Мариана (Орания-Насау)
Вилхелмина Фредерика Луиза Шарлота Мариана от Орания-Насау (на немски: Wilhelmina Frederica Louise Charlotte Marianne von Oranien-Nassau; * 9 май 1810, Берлин; † 29 май 1883, двореца Райнхартсхаузен, Ербах (в Елтвиле ам Рейн), Хесен) е нидерландска принцеса – дъщеря на нидерландския крал Вилхелм I.
Мариана Marianne van Oranje-Nassau | |
принцеса на Кралство Прусия | |
Родена | |
---|---|
Починала |
Елтвиле ам Рейн, Федерална република Германия |
Погребана | Елтвиле ам Рейн, Федерална република Германия |
Управление | |
Други титли | принцеса от Нидерландия |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Вилем I (Нидерландия) |
Майка | Вилхелмина Пруска (1774 – 1837) |
Братя/сестри | Фредерик ван Орание-Насау Вилхелм II Нидерландски |
Съпруг | Албрехт Пруски (1809–1872) (14 септември 1830 – 28 март 1849) |
Деца | Шарлота Пруска (1831 – 1855) Александрина Пруска (1842–1906) Албрехт Пруски (1837–1906) |
Мариана в Общомедия |
Живот
редактиранеДъщеря е на крал Вилхелм I Нидерландски (1772 – 1843) и съпругата му принцеса Вилхелмина Пруска (1774 – 1837), дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм II (1744 – 1797) и втората му съпруга принцеса Фридерика Луиза фон Хесен-Дармщат (1751 – 1805), дъщеря на ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат и Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен. Сестра е на Вилхелм II Нидерландски (1792 – 1849), крал на Нидерландия и велик херцог на Люксембург.[1]
Мариана Нидерландска се омъжва на 14 септември 1830 г. в Хага за принц Албрехт Пруски (1809–1872), син на пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) и херцогиня Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1776 – 1810). Тя е първата му съпруга принцеса и той не ѝ е верен. Те се развеждат през 1849 г. Опекунството за децата получава кралица Елизабет.[2]
От 1848 г. Мариана Нидерландска има връзка със своя личен кочиаш, придружител в пътуванията и по-късно секретар на кабинета Йоханес ван Росум (* 1809; † 10 май 1873), от когото има син. Дворовете в Хага и Берлин прекъсват всички контакти с Мариана. Децата ѝ са лишени от правото да имат контакт с нея. В Кралство Прусия важи официалния декрет за изгонването ѝ, който ѝ позволява да се намира само 24 часа на пруска земя. Двойката пътува из Европа и Ориента (Египет, Палестина, Сирия) и през 1851 г. се установяват в Рим, където взема сина си при себе си. Албрехт Пруски се жени втори път през 1853 г. (морган.) за Розалия фон Раух „графиня фон Хоенау“ (1820 – 1879).
Изгонена от Кралство Прусия, Мариана живее с незаконния си син в двореца Райнхартсхаузен, Ербах на Рейн. Населението я почита. Тя се грижи за нуждаещите в Рейнгау и Силезия, и дарява църквата „Св. Йоханес“ в Ербах по случай трагичната смърт на 12-годишния си син.
Мариана Нидерландска умира на 73 години на 29 май 1883 г. в двореца Райнхартсхаузен, Ербах, Хесен. На гробния ѝ камък не се споменава името на любимия ѝ Йоханес ван Росум, с когото живее 25 години.[3]
-
Мариана фон Орания-Насау
-
„Църквата Йоханес“ в Ербах, юни 2011
-
Гробното ѝ място в Ербах
Деца
редактиранеМариана Нидерландска ражда на Албрехт Пруски деца:[4][5]
- Шарлота Пруска (* 21 юни 1831, двореца Шьонхаузен, близо до Берлин; † 30 март 1855, Майнинген), омъжена на 18 май 1850 г. в Шарлотенбург за принц (херцог от 1866) Георг II фон Саксония-Майнинген (* 2 април 1826, Майнинген; † 25 юни 1914, Вилдунген)
- син (*/† 4 декември 1832)
- Албрехт (* 8 май 1837, Берлин; † 13 септември 1906, Каменц), женен на 9 април 1873 г. в Берлин за принцеса Мария фон Саксония-Алтенбург (* 2 август 1854, Айзенберг; † 8 октомври 1898, дворец Каменц)
- Фридерика Луиза Вилхелмина Елизабет (* 27 август 1840, Каменц; † 9 октомври 1840, Каменц)
- Фридерика Вилхелмина Луиза Елизабет Александрина (* 1 февруари 1842, Берлин; † 26 март 1906, в дворец Марли близо до Потсдам), омъжена на 9 декември 1865 г. в Берлин за херцог Вилхелм фон Мекленбург (* 5 март 1827, Лудвигслуст; † 28 юли 1879, Хайделберг)
От връзка ѝ с Йоханес ван Росум има един син:
- Йохан Вилхелм фон Райнхартсхаузен (* 30 октомври 1849, Цефалу, Сицилия; † 25 декември 1861, Райнхартсхаузен при Визбаден).
