда на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
• 1976 г. – специална награда за литература от „Еврокон“ за романа „Пътят на Икар“
• 1991 г. – почетен чешки медал „Карел Чапек“ за културен принос
• 2000 г. – почетен гражданин на Червен бряг
• 2002 г. – носител на наградата на читалище „Светлина“, Червен бряг за цялостен принос в духовното развитие на града

Библиография

Романи

• „Атомният човек“. София: Народна младеж, 1958, 298 с. (2 изд. 1979)
• „Кладенецът на Таласъмите“ (1963, в съавторство с Димитър Пеев и Антон Дончев)
• „Многото имена на страха“. София: Медицина и физкултура, 1967, 280 с. (2 изд. 1988)
• „Тежестта на скафандъра“. София: Медицина и физкултура, 1969, 205 с. (2 изд., Медицина и физкултура, 1977; 3 изд., Георги Бакалов, 1983)
• „Пътят на Икар“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1974, 430 с. (2 изд., Христо Г. Данов, 1979; 3 изд., 1984)
• „Парадоксът на огледалото“. София: Български писател, 1976, 334 с. (2 изд., Български писател, 1980)
• „Звездните приключения на Нуми и Ники“ (1980, 1995)
• „До райската планета и назад. Другите приключения на Нуми и Ники“ (1983)
• „Жестокият експеримент“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 204 с.
• „Незавършеният роман на една студентка“. София: Български писател, 1986, 198 с.
• „Демонът на Максуел“. София: Бард, 2001, 135 с.

Повести, разкази и новели

• „Да нахраниш орела“ (1977)
• „Даровете на Бога“
• „Двойната звезда“ (1979)
• „Дори да си отидат“
• „За Джони, който искаше да излезе“
• „Зеленото ухо“
• „Моят странен приятел астрономът“ (1971)
• „На пеещата планета“
• „Напред, човечество“
• „Педагогическата машина“
• „Не пушете! Затегнете коланите!“ (1982)
• „Още по въпроса за делфините“
• „Хубавата Елена“
• „Цялата истина около шимпанзето Топси“
• „Шегата на капитана“
• „Гълъби над Берлин“ (1953)
• „Точката на Лагранж“ (1983)
• „Осъзнаването на роботите“
• „Новогодишна трагедия“
• „Наше доказателство за летящите чинии“
• „Поредният номер“
• „Последното интервю на Адам Сусбе“
• „Странните качества на Борис Левиташки“

Външни препратки

• Официален уеб сайт
• От и за Любен Дилов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Любен Дилов в Моята библиотека

За него

• Светлозар Жеков, „От бъдещето към съвременността. Любен Дилов на 50 години“ (ориг. публ. в сп. „Деца, изкуство, книги“, кн. 6, 1977, стр. 13 – 16) Архив на оригинала от 2016-06-01 в Wayback Machine.
• Огнян Сапарев, „Скептичният смях на Любен Дилов“ (ориг. публ. в Любен Дилов, „Двойната звезда“, 1979)

Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Любен Дилов от сайта БГ-Фантастика към 12 септември 2007 г. Оригиналният текст с автор(и) ВТодоров, Григор Гачев, Littlebitcr4zy, Tcop, Intery, Nasam-natam, Голем, Angel, Розов, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.