Манастир (община Прилеп)

(пренасочване от Манастир (Община Прилеп))
Вижте пояснителната страница за други значения на Манастир.

Манастир (на македонска литературна норма: Манастир) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп. Край селото е разположен манастирът „Свети Никола“.

Манастир
Манастир
— село —
Панорама на селото
Панорама на селото
41.1681° с. ш. 21.7283° и. д.
Манастир
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина690 m
Население4 души (2002)
Пощенски код7508
МПС кодPP
Манастир в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в долината на Църна, в централната част на областта Мариово, на 38 km южно от общинския център Прилеп. Селото е на надморска височина от 690 метра. Землището му е 15,5 km2 – обработваеми земи 253 ха, пасища 705 ха, а гори почти няма.[1]

Праистория

редактиране

В местността Трещена стена (Трештена Стена), в землището на Манастир, са открити останки от енеолитно селище.[2]

Античност и Средновековие

редактиране

На 4,5 km северно са развалините на античното и средновековно селище Градок.[3][4][5]

В Османската империя

редактиране
 
Стара каменна къща в селото
Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 35 2 6 2678
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 35 2138
Дефтер № 73 от 1519 г. 44 9 3 3790
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 45 3 1 3556
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 40 3 2456

В XIX век Манастир е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Манастериц е посочено като село с 38 домакинства и 165 жители българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Манастирецъ има 208 жители, всички българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Манастирче е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 34 къщи.[8]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Манастир има 216 българи екзархисти.[9]

Според Георги Трайчев Манастир има 28 къщи с 208 жители българи.[10]

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1]

редактиране
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 131 144 232 139 19 13 12 4
македонци 142 222 139 19 13 12 4
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 7 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 1 0 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 1 3 0 0 0 0 0

„Свети Никола“

редактиране
 
Свети Моисей Мурин

Основна забележителност на селото е манастирът „Свети Никола“, изграден в 1095 година по времето на Алексий I Комнин по инициатива на протостатора Алексий, който е и пръв ктитор на манастира. Манастирът е два пъти разрушаван и съграждан на ново – за пръв път между XII и XIII век, откогато са и фреските, дело на две групи майстори от Константинополската школа.[11]

Личности

редактиране
Починали в Манастир
  •   Антон Бойков Драгийски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
  •   Петър Кузманов (1878 – 1917), български революционер
  1. а б в Манастир (Manastir) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Локалитетот „Трештена Стена“ // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 261.
  4. Рабовянов, Деан. Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX – началото на XI в.). София, 2011. ISBN 978-954-92359-4-6. с. 199.
  5. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 390. (на македонска литературна норма)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
  10. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  11. Monastery St. Nikola – Manastir // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2 март 2014 г.
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 538, л. 3