Отваря главното меню

Малайците (на малайски: Orang Melayu; джави: أورڠ ملايو) са австронезийски народ, който обитава главно Малайския полуостров, източните части на Суматра и крайбрежието на Борнео, както и по-малките острови, които лежат между тях. Днес тези места са части от съвременните държави Малайзия, Индонезия, Бруней, Сингапур и Тайланд.

Малайци
Malay couple.jpg
Малайска двойка в традиционни дрехи.
Общ брой ок. 24 милиона
Значителен
брой в
Флаг на Малайзия Малайзия – 14 749 378
Флаг на Индонезия Индонезия – ок. 8 000 000
Флаг на Тайланд Тайланд – 1 964 384
Флаг на Сингапур Сингапур – 653 449
Флаг на Бруней Бруней – 261 902
Флаг на РЮА РЮА – ~200 000
Флаг на Саудитска Арабия Саудитска Арабия – ~50 000
Флаг на Шри Ланка Шри Ланка – 40 189
Език малайски
Религия сунитски ислям
Сродни етно групи други австронезийски народи
Малайци в Общомедия

Съществува значително генетично, езиково, културно и обществено разнообразие между подгрупите на малайския етнос, основно поради стотиците години имиграция и асимилация на различни регионални етноси и племена в Югоизточна Азия. В исторически план, малайското население произлиза основно от ранните малайскоговорящи австронезийски и австроазиатски племена, които основават няколко древни морски търгуващи държави и кралства, по-известни от които става Бруней, Кедах, Лангкасука, Ганга Негара, Чи Ту, Накхон Си Тхамарат, Паханд, Мелаю и Шривиджая..[1][2]

Появяването на Малакския султанат през 15 век отприщва голяма революция в малайската история, значимостта на която се намира в обширното политическо и културно наследство. Общите отличителни черти на малайството (ислямска религия, малайски език и традиции) вероятно са се разпространили именно през този период, което довежда то етногенезата на малайците като голяма етнорелигиозна група в региона.[3] В литературата, архитектурата, кулинарията, традиционното облекло, сценичните изкуства, бойните изкуства и кралските традиции, Малака поставя стандарт, на който по-късните малайски султанства подражават. По време на златния век на малайските султанства на Малайския полуостров, Суматра и Борнео голяма част от населението им, особено от различни племенни общества като Батаки, Даяки, Оранг Асли и Оранг лаути, е подлагано на ислямизация и малаизация.[4] В днешно време някои малайци имат потекло от други части на Югоизточна Азия, докато други са потомци на по-скорошни имигранти от други държави.[5]

В хода на историята си, малайците стават известни като крайбрежна търгуваща общност с разтегливи културни характеристики.[6][7] Те абсорбират, споделят и предават много културни черти на други местни етнически групи. Етнически малайци са основният източник за етнокултурното развитие на сходните бетави и банджари, както и за развитието на малайската търговия и креолски езици.

Съдържание

ПроизходРедактиране

 
Мъже от Бруней.
 
Жени от Суматра, 1953 г.
 
Малайски владетели и британски колониални служители на първата Конференция на управляващите в Куала Кангсар, 1897 г.

Изследвания на генетичния модел на съвременните малайци разкриват комплексна история на смесване на човешки популации. Анализите сочат, че малайците са генетически разнообразни и че съществуват значителни разлики между различните популации на малайците. Тези разлики вероятно са породени от географска изолация и независимо примесване през продължителни периоди. Оказва се, че няма един единствен представителен генетичен компонент, а четири големи потомствени компонента: австронезийски, прото-малайски, източноазиатски и южноазиатски. Най-голяма част от генетичния състав на малайците приспада на австронезийските аборигени и прото-малайците.[8] Австронезийският компонент е свързан с тайванските народи ами и атаял.[9][10] Прото-малайците имат генетични свидетелства, че са се преместили от Юнан в Китай преди около 4000 – 6000 години.[11] Примесването с южноазиатците (индийците) вероятно е настъпило преди около 2200 г., докато смесването с източноазиатците (китайците) вероятно е по-скорошно (преди около 100 – 200 години),[8] макар такова да се е случвало и преди 15 век на остров Ява.[11] Съществуват и малки примеси от други етнически групи като негритос (най-ранното население на Малайския полуостров), централноазиатци и европейци. Повечето от тези събития на примесване са се случили преди около 175 – 1500 години.[8] На самия Малайски полуостров малайците се разделят генетически на различни струпвания между северната и южната част на полуострова.[12]

ИсторияРедактиране

Сведения за човешко присъствие на територията на Малайзия датират отпреди 40 000 години. Търговци от Индия и Китай започват да посещават бреговете на Малайзия през I век и оказват сериозно влияние над местното население, което приема индуизма и будизма. Кралство Лангкасука, образувана към II век владее северната част на Малайския полуостров до XV век. Южната част на полуострова се управлява от морската империя Шривиджая до 13 век, а след падането ѝ от империята Маджапахит. Ислямът започва да се разпространява на полуострова през 14 век, а през 1402 г. принц Парамесвара основава Малакския султанат. Принцът приема исляма за официална религия и така ускорява разпространението му.

