Мадалена Гонзага

Мадалена Гонзага (на италиански: Maddalena Gonzaga, * 10 юли 1472 в Мантуа, Маркграфство Мантуа; † 8 август 1490 в Пезаро, Папска държава) от рода Гонзага е графиня на Пезаро.

Мадалена Гонзага
Господарка на Пезаро и на Градара
Бартоломео Мелиоли, медал на Мадалена Гонзага
Родена	10 юли 1472 г. Мантуа, Маркграфство Мантуа
Починала	8 август 1490 г. Пезаро, Папска държава
Управление
Период	1489 – 1490
Предшественик	Камила Марцано Арагонска
Наследник	Лукреция Борджа
Герб
[[Файл: |100п|alt=]]
Семейство
Род	Гонзага по рождение Сфорца по брак
Баща	Федерико I Гонзага
Майка	Маргарета Баварска
Братя/сестри	Елизабета Гонзага Франческо II Гонзага Джовани Гонзага Клара Гонзага Сиджизмондо Гонзага
Съпруг	Джовани Сфорца
Деца	няма
Мадалена Гонзага в Общомедия

Произход

Тя е дъщеря на Федерико I Гонзага (* 1441, † 1484), маркграф на Мантуа, и на съпругата му Маргарета Баварска (* 1442, † 1479) от фамилията Вителсбахи. Нейни дядо и баба по бащина линия са маркграф Лудовико III Гонзага и Барбара фон Бранденбург от рода Хоенцолерн, а по майчина – херцог Албрехт III от херцогство Бавария-Мюнхен и съпругата му Агнес от Брауншвайг-Грубенхаген-Айнбек.

Има трима братя и две сестри:

• Клара (* 1464, † 1503), графиня на Монпансие като съпруга на Жилбер дьо Бурбон-Монпансие
• Франческо II (* 1466, † 1519), 4-ти маркграф на Мантуа, съпруг на Изабела д’Есте
• Сиджизмондо (* 1469, † 1523), кардинал от 1505, епископ на Мантуа от 1511
• Елизабета (* 1471, † 1526), херцогиня на Урбино като съпруга на Гуидобалдо да Монтефелтро
• Джовани (* 1474, † 1525), маркграф на Весковато и родоначалник на кадетския клон Гонзага ди Весковато, съпруг на Лаура Бентивольо

• Семейството на Мадалена
• 
  маркиз Федерико I Гонзага, баща
• 
  Маргарита Баварска, майка
• 
  Клара, сестра
• 
  маркиз Франческо II, брат
• 
  Елизабета, сестра
• 
  Сиджизмондо, брат
• 
  Джовани, брат
• 
  маркиз Лудовико III, дядо по бащина линия
• 
  Барбара фон Бранденбург, баба по бащина линия
• 
  херцог Албрехт III, дядо по майчина линия

Биография

Мадалена живее с братята и сестрите си в двореца Порто Мантовано в Мантуа и именно там през 1483 г. те са посетени от Лоренцо Великолепни. Учители на Мадалена и на сестра ѝ Елизабета – твърде малки, за да бъдат приети в училището на Джовани Марио Филелфо, са първо Кристофоро де Франки, а след това Коломбино Веронезе (с чието име е свързано мантуанското издание на „Божествена комедия“).

Монате на Джовани Сфорца

Рано осиротява напълно и от 1484 г. расте при големия си брат Франческо II, новия херцог на Мантуа, женен за Изабела д’Есте.

Мадалена се омъжва на 27 октомври 1489 г. за Джовани Сфорца (* 5 юли 1466, † 27 юли 1510), господар на Пезаро и на Градара (1489 – 1550 и 1503 – 1510), незаконен син на Костанцо I Сфорца, когото той наследява през същата година при липса на законно потомство. Бракът скрепява съюза между двете семейства, които вече са се виждали като съюзници в други случаи: Федерико I Гонзага, бащата на Мадалена, винаги е поддържал промиланска политика, започната още от Лудовико III Гонзага, дядо ѝ по бащина линия.

Съюзът веднага изглежда успешен: няколко месеца след сватбата Мадалена забременя. Бременността обаче завършва с трудно раждане и младата жена умира през 1490 г. при раждане на 18-годишна възраст. Съпругът ѝ се жени повторно на 12 юни 1493 г. за Лукреция Борджия.

Източници

• Stammbaum der Familie Sforza, genmarenostrum.com
• Sarah Bradford, Lucrezia Borgia, Milano, Mondadori, 2005. ISBN 978-88-04-51245-5

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maddalena Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​