Любен Тонев

Любен Николов Тонев е български архитект, професор, член-кореспондент на БАН (1947), заслужил архитект (1969).

Любен Тонев
български архитект
Роден	30 март 1908 г. Кюстендил, България
Починал	25 декември 2001 г. София, България
Семейство
Съпруга	Ричка Кръстанова

Биография

Любен Тонев е роден в гр.Кюстендил на 30 март 1908 г. Внук е на уста (майстор) Тоне Петров, един от ръководителите на кюстендилския дюлгерски еснаф през 70-те -80-те години на XIX в. Завършва архитектура в École Spéciale d'Architecture, учи при проф. Огюст Пере. След дипломирането си през 1929 г. следва урбанизъм в Сорбоната (1930). Няколко години работи в проектантските ателиета на проф. Анри Прост, Адолф Дерво и при арх. Шарл Монталан в Алжир и следва допълнително във Висшето училище по железобетон и Института по градска санитарна техника в Париж.

През 1931 – 32 г. е на работа в Алжир, като следва и Художествената академия. След завръщането си в България (1932) е архитект градостроител в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 1934 до 1938 г. – началник на първата в София Градоустройствена служба. Проектира (сам или в съавторство) градоустройствените планове на Кюстендил, с.Шишковци (Кюстендилско), Пещера, Тетевен, Плевен, Солудервент, Павел баня (Казанлъшко), Баня (Карловско) и др., както и различни сгради. Печели редица архитектурни конкурси. Главен редактор и редактор на сп. „Архитект“ и на сп. „Известия на Архитектно-инженерната камара“.

За комунистическа дейност на 2 септември 1941 г. е интерниран в концлагера Кръстополе край с. Еникьой (Кръстополе), (Ксантийско) и в Пещера. След 9 септември 1944 г. е директор на Архитектурно-градоустройствената дирекция на София. Ръководеният от Тонев колектив, след спечелен конкурс, изготвя окончателния градоустройствен план на столицата (одобрен 1945 г., останал в сила до 1961 г.).

Професор и ръководител на катедра „Градоустройство“ при Държавната политехника, по-късно в ИСИ/ВИСИ/ВИАС (1945 – 75) и заместник-декан (1947 – 8). Заместник-министър на Комуналното стопанство и благоустройство (1948). Директор на Института по градоустройство и архитектура (ИГА) при БАН (1950 – 60), по-късно преобразуван в самостоятелната Секция за теория и история на градоустройството и архитектурата (СТИГА) (1962 – 77) при БАН. С ръководени от него колективи изготвя нови градоустройствени планове на Плевен, Ловеч, Бургас, първия план на Димитровград, централната част на Силистра. Спечелва с колектив второ място на международен конкурс за центъра на Берлин (1959) и първо място за градоустройствения план на Тунис (1960), като разработва и негови подробни планове. Съветник-градостроител на Тунис (1962 – 68).

Член на Върховния и други градоустройствени експертни и "научни съвети в България. Един от учредителите на Международния съюз на архитектите (МСА/UIA) (1948) и 10 години председател на постоянната му комисия по градоустройство. Почетен член на Съюза на архитектите в България (САБ), на Съюза на съветските архитекти и на Американския институт по архитектура. Чуждестранен член на Академията по архитектура на Франция (от 1971).

Награди

• Орден „Девети септември 1944 г." III ст. (1949)
• Орден „Кирил и Методий" II ст. (1950)
• Орден Народна република България II ст. (1968)
• Орден „Кирил и Методий" I ст. (1969)
• Орден „За народна свобода“ (1971)
• Орден Народна република България I ст. (1978)
• Орден „Георги Димитров" (1983)

На два пъти – през 1988 и 2008 г. е удостоен със званието „почетен гражданин на гр. Кюстендил“.

Библиография

• „Градоустройствен план на гр. Кюстендил" (1939, в съавт. с Делчо Сугарев)
• „Градът през вековете" (1947),
• „Площадът" (1949),
• „Озеленяване на населените места" (1952),
• „Кули и камбанарии в България до Освобождението" (1952),
• „Районното планиране" (1955),
• „Планиране на българското село" (1956),
• „Градоустройствени показатели и норми за големите градове в България" (1959),
• „Архитектурата в България 1944 – 1960" (1962),
• „По въпроса за националното и интернационалното в българската архитектура" (1965),
• „Кратка история на българската архитектура" (1965, на руски 1969),
• „Композиция на съвременния град“ (1971, на руски 1973),
• „Селищата в България до 2000 г.“ (1976),
• „Технико-икономически показатели за жилищните територии“ (1978),
• „Екология на селищата и селищните системи" (1982),
• „Градоустройството в Народна република България" (1984).