Португалците завладяват Малака през 1511 г., а през 1641 г. страната преминава в ръцете на холандците. Британците се появяват в района през 1786 г., когато султанът на Кедах им отстъпва Пенанг. Към 1826 г. под британско управление вече са освен Пенанг и Сингапур, Малака и Лабуан, формиращи колонията Стрейтс Сетълмънтс. Към края на 19 век се образуват Федерални малайски щати – федерация на четири малайски щата – Перак, Негери Сембилан, Паханг и Селангор, която е под британски протекторат. През 1946 г. федерацията се обединява със Стрейтс Сетълмънтс в Малайски съюз, който през 1948 г. се трансформира във Федерация Малайзия. Федерацията обявява независимост на 31 август 1957. През 1963 г. се създава държавата Малайзия, като към досегашните територии се присъединяват Сабах и Саравак.

КултураРедактиране

ЕзикРедактиране

Малайският език е един от по-говорените езици в света и в австронезийското семейство. Варианти и диалекти на малайския се използват като официален език в Бруней, Малайзия, Индонезия и Сингапур. Езикът е разпространен и в Тайланд, Кокосовите острови, Роджество и Шри Ланка. Езикът е роден за приблизително 33 милиона души в Малайския архипелаг и е говорен като втори език от около 220 милиона души.[13] Най-старата форма на малайския произлиза от прото-малайо-полинезийския език, говорен от най-ранните австронезийски заселници в Югоизточна Азия.

Ерата на Малакския султанат маркира преобразуването на малайския език в ислямски език, по сходен начин като арабския, персийския, урду и суахили. Адаптирана е арабска писменост, наречена джави, която замества индийското писмо. Така малайският става език за разпространение на исляма в региона на Югоизточна Азия. В апогея на Малакската власт през 15 век класическият малайски език се разпространява отвъд традиционния малайскоговорящ свят[14] и води да образуването на лингва франка.[15] По времето на британското и холандското колониално господство в Малайския архипелаг, малайският език е най-широко използваният.[16]

Диалектът, говорен в Джохорския султанат, прекия наследник на Малака, става стандартният говор сред малайците в Сингапур и Малайзия и сформира първоначалната основа за стандартизирания индонезийски език.[14][17][18][19] Освен стандартния малайски, говорен в областта на Малака-Джохор, съществуват и различни местни диалекти на малайския.

В миналото малайският език се е изписвал на различни псмености: палава, кави и ренконг. Приетата покрай исляма арабска писменост джави се използва и до днес в Бруней като официална, а в Малайзия е алтернатива.[20] След 17 век, в резултат на британскат аи холандската колонизация, джави постепенно бива изместен от латинизираната писменост руми,[21] която накрая става официалната съвременна писменост на малайския език в Малайзия, Сингапур и Индонезия и Бруней.

ЛитератураРедактиране

Богата устна и класическа литература на малайците съдържа голям брой портрети на хората, от прислугата до министъра, от ранните до съвременните периоди, които заедно образуват идентичността на малайците.[22]

Когато индийското влияние си проправя път към Малайския архипелаг преди около 2000 години, малайската литература започва да включва индийски елементи. Литературата от това време представлява основно преводи от текстове на санскрит и е пълна с алюзии към Индийската митология. Епохата на класическата малайска литература започва след пристигането на исляма и създаването на писмеността джави. От тогава ислямските идеи започват да оставям своя отпечатък върху малайската литература. Камъкът „Теренгану“, датиран от 1303 г., е най-ранното известно повествователно малайско писмо. Камъкът е изписан на джави и разказва за историята, закона и любовта.[23] Възходът на малайската литература през този период е записван и чрез литературни композиции, вдъхновявани от суфизма на Близкия Изток.

Най-важният малайски литературен труд са може би Малайските родословия.[24] Точната дата на съставяне и самоличността на автора на труда са несигурни, но се знае, че султанът на Джохор през 1612 г. следи редактирането и компилацията на Малайските родословия.[25]

През 19 век се наблюдава огромна промяна в малайската литература чрез трудовете на Абдулах ибн Абдул-Кадир, известен сингапурски писател.[26] Той се счита за един от най-големите иноватори на малайската писменост и за баща на съвременната малайска литература.[23] Неговите книги служат за вдъхновение на бъдещите поколения писатели и отбелязват ранен етап в прехода от класическата малайска литература към съвременната такава.[14]

РелигияРедактиране

 
Реплика на имперския дворец на Малакския султанат.
 
