Уикипедия

Мариго Посио

Мариго Посио (на албански: Marigo Posio) е една от най-известните албански жени,[1][2] деятелка на Албанското национално възраждане и на движението за независимост на Албания[3] и укрепителка на социалния статус на албанските жени.[4] Тя е най-известна с ушиването (избродирането) на знамето, издигнато от Исмаил Кемали по време на обявяването на декларацията от Вльора на 28 ноември 1912 г.

Мариго Посио
Marigo Posio
Родена
Marigo Poçi
Починала
Националност Албания
Семейство
БащаПапа Коста Почи
МайкаЛенка Балаури
СъпругЙован Посио
Мариго Посио в Общомедия

Биография редактиране

Мариго е родена на 2 февруари 1882 г. в Корча, Османска империя в семейството на Папа Коста Почи и Ленка Балаури (от Москополе). Някои официални албански източници определят за нейно място на раждане село Хочища близо до Корча (тогава в Битолски вилает в Османска империя).[5] Някои други по-късни източници споменават самата Корча.[1][6] Сестра ѝ Урани се омъжва за албанския политик и драматург Кристо Флоки, а другата ѝ сестра Анджелики се омъжва за албанския политик и по-късно министър-председател Костак Кота. Двамата ѝ братя Нико и Кристо са емигранти в САЩ, като първият се установява в Нейтик, а вторият в Солт Лейк сити.[7] Мариго е роднина на албанския патриот Спиридон Ило, един от активистите на албанската колония в Румъния и един от подписалите декларацията за независимост от Вльора. Тя завършва в първо албанско училище в Корча (първото светско училище, в което се преподава на албански език в рамките на Албания), бидейки 27-ата ученичка, която се записва в него.[4]

Омъжва се млада за Йован Посио от село Хочищ. Двойката използва фамилията Посио, макар че понякога използва също Позио, Пожио или Божо. През 1904 г. тя ѝ съпругът се преместват във Вльора в квартал Мурадие. Къщата им е средище за срещи и дейности на албанските патриоти по това време. Мариго е член на патриотичния клуб Лаберия, основан във Вльора през 1908 г.[8] През 1909 г. се основава албанско училище във Вльора, а тя е един от инициаторите за неговата поява. Албанската декларация за независимост се подписва във Вльора на 28 ноември 1912 г. Мариго е приемана за „майката“ на албанското знаме, което се издига по време на това подписване. Официалните източници посочват нея като човека, избродирал знамето.[5][6][4] Леф Носи, уважаван албански политик, представя събитието, като казва, че черният орел е отрязан от сатен и е зашит на червен плат.[9] Екрем Влора споменава, че знамето е подарък от Аладро Кастриота и на Мариго е дадено, за да направи копия.[10] Във всеки случай тя е включена в тази дейност. Освен това тя създава за своя собствена сметка много копия на знамето за различни институции на правителството на Вльора.

Мариго е приемана за лидер на първата Албанска организация на жените, която цели да помогне на ранените войници при пограничния конфликт с Гърция. Организацията е основана на 13 май 1914 г. Другите членове на организацията са съпругите на известните албански фигури, като съпругите Сиря Влора и Мехмет паша от Делвина.[11]

На 6 февруари 1921 г. тя започва да издава собствен вестник Shpresa shqiptare („Албанска надежда“), от който излизат 6 броя.[12]

Семейството страда от редица неуспехи, първо с децата им, а после и здравето на Мариго се влошава поради туберкулоза. На 9 декември 1928 г. Кристо Флоки обвинява албанските власти, че са забравили приноса на Мариго. Тя не получава „ветерански статут“, какъвто получават много други след 1912 г.[13] Умира пренебрегната и забравена на 23 февруари 1932 г.,[14] и е погребана в манастира Звернец [15][16]

На нейно име е наречено едно от училищата в град Вльора.[17]