-
Принц Албрехт Пруски
-
Йоханес ван Росум,
Рим 1852 -
Йохан Вилхелм фон Райнхартсхаузен (1849 – 1861)
Литература
редактиране- Annette Dopatka: Marianne von Preußen. Prinzessin der Niederlande. Leben und Wirken einer selbstbewußten Frau, für die Schloss Reinhartshausen im Rheingau zum Lebensmittelpunkt wurde. Oberursel 2003
- Gorch Pieken/Cornelia Kruse: Preußisches Liebesglück. Propyläen Verlag, Berlin 2007, ISBN 978-3-549-07337-7
- Volker Feuerstein: Das Schloss der verbannten Prinzessin. In: Fuldaer Zeitung vom 13. September 2008, S. 26.
- Hartmut Heinemann: Prinzessin Marianne der Niederlande (1810 – 1883) und der Rheingau. Eine Frau zwischen Tradition und Emanzipation. In: Rheingau-Forum, Band 11/2002, Heft 2, S. 1 – 11.
- Prinzessin der Niederlande, Marianne Prinzessin von, lagis-hessen.de
- Puhe, Ferdinand: Von Kamenz nach Reinhartshausen. Die Hohenzollern in Schlesien und im Rheingau. In: Rheingau-Forum 9/2000, Heft 2, S. 22 – 31.
- Otto Renkhoff, Nassauische Biographie, 2. Auflage 1992, Nr. 3404.
- Gerhard Schiller: Marianne von Preußen, Prinzessin der Niederlande. Erinnerungen an das Leben der selbstbewussten Prinzessin in Berlin, Kamenz, Weißwasser und dem Rheingau. 1. Teil. In: „Schlesien heute“, Nr. 5 (2010).
- Gerhard Schiller: Marianne von Preußen, Prinzessin der Niederlande. Erinnerungen an das Leben der selbstbewussten Prinzessin in Berlin, Kamenz, Weißwasser und dem Rheingau. 2. Teil. In: „Schlesien heute“, Nr. 8 (2010).
- Uwe Schögl (Red.): Oranien. 500 Jahre Bildnisse einer Dynastie aus der Porträtsammlung der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien und der Niederländischen Königlichen Sammlung Den Haag. (Ausstellung vom 1. Februar bis 19. März 2002, Camineum der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien). Österreichische Nationalbibliothek u. a., Wien 2002, ISBN 3-01-000028-6, S. 107 – 108.
- ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol V page 232.
- ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 354.
Източници
редактиране- ↑ Nassau 11, genealogy.euweb.cz
- ↑ Dorothea Minkels: Elisabeth von Preussen: Königin in der Zeit des Ausmärzens, Books on Demand, 2007, S. 465.
- ↑ Annette Dopatka: Marianne von Preußen, Prinzessin der Niederlande. Verlag Waldemar Kramer, 2003, ISBN 3-7829-0538-5.
- ↑ Hohenzollern 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Wilhelmine Friederike Luise Charlotte Marianne! Prinses der Nederlanden, ww-person.com
Външни препратки
редактиране- Schloss Reinhartshausen Deluxe Hotel in Eltville-Erbach (Hotel) Архив на оригинала от 2019-12-05 в Wayback Machine.
- Marianne Princess of The Netherlands, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- Marianne von Nassau, Princess of the Netherlands, thepeerage.com
- Royal House of Prussia, angelfire.com
- HOHENZOLLERN KINGS OF PRUSSIA, royaltyguide.nl
- Royal House of the Netherlands and Grand-Ducal House of Luxembourg
- Royal House of Prussia Архив на оригинала от 2006-11-18 в Wayback Machine.