Маргарита Прованска
Маргарита Прованска или Маргьорит дьо Прованс (на френски: Marguerite de Provence; * 1221, Бригнолес; † 20 декември 1295, Париж) е съпруга на крал Свети Луи IX и от 1234 до 1270 г. кралица-консорт на Франция.
| Маргарита Прованска | |
|---|---|
| кралица на Франция | |
 | |
| Родена |
1221 г.
Форкалькье, Франция |
| Починала | 20 декември 1295 г.
|
| Погребана | Сен Дени, Сен Дени, Франция |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1234 – 1270 |
| Коронация | 28 май 1234 |
| Предшественик | Бланш Кастилска |
| Наследник | Исабела Арагонска |
| Семейство | |
| Род | Дом Барселона |
| Баща | Раймон Беренгер IV |
| Майка | Беатриса Савойска |
| Братя/сестри | Беатрис Прованска |
| Съпруг | Луи IX (3 юни 1234 – 1 септември 1270) |
| Деца | Филип III Маргарета Френска Робер дьо Клермон Агнеса Френска |
| Маргарита Прованска в Общомедия | |
Произход и ранни годиниРедактиране
Маргарита е най-възрастната дъщеря на граф Раймон Беренгер IV и на Беатриса Савойска, дъщеря на Томас I Савойски.
Маргарита израства в двора на своя баща в обкръжение на трубадури, поети и галантни рицари. У девойката съумяват да възпитат любов към родния Прованс, която тя съхранява за цял живот. Маргарита, както и нейната сестра Елеонора, получава отлично католическо образование, знае латински език. Впоследствие, ставайки кралица, Маргарита всячески поощрява културата и изкуствата, а известни учени (например, Тома Аквински) намират място дори на кралската трапеза.
Кралица на ФранцияРедактиране
Брак с Луи IXРедактиране
На 27 май 1234 година, след сватосване от Бланш Кастилска, Маргарита на 13 години е омъжена за френския крал Луи IX (1214 – 1270) от династията Капетинги. След един ден тя е коронясана като кралица. Тъй като съпрузите са родственици от 4-та степен, за този брак през януари 1234 година папа Григорий IX дава специално разрешение.
Нейните три по-малки сестри са също омъжени за крале. Елеонора е омъжена за английския крал Хенри III, Санча за Ричард от Корнуъл, който е избран 1256/1257 г. за немски крал, а Беатрис е омъжена за Карл I Анжуйски, по-късният крал на Сицилия и Неапол. Баща ѝ Раймонд определя в завещанието си от 1238 г. нейната най-малка сестра Беатрис за единствена наследница на Графство Прованс.
Конфликти с Бланш КастилскаРедактиране
В първите години на брака между Маргарита и нейната свекърва, Бланш Кастилска, нееднократно възникват конфликти; кралицата-майка има над сина си силно влияние – в това число и по политическите въпроси, освен това ревнува сина си от жена му. Бланш постоянно живее заедно с младото семейство в техния дворец на Сите и винаги ги съпровожда в техните пътувания. Едва през 1247 година Маргарита успява да се справи с влиянието на майката на краля, и на Бланш е даден отделен двор и дворец.
Участие в кръстоносните походиРедактиране
През 1248 г. Маргарита придружава съпруга си Луи IX в кръстоносния поход. През юни 1249 г. те пристигат в Египет. След завладяването на Дамиета Луи IX предава на бременната си съпруга отговорността за града и тръгва през ноември за Кайро.[1] Тя защитава град Дамиета по времето на шестия кръстоносен поход и го използва след това за смяна за живота на пленения френски крал.[2] Със заплащането на 400 000 ливри и предаването на Дамиета на 6 май 1250 г. Маргарита спасява живота на нейния съпруг и неговите войници.
Маргарита Прованска, миниатюра
Свети Луи и съпругата му Маргарита през 1254 г. в пристанището на Акон на път за Франция
(Livre des faits de Monseigneur Saint Louis, 15 век, Париж, Bibliothèque nationale de France)
Последни годиниРедактиране
След смъртта на Луи ІХ през 1270 г. в Тунис, Маргарита се оттегля в манастир до Париж. Последните си години тя е заедно с нейната дъщеря Бланш, вдовица на кастилския инфант Фернандо де ла Серда, в съоснования от нея манастир Couvent des Cordelières, южно от Париж.
Маргарита умира на 20 декември 1295 г. и е погребана до нейния съпруг в кралската гробница на базиликата Сен Дени.[3]
ДецаРедактиране
Маргарита и Луи IX имат 11 деца:
- Бланш (Бланка) (1240 – 1243)
- Изабела (1242 – 1271), ∞ 1255 Теобалд II, крал на Навара
- Луи (1244 – 1260), вер. сгоден на 20 август 1255 за инфанта Беренгуела († 1300), дъщеря наследничка на крал Алфонсо X от Кастилия
- Филип III (1245 – 1285), крал на Франция, ∞ 1. 1262 Изабела Арагонска и 2. 1274 г. Мария Брабантска
- Жан (1248 – 1248)
- Жан Тристан (1250 – 1270), граф на Невер, ∞ 1265 Йоланда Бургундска († 1280)
- Пиер, (1251 – 1284), граф на Алансон и Перш, ∞ 1272 Жана дьо Шатилон (1258 – 1291)
- Бланш (Бланка) (1252 – 1320), ∞ 1268 Фернандо де ла Серда, крон-принц на Кастилия († 1275)
- Маргарета Френска (1254 – 1271), ∞ 1270 за херцог Йохан I от Брабант († 1294)
- Робер дьо Клермон (1256 – 1317), ∞ 1272 за Беатрис Бургундска, господарка на Бурбон († 1310)
- Агнес Френска (1260 – 1327), ∞ 1279 Робер II, херцог на Бургундия († 1306)
ЛитератураРедактиране
- Marguerite de Provence. In: Jean Chrétien Ferdinand Hoefer: Nouvelle biographie générale depuis les temps les plus reculés jusqu'à nos jours. Band 33. Firmin Didot Frères, Paris 1860, Sp. 559 – 563 (online).
- Andreas Kiesewetter: Die Anfänge der Regierung König Karls II. von Anjou (1278 – 1295). Das Königreich Neapel, die Grafschaft Provence und der Mittelmeerraum zu Ausgang des 13. Jahrhunderts. Matthiesen Verlag, Husum 1999, ISBN 3-7868-1451-1, S. 158.
- Regine Pernoud: Frauen zur Zeit der Kreuzzüge. 1. Aufl. Herder, Freiburg im Breisgau 1995, ISBN 3-451-04375-0, S. 182 – 196.
- Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). Pustet, Regensburg 1996, ISBN 3-7917-1530-5, S. 132 – 139.
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ * Гарро, А. Людовик Святой и его королевство. СПб., 2002;
- ↑ Joinville and Villehardouin: Chronicles of the Crusades, translated by M.R.B. Shaw, pages 262 – 263; Penguin Classics: New York, 1963. Natasha Hodgson, Women, Crusading and the Holy Land in Historical Narrative (Boydell, 2007) 169 – 70
- ↑ * Gérard Sivéry: Marguerite de Provence. Une reine au temps des cathédrales. Fayard, Paris 1987, ISBN 2-213-02017-5.