Маргарита Димитрова
Маргарита Димитрова е българска поп певица, една от най-изявените от края на 1960-е.
Маргарита Димитрова | |
Псевдоним | „Балканския лъв“ |
---|---|
Родена |
11 септември 1941 г.
|
Починала | |
Стил | поп |
Професии | певец |
Глас | контраалт |
Музикален издател | Балкантон, Мелодия, Бойко Кънев, Варна Саунд |
Биография
редактиранеМаргарита Димитрова е родена на 11 септември 1941 г. в Габрово. През 1963 г. с единствената си басмяна рокля и леко очукаи жълти обувки тя пристигна в София от Велико Търново, където мъжът ѝ Стойчо Сапунов е сценичен работник в театъра. Явява се на прослушване в „Балкантон“ при Димитър Ганев-Чичото, Тончо Русев, Божан Хаджииванов, Петър Славов, Николай Арабаджиев – Фучо, приятелят на Паша Христова и Емил Георгиев – Бадема. Харесват я с песента, която става хит – „Моя любов разпиляна“ и така става солистка на оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев.
При първото си участие в „Златният Орфей“ през 1966 г. е записана като Маргарита Сапунова. С тази фамилия завършва току-що откритата двегодишна Студия за естрадни изпълнители и записва в „Балкантон“ първата си песен „Никой от вас“. От този випуск излизат и първите отличици Йорданка Христова, Борис Гуджунов, Стефка Берова и Емилия Маркова.
Сред популярните песни, които изпълнява, са „Мое слънце засияй“, „Пълнолуние“, „Моя любов разпиляна“, „Любовта на скитика“ – кавърверсия на песен на европейската звезда Мери Хопкинс, родена по мотиви от руски романс.
Участва в програмите на различни фестивали и конкурси в Унгария, Русия, Чехия, Куба.
Песента „Крадецът на бисери“ (м. Димитър Вълчев) в нейно изпълнение получава І награда на „Златният Орфей“ (1967). Специалната награда на същия фестивал година по-рано бива дадена на „Моя любов разпиляна“ (м. Тончо Русев). По повод изпълнението си в конкурса за изпълнители на Златният Орфей през 1968 г., френската актриса Даниел Дарийо, почетен гост на фестивала възкликва: „Една малка България може да бъде щастлива, че има такъв глас. В гърлото на тази жена са скрити милиони.“ Именно тя нарича Маргарита „Балканския лъв“. Прозвище, което я надживява.
В края на 1967 г. участва в триумфално турне на оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев в Куба, заедно с другите солисти Йорданка Христова, Бисер Киров и Маргарита Радинска. Успехът ги заставя да запишат съвместен албум в Куба.
През 70-те години постепенно е изолирана от концертния подиум и изкарва прехраната си с участия в ресторантски програми.
Умира от инфаркт, забравена от всички.[1]
Награди
редактиранеГодина | Награда | Песен / Композитор | Фестивал | Град / Държава |
---|---|---|---|---|
1968 | III награда | за изпълнител | Международен фестивал „Златният Орфей“ |
Слънчев бряг |
1967 | I награда | „Крадецът на бисери“ (м. Димитър Вълчев) |
Международен фестивал „Златният Орфей“ |
Слънчев бряг |
1966 | I награда | „Моя любов разпиляна“ (м. Тончо Русев) |
II Международен фестивал „Песни за българското Черноморие“ |
Слънчев бряг |
Участия на фестивали и конкурси
редактиранеГодина | Участие | Песен / Композитор | Фестивал | Град / Държава |
---|---|---|---|---|
