Елизабет-Лудовика Баварска

Елизабет-Лудовика Баварска
Elisabeth Ludovika von Bayern
баварска принцеса и кралица на Прусия
Elisabet (1801-1873), drottning av Preussen.jpg
Родена
Починала
Погребана Фриденскирхе, Потсдам, Федерална република Германия

Религия лутеранство
Награди Орден Черен орел
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Максимилиан I Йозеф (Бавария)
Майка Каролина Баденска
Братя/сестри Лудвиг I
Карл Теодор Баварски
Августа-Амалия Баварска
Лудовика Баварска
София Баварска
Каролина Августа Баварска
Мария Анна Леополдина Баварска
Амалия-Августа Баварска
Съпруг Фридрих Вилхелм IV (29 ноември 1823 – 2 януари 1861)
Елизабет-Лудовика Баварска в Общомедия

Елизабет-Лудовика Баварска (13 ноември 180114 декември 1873) е баварска принцеса и кралица на Прусия – съпруга на пруския крал Фридрих Вилхелм IV.

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Родена е на 13 ноември 1801 г. в Мюнхен, Курфюрство Бавария. Дъщеря е на баварския крал Максимилиан I Йозеф и втората му съпруга Каролина от Баден.[1] Елизабет-Лудовика има една сестра близначка – Амалия Баварска, която по-късно става кралица на Саксония. Елизабет-Лудовика е леля на австро-унгарския император Франц Йосиф, на съпругата му Елизабет и на брат му – мексиканския император Максимилиан I.

Брак с кронпринца Фридрих ВилхелмРедактиране

На 29 ноември 1823 г. Елизабет-Лудовика се омъжва за кронпринца на Прусия Фридрих Вилхелм, който по-късно става крал под името Фридрих Вилхелм IV.[1] Двамата споделят общи интереси, особено в областта на изкуството. Принцесата обаче отказва да приеме протестантството като условие за сключването на брака им и заявява, че би го сторила само след като сама се убеди в достойнствата на реформираната религия, за което ще са ѝ необходими години за изучаването ѝ.[2] Кронпринцесата приема лутеранството седем години след сватбата си – на 5 май 1830 г.[3]

Кралица на ПрусияРедактиране

Възцаряването на съпруга ѝ през 1840 г. открива пътя на Елизабет-Лудовика към реално упражняване на влияние върху пруската политика. В това отношение Елизабет-Лудовика полага усилия да насърчи сближаването между Прусия и Австрийската империя.

За Фридрих Вилхелм IV Елизабет-Лудовика е съпруга за пример, а по време на дългото му боледуване тя е и негова всеотдайна болногледачка. Кралицата първоначално е враждебно настроена срещу съпругата на племенника ѝ – британската принцеса Виктория, отношението ѝ към която се променя в положителна посока, след като принцеса роял поема грижите да облекчава самотата на овдовялата кралица. Елизабет-Лудовика никога не забравя добрината на принцеса роял и нарушава традицията, като ѝ завещава бижутата си (традицията е повелявала те да бъдат наследени от властващата кралица, която по това време е снаха ѝ Августа Сакс-Ваймарска).

След смъртта на крал Фридрих Вилхелм IV на 2 януари 1861 г., Елизабет-Лудовика прекарва остатъка от дните си в резиденциите Сансуси, Шарлотенбург и Щолценфелс, отдавайки се на благотворителност в памет на съпруга си. По това време император Вилхелм I се отнася с голяма почит към вдовицата на брат си, с която го свързва искрено приятелство.

СмъртРедактиране

Елизабет-Лудовика умира през 1873 в Дрезден, където гостува на сестра си – саксонската кралица Амалия Августа.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Obituary: Elisabeth, Dowager Queen of Prussia. – The New York Times, 16 December 1873, https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1873/12/16/79059711.pdf, посетен на 28 януари 2010 
  2. ((de)) Blankart, Michaela (sr. ed.) (2003). Elisabeth Prinzessin von Bayern. – Official Website of the House of Hohenzollern, General Administration to The Royal House of Prussia, http://www.preussen.de/en/history/1840_frederick_wilhelm_iv./koenigin_elisabeth.html, посетен на 10 януари 2012, "Allerdings galt es vor der Eheschließung noch die Einwände Friedrich Wilhelms III. zu überwinden, der den Übertritt der Prinzessin zum evangelischen Glauben gefordert hatte. Festen Willens erklärte sie ihm jedoch, dass sie lieber zu gegebener Zeit aus innerer Überzeugung konvertieren würde. Eine vierjährige unglückliche Vermählungsgeschichte mit nervenaufreibenden politischen, diplomatischen und theologischen Beratungen, die das Brautpaar nur noch enger aneinander band, mündete schließlich in einer Sinneswandlung Friedrich Wilhelms III. Unter der Voraussetzung, dass Elise nach der Eheschließung möglichst umgehend ihren Übertritt öffentlich vollziehe, gab er schließlich nach. Am 16. November 1823 wurde sie nach katholischem Ritus per procurationem in der Hofkapelle der Münchener Residenz getraut. Ende November traf sie in Berlin ein, wo man ihr einen begeisterten Empfang bereitete, der jedoch durch ein Unglück auf der Notbrücke neben der noch nicht fertiggestellten Schinkelschen Schlossbrücke überschattet wurde, bei dem 22 Menschen den Tod fanden. Dem Brautpaar, das am 29. November von Bischof Eylert in der Schlosskapelle getraut werden sollte, verschwieg man den schrecklichen Vorfall." 
  3. ((de)) Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Elisabeth Ludovika von Bayern. – Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg, Potsdam, Brandenburg, Germany: Ministerium für Wissenschaft, Forschung und Kultur des Landes Brandenburg, http://www.spsg.de/index.php?id=c941451f9fb214ec56980017f0000011&sessionLanguage=en, посетен на 10 януари 2012, "Auch nachdem sie am 5. Mai 1830 zur Freude des Königs ihre Konversion vollzogen hatte, wurde ihr immer wieder nachgesagt, sie sei heimlich Katholikin geblieben und beeinflusse ihren Gemahl in dieser Richtung; Gerüchte, die der Wahrheit völlig entbehrten." 
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Elisabeth Ludovika of Bavaria“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​