Отваря главното меню

Никола Костадинов Коларов е български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България през 20-те и 30-те години на XX век, лидер на Македонския младежки културно-просветен съюз.

Никола Коларов
български революционер

Роден
Починал

Образование Университет за национално и световно стопанство
Право
Образование Свободен университет в София
Никола Коларов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Разписка на Централния комитет на ВМРО от 23 март 1924, дадена на Никола Коларов
 
Корица на „Отъ Ньой до свободата на Македония“, София, 1933
 
Корица на „Слова край Вардаръ“, Скопие, 1942

Никола Коларов е роден на 24 януари 1902 година в Дупница в семейството на бежанци от Царево село.[1] Завършва гимназия в Дупница, където основава младежко културно-просветно дружество. Като председател на дупнишкото дружество е делегат на Учредителния конгрес на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България през май 1923 година. През октомври на Първия конгрес на СММКПО е избран за секретар на съюза и остава такъв до 1927 година, когато е изпратен като представител на Македонския младежки съюз в Париж. В 1928 година е избран за секретар на ММС.

По време на разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров на 7 юни 1928 година застава на страната на Иван Михайлов. Редактира органа на ММС „Жон Маседоан“, който излиза през 1931 – 1932 година в Париж. В 1932 година се завръща в България. Завършва право и преподава международно право и дипломатическа история в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС). В 1941 година става доцент. Избран е за член на Македонския национален комитет и на Македонския научен институт. От март 1935 до декември 1936 година издава вестник „Обзор“, а от януари до юни 1937 година – вестник „Стожер“, които стават центрове на бивши дейци на закритите през 1934 година македонски организации.

След частичното освобождение на Вардарска Македония през април 1941 година е директор на основния български вестник там – излизащия в Скопие „Целокупна България“. Издател е и на „Библиотека Целокупна България“. Издава и научнопопулярното списание „Македония“ в 1943 година. Женен е за дъщеря на Мише Развигоров.

След Деветосептемврийския преврат се укрива. В 1945 година е осъден задочно от така наречения Народен съд на 10 години затвор в процеса срещу журналистите. На 1 юли 1946 година присъда получава и в Югославия. Коларов успява да се укрива 12 години в църковното стопанство край село Крумово. В 1956 година Държавна сигурност го залавя и Коларов е изпратен в Старозагорския затвор, а след две години в лагера Белене. На 12 септември 1960 година е амнистиран по случай 9 септември и умира от инфаркт след 4 месеца на 2 февруари 1961 година. На погребението му присъстват Димитър Талев, Симеон Радев и патриарх Кирил Български.[2]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. Фондация ВМРО, София 2013, с. 49.
  2. Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 433 – 434.