Мало Църско
Мало Църско или Горно Църско (на македонска литературна норма: Мало Црско; на албански: Cërscka e Vogël) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
|
Мало Църско Мало Црско |
|
|---|---|
| — село — | |
 Традиционна къща в Мало Църско |
|
  Мало Църско |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 928 m |
| Население | 1 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Мало Църско в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар, макар и административно да се води кичевско село. От Кичево е отдалечено на 28 km.[1]
ИсторияРедактиране
Според местната легенда в миналото Големо и Мало Църско били едно село, разположено в местността Гармаге. Неговите жители, за да избегнат честите грабежи се оттегли далече от пътищата в долините на планините Влак и Осой и формирали сегашните две села.[1]
В XIX век Мало Църско е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1848 година, църквата „Свети Илия“ е от 1933 година (или ΧΙΧ век[2]), а църквата „Света Неделя“ от началото на XX век.[3]
Според Васил Кънчов в 90-те години Церско е на хубаво място и има църква на гиздаво място, добро училище и 80 християнски къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Църско живеят 250 българи-християни.[5]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мало Църско има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В 1961 година има 22 жители.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жители македонец.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Мало Църско
дядо Андрей Петров Блажевски (Расолковски) (1861 – 1903), български хайдутин и революционер- Богой Симеонов (1885 – ?), български революционер
- Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ ІV степен, роден в Големо или Мало Църско[8]
Мито Пейовски (1932 – 2005), югославски дипломат- Мише Калчинов, български търговец, банкер и благодетел, от Големо или Мало Църско, починал в София[9]
- Тодор Шикалев (? – 1937), български революционер
- Христо, деец на ВМОК, делегат на Деветия македоно-одрински конгрес от Стара Загора, роден в Мало или Големо Църско[10]
- Янаки Анастасов, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, убит на 27 юли 1913 година, роден в Големо или Мало Църско[11]
Външни препраткиРедактиране
- „Устав на Мало-Църщанското Селско Благотворително Братство“, София, 1899 година в „Библиотека Струмски“
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Мало Црско. // Мој Роден Крај. Посетен на 15 ноември 2018.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.240
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-23
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
- ↑ Парцел 2. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 32.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.