Представление на бойното изкуство Силат Мелаю на сцена.
 
Празнуване на края на постите на Рамадан.
 
Бубур педас, вид каша с много подправки, която може да се намери сред малайските общности в Саравак и Западен Калимантан, поднесена с писанг горенг и чаша кафе.

Ранните малайски общности са като цяло анимистки и вярват в съществуването на семангат (духове) във всичко.[27] С началото на новата ера индуизма и будизма започват да си проправят път чрез южноазиатските търговци към Малайския архипелаг, където процъфтяват до 13 век, преди да пристигне исляма чрез арабски, южноазиатски и китайски мюсюлмански търговци. През 15 век сунитският ислям процъфтява в малайския свят при управлението на султаната Малака. За разлика от индуизма, който променя малайското общество само повърхностно, ислямът се вкоренява в сърцата на малайците.[28] След този период малайците придобиват традиционна идентификация с исляма[29] и оттогава не са си сменили религията.[28] През 1970-те години ислямското пробуждане в мюсюлманския свят кара малайците да изоставят много традиции, които противоречат на философията на исляма.[30]

АрхитектураРедактиране

Различни културни влияния, особено китайски, индийски и европейски, играят голяма роля в образуването на малайската архитектура.[31] До неотдавна дървото е основен материал за изграждането на всякакви традиционни малайски сгради.[32] Въпреки това, са открити и каменни постройки в религиозни комплекси от времето на Шривиджая. Все пак, по-голямата част от архитектурата на Шривиджая се намира в областта Чая, днешен Тайланд, която е важен център през този период.[33][34]

Ранни сведения за малайската архитектура присъстват в китайските записи от 7 век. По това време е докладвано, че столицата на Чи Ту има три портала, декорирани с картини с будистки мотиви и женски духове.[35]

Традиционните малайски жилища се строят чрез проста рамка от дървесина. Те имат остри покриви, веранди отпред, високи тавани, много отвори в стените за вентилация[36] и често се украсяват с дърворезба. Красотата и качеството на тази дърворезба в миналото има за цел да показва социалния статут на собствениците на дома.[37]

Изобразително изкуствоРедактиране

Дърворезбата е част от класическото малайско изобразително изкуство. Малайците традиционно украсяват паметниците, лодките, оръжията, гробниците, музикалните инструменти и приборите с растителни мотиви, калиграфия, геометрия и космически черти. Изкуството се постига чрез премахването на дървесина с остри инструменти и следването на определени модели, композиции и подредби.

Тази форма на изкуство се приписва основно на изобилието от дървесина в Малайския архипелаг. Използваното дърво обикновено е от тропически дървесни видове с твърда дървесина, която е издържлива и би могла да устои на гъби, бръмбари и термити.[38] Традиционните малайски къщи и джамии са били украсявани с повече от 20 дърворезби.

КухняРедактиране

Различните малайски региони имат свои уникални ястия. Основната характеристика на традиционната малайска кухня е безспорно обилната употреба на подправки. Кокосовото мляко също играе важна роля в придаването на малайските ястия богат и кремообразен характер. Друга важна съставка е пастата от скариди белакан. При готвенето често използвана е и лимоновата трева.[39]

Почти всяко малайско ястие се сервира с ориз, който е основен хранителен продукт като цяло в Източна Азия. Въпреки че има различни видове малайски ястия, всички те се сервират наведнъж, а не последователно. Храната се яде деликатно с пръстите на дясната ръка и никога с лявата, а прибори рядко се употребяват.[40] Тъй като повечето малайци са и мюсюлмани, кухнята им следва строго ислямския хранителен код халал – свинското месо и алкохолът не присъстват в малайската диета.

Наси лемак (ориз с кокосово мляко) е може би най-популярното ястие из малайските градове и села. Това е и националното ястие на Малайзия.[41]

Сценични изкустваРедактиране

Малайците имат различни видове музика и танци, които са смесица от различни културни влияния. Хореографските движения могат да варират от прости стъпки до сложни движения, а жанровете могат да се разпростират от традиционни фолклорни драми до арабски танци.

Традиционната малайска музика е перкусионна. Различни гонгове дават ритъма на много танци. Присъстват барабани с различни размери, от големи за важни събития до малки за акомпаниране на рецитации при религиозни церемонии.[42]

ОблеклоРедактиране

В малайската култура, дрехите и текстилите се тачат като символи на красота, сила и статут.[43] Малайската тъкачна промишленост може да бъде проследена до 13 век, когато източният търговски път процъфтява под контрола на династията Сун. Много китайски и арабски източници споменават за местните текстили и тъкането им.[44]

Класическата малайска премяна за мъже е съставена от баджу (риза) или текуа (риза с дълъг ръкав), баджу ромпи (елек), селана (панталони), саронг около кръста, капал (сандали) и танджак или тангколок на главата. Традиционните малайски официални дрехи се различават между регионите, но най-популярните са Баджу Курунг (за жени) и Баджу Мелаю (за мъже), като и двете се считат за национално облекло на Малайзия и Бруней[45][46] и се носят в малайските общности в Индонезия, Сингапур и Тайланд.

