Никола Коларов
Никола Костадинов Коларов е български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България през 20-те и 30-те години на XX век, лидер на Македонския младежки културно-просветен съюз.[1]
| Никола Коларов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1961 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Никола Коларов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Никола Коларов е роден на 24 януари 1902 година в Дупница в семейството на бежанци от Град, Царевоселско.[2][3] Завършва гимназия в Дупница, където основава младежко културно-просветно дружество. Като председател на дупнишкото дружество е делегат на Учредителния конгрес на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България през май 1923 година. През октомври на Първия конгрес на СММКПО е избран за секретар на съюза и остава такъв до 1927 година, когато е изпратен като представител на Македонския младежки съюз в Париж. В 1928 година е избран за секретар на ММС.
По време на разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров на 7 юни 1928 година застава на страната на Иван Михайлов. Редактира органа на ММС „Жон Маседоан“, който излиза през 1931 – 1932 година в Париж. В 1932 година се завръща в България. Завършва право и преподава международно право и дипломатическа история в Свободния университет за политически и стопански науки в София. В 1941 година става доцент.
В 1934 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[4] Член е на Македонския научен институт. От март 1935 до декември 1936 година издава вестник „Обзор“, а от януари до юни 1937 година – вестник „Стожер“, които стават центрове на бивши дейци на закритите през 1934 година македонски организации.
След частичното освобождение на Вардарска Македония през април 1941 година е директор на основния български вестник там – излизащия в Скопие „Целокупна България“. Издател е и на „Библиотека Целокупна България“. Издава и научнопопулярното списание „Македония“ в 1943 година. Женен е за Бойка Развигорова, дъщеря на Мише Развигоров.
След Деветосептемврийския преврат се укрива. В 1945 година е осъден задочно от така наречения Народен съд на 10 години затвор в процеса срещу журналистите. На 1 юли 1946 година получава задочна присъда и в Югославия. Коларов живее 12 години в църковното стопанство край село Крумово, Асеновградско, където работи под чужда самоличност. През 1956 година Държавна сигурност го залавя и Коларов е изпратен в Старозагорския затвор, а след две години в лагера Белене. На 12 септември 1960 година е амнистиран по случай годишнината от преврата на 9 септември. Умира от инфаркт след 4 месеца, на 2 февруари 1961 година.[5][6] На погребението му присъстват Димитър Талев, Симеон Радев и патриарх Кирил Български.[7]
Неговата роднина – Ралица Коларова, е председател на МПО „Даме Груев“ (Индианаполис) от 2022 година.[8]
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 311.
- ↑ Никола Коларов – един „опасен нелегал“ под крилото на Църквата в НРБ // Камертон, 2 февруари 2019 г. Посетен на 18 октомври 2021 г.
- ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. Фондация ВМРО, София 2013, с. 49.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
- ↑ История на Дупница и Дупнишко. София, Македонски научен институт, 2015. с. 594.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 226.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 433 – 434.
- ↑ МПО отбеляза своята 100-годишнина с конгрес във Форт Уейн // mni.bg. Посетен на 27.9.2022.