Източници редактиране

  1. ↑ а б Ekrem Vlora. Lebenserinnerungen: 1912 bis 1925. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 1973. ISBN 978-3486475715. с. 8.
  2. ↑ Edi Shukriu. Gra te shquare shqiptare. Т. 1. Forumi i Gruas i LDS-së, 2000. OCLC 654545043. с. 58 – 59.
  3. ↑ Instituti i Historisë (Akademia e Shkencave e RPS të Shqipërisë). Disa sqarime e plotesime per jeten e Marigo Posios. Т. 41. Akademia e Shkencave, Instituti i Historisë, 1987. с. 223.
  4. ↑ а б в Korce, commemoration of Marigo Posio. Top-Channel, 23 август 2014. Националният музей на образованието в Корча чества 82-рата годишнина от смъртта на Мариго Посо, момичето, което уши знамето на независимостта. Тя е една от първите студентки в първото албанско училище.
    Мариго Посио е фигура, която има много заслуги в историята на Албания, Корча и за утвърждаване на позициите на албанската жена.     Архив на оригинала от 2016-04-22 в Wayback Machine.
  5. ↑ а б Fjalor enciklopedik shqiptar. Akademia e Shkencave e RPS të Shqipërisë, 1985. OCLC 15296028. с. 375.
  6. ↑ а б Ferit Vokopola. Botohet per here te pare ditari i nje prej firmetareve te aktit te Pavaresise. shqiperia.com, 2009. ...emrin e Marigo Posios, me origjinë nga Korça... (на албански)
  7. ↑ Spaho, Jonela. 1 // Kristo Floqi, koha dhe vepra e tij letrare. Universiteti i Tiranes, 2010. с. 24. Архив на оригинала от 2014-12-09 в Wayback Machine.
  8. ↑ Dominique Auzias, Jean-Paul Labourdette. Albanie 2012 – 2013 (avec cartes, photos + avis des lecteurs). Bemetours, 2012. ISBN 978-2-7469-5908-8. с. 228.
  9. ↑ Ledia Dushku. Lef Nosi: Çfarë dinte dhe ç'dëshmi la për flamurin e Pavarësisë. Rilindasi. 2 декември 2012. с. 15. Shqiponja është si e sotmja vazhdonte ai, me dy krena e me dy krahë të ndemë, premë nga një copë sateni të zi dhe ngjitë mbi flamur. Këtë punë e kishte bërë zonja Marigo Pozio në shtëpinë e saj. Kur flamuri ishte duke u qepur delegatët që kujdeseshin për këtë punë, shkonin e vinin në shtëpinë e zonjës për me e shty qi ta mbaronte pa vonesë, për të shpejtuar shpalljen që pritej me padurim. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  10. ↑ Sheradin Berisha. Kush a nenshkroi aktin a pavaresise se Shqiperise ne Vlore?. Illyria. Т. 19. New York, 3 декември 2009. с. 48. Eqrem bej Vlora, në kujtimet e tij – thotë se flamuri që u ngrit më 28 Nëntor 1912 në Vlorë, ishte një flamur që e mbaja në shtëpi si kujtim, të dhuruar solemnisht (më 1909) nga një pinjoll i familjes Kastrioti (don Aladro Kastrioti) me banim në Paris. (на албански) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  11. ↑ Robert Elsie. Historical Dictionary of Albania. 2. Т. 75. Scarecrow Press, 2010. ISBN 978-0810861886. с. 483.
  12. ↑ Blendi Fevziu. Histori e shtypit shqiptar 1848 – 1996. Tirana, Shtëpia Botuese „Marin Barleti“, 1996. OCLC 40158801. с. 131.
  13. ↑ Ledia Dushku. Lef Nosi: Çfarë dinte dhe ç'dëshmi la për flamurin e Pavarësisë. Rilindasi. 2 декември 2012. с. 14. Në një shkrim rreth ligjit të veteranëve në Gazeta e Re, më 9 dhjetor 1928 Kristo Floqi, ngre zërin për faktin se Marigo Pozio, veprimtare e Lëvizjes Kombëtare Shqiptare, njëkohësisht qëndistare e flamurit të ngritur nga Ismail Qemali, nuk merrte shpërblimin e veteranit. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  14. ↑ American Bibliographical Center. Historical Abstracts: Modern history abstracts, 1775 – 1914. Т. 40. American Bibliographical Center, CLIO, 1989. с. 243.
  15. ↑ Dominique Auzias, Jean-Paul Labourdette. Albanie 2012 – 2013 (avec cartes, photos + avis des lecteurs). Bemetours, 2012. ISBN 978-2-7469-5908-8. с. 230.
  16. ↑ Genuario Belmonte, Salvatore Moscatello. Thalassia Salentina. Т. 31. Stazione di Biologia Marina del Salento, 2008. с. 24.
  17. ↑ Shkolla 9-vjeçare „Marigo Posio“ (Vlorë)


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мариго_Посио&oldid=11975513“.