1970 | за изпълнител – „Мое Слънце засияй“ (м. Йосиф Цанков) и „Без любов“ (м. Том Джоунс) | Международен фестивал „Златният Орфей“ | Слънчев бряг | |
? | Международен фестивал „Сребърна мечка“ | Източен Берлин, ГДР | ||
? | Международен фестивал „Златният елен“ | Брашов, Румъния | ||
? | Международен фестивал „Братиславска лира“ | Братислава, Чехословакия | ||
1958 | „Малката креолка“ | „Международен младежки фестивал“ | Москва, СССР |
Дискография
редактиранеМалки плочи
редактиранеГодина | Сингъл | Вид | Издател | Каталожен номер |
---|---|---|---|---|
1973 | „Забавна и танцова музика“ Грета Ганчева „Вън вали“ и „Какво съм без теб“/ Маргарита Димитрова – „Hякой от вас“, Грета Ганчева – „Балалайка“ |
EP | Балкантон | ВТМ 5860 |
1973 | „Маргарита Димитрова“ | EP | Балкантон | ВТМ 6559 |
1971 | „Мелодия друзей“ Дагмар Фредерик „Золотой осенью“, Зигфрид Улеброк „Танец в летнюю ночь“/ Маргарита Димитрова – „В тази нощ ти ще слушаш една песен“ (м. Палавчини), „Мамали“ (м. Брокарди) |
SP | Мелодия (СССР) | Д-00030269 |
1969 | „Маргарита Димитрова“ | SP | Балкантон | ВТК 6074 |
1968 | Маргарита Димитрова – „Любовта на скитника“/ Грета Ганчева – „Балалайка“ | SP | Балкантон | ВТК 2871 |
1968 | Маргарита Димитрова – „Hикой от вас“/ Маргрет Hиколова и Кирил Семов – „Сън сънувах“ | SP | Балкантон | ВТК 2796 |
1967 | „Изпълнения на Маргарита Димитрова“ | EP | Балкантон | ВТМ 5879 |
1967 | „Белият каравел“ | SP | Балкантон | ВТВ 10228 |
1966 | „Моя любов разпиляна“ | SP | Балкантон | ВТВ 10137 |
Песни в сборни албуми
редактиранеГодина | Албум/ Песен | Вид | Издател | Каталожен номер |
---|---|---|---|---|
2003 | „Златните български хитове на 60-те“ „Любовта на скитника“ |
CD | Варна Саунд | VS 010003 |
2002 | „Пести за любовта и още нещо... – част 3“ „Крадец на бисери“ |
CD | Бойко Кънев | CD 0704-2 |
1996 | „Йосиф Цанков 1911 – 1971“ „Мое безумно сърце“ |
CD | Балкантон | 070180 |
1974 | „Избрани песни '73“ „Тръгни с надежда“ |
LP | Балкантон | ВТА 1632 |
1973 | „Песни от Хетко Николов“ „Закъснялата целувка“ |
EP | Балкантон | ВТМ 6534 |
1973 | „Оркестър Чалъшканов“ „Мъка“ (м. Кале) |
EP | Балкантон | ВТМ 6554 |
1971 | „Мелодия друзей“ „В тази нощ ти ще слушаш една песен“ (м. Палавчини) |
LP | Мелодия (СССР) | СМ 02725 – 02726 |
1969 | „Забавна и танцова музика“ „Пълнолуние“ / „Любовта на скитника“ |
LP | Балкантон | ВТА 1137 |
1968 | „Orquesta Balkanton“ „No Pienses En Mi“ и „Mi Amor Pasajero“ – издадена в Куба |
LP | Балкантон | LD-3285 |
1968 | „Забавна музика“ „Мама, мама“ |
EP | Балкантон | ВТМ 5934 |
1967 | „Трети Фестивал на песента Златният Орфей 1967“ „Помогнете ми, хора“ |
LP | Балкантон | ВТА 596 |
1967 | „Забавна музика“ „Любов моя“ |
EP | Балкантон | ВТМ 5859 |
1967 | „Песни от конкурса Златният Орфей '67“ „Крадецът на бисери“ |
EP | Балкантон | ВТМ 5917 |
1966 | „Конкурс за най-хубавата песен за Черноморието (втора плоча) 1966 г.“ „Гласът на морето“ |
LP | Балкантон | ВТА 526 |
1966 | „Конкурс за най-хубава песен за Черноморието 1966 Г.“ „Моя любов разпиляна“ |
LP | Балкантон | ВТА 525 |
Източници
редактиране- ↑ Йордан Рупчев, „Изборът на Рупи“, а...з, стр. 180.