За разлика от Баджу Мелаю, което се носи само като церемониално облекло, Баджу Курунг е ежедневно облекло, което се носи през цялата година от жените.

ЛитератураРедактиране

  • Milner, Anthony. The Malays (The Peoples of South-East Asia and the Pacific). // Wiley-Blackwell, 2010.
  • Barnard, Timothy P.. Contesting Malayness: Malay identity across boundaries. // Singapore University press, 2004.
  • Sneddon, James N.. The Indonesian language: its history and role in modern society. // University of New South Wales Press, 2003.
  • Marshall Cavendish. World and Its Peoples: Eastern and Southern Asia. // Marshall Cavendish, 2007.
  • Maznah Mohammad. The Malay handloom weavers: a study of the rise and decline of traditional manufacture. // Institute of Southeast Asian Studies, 1996.
  • Syed Husin Ali. The Malays, their problems and future. // The Other Press Sdn Bhd, 2008.

ИзточнициРедактиране

  1. Milner 2010, с. 24, 33
  2. Barnard 2004, с. 7&60
  3. Melayu Online, 2005
  4. Milner, 2010, pp. 200, 232
  5. Milner, 2010, p. 10 & 185
  6. Milner 2010, с. 131
  7. Barnard 2004, с. 7, 32, 33 & 43
  8. а б в Dissecting the genetic structure and admixture of four geographical Malay populations. // Science Reports 5. 3 септември 2015. DOI:10.1038/srep14375. с. 14375.
  9. Early Austronesians: into and out of Taiwan. // American Journal of Human Genetics 94 (3). 6 март 2014. DOI:10.1016/j.ajhg.2014.02.003. с. 426 – 436.
  10. Resolving the ancestry of Austronesian-speaking populations. // Human Genetics 135. 2016. DOI:10.1007/s00439-015-1620-z. с. 309 – 26.
  11. а б Wan Isa Hatin, Ab Rajab Nur-Shafawati, Mohd-Khairi Zahri, Shuhua Xu, Li Jin, Soon-Guan Tan, Mohammed Rizman-Idid, Bin Alwi Zilfalil, The HUGO Pan-Asian SNP Consortium. Population Genetic Structure of Peninsular Malaysia Malay Sub-Ethnic Groups. // PLOS ONE 6 (4). 5 април 2011. DOI:10.1371/journal.pone.0018312. с. e18312.
  12. Fine-scale population structure of Malays in Peninsular Malaysia and Singapore and implications for association studies. // Hum Genomics 9. 22 юли 2015. DOI:10.1186/s40246-015-0039-x. с. 16.
  13. Wright 2007, с. 492
  14. а б в Sneddon 2003, с. 59
  15. Sneddon 2003, с. 84
  16. Van der Putten & Cody 2009, с. 55
  17. Wong 1973, с. 126
  18. Clyne 1992, с. 413
  19. Brown & Ogilvie 2009, с. 678
  20. The Star 2008
  21. Omniglot 2012
  22. Littrup 1996, с. 192
  23. а б Marshall Cavendish 2007, с. 1218
  24. Boyd 1999, с. 756
  25. Johan Jaaffar, Safian Hussain & Mohd Thani Ahmad 1992, с. 260
  26. Zaki Ragman 2003, с. 1 – 6
  27. а б Syed Husin Ali 2008, с. 57
  28. Johns & Lahoud 2005, с. 157
  29. Bolton & Hutton 2000, с. 184
  30. Jan Henket & Heynen 2002, с. 181
  31. Marshall Cavendish 2007, с. 1219
  32. Chihara 1996, с. 213
  33. Van Beek & Invernizzi 1999, с. 75
  34. Mohamad Tajuddin Haji Mohamad Rasdi 2005, с. 19
  35. A. Ghafar Ahmad
  36. Farish Ahmad Noor & Khoo 2003, с. 47
  37. Ismail Said 2002
  38. Alexander 2006, с. 58
  39. Marshall Cavendish 2007, с. 1222
  40. Malaysia.com 2011
  41. Moore 1998, с. 48
  42. Maznah Mohammad 1996, с. 2
  43. Maznah Mohammad 1996, с. 19
  44. Perpustakaan Negara Malaysia 2003
  45. Kementerian Kebudayaan, Belia dan Sukan 2009