Отваря главното меню

Марин Василев Сельовлев, по известен с презимето си Марин Василев е български скулптор и преподавател по скулптура, един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, наред с Жеко Спиридонов и Борис Шатц.[1] Той е един от първите българи след Освобождението, получили академично художествено образование по скулптура.[2]

Марин Василев
български скулптор
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в Мюнхен
Художествено промишлено училище в Прага
Учители проф. Сириус Еберле
проф. Йосиф Мисълбек
Направление скулптура
Марин Василев в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1867 г. в Шумен, където през 1886 г. завършва Педагогическото училище. През 1890 г. завършва и училището за каменоделство и скулптура в Хоржице, Чехия. За една година Василев се завръща в България, където учителства в Държавното занаятчийско училище в Княжево, и после отново се връща на запад. От 1891 до 1894 г. следва специалност декоративно-монументална скулптура в Художествената академия в Мюнхен, където негов преподавател е проф. Сириус Еберле, а между 1894 и 1896 г. учи фигурална композиция в класа на проф. Йосиф Мисълбек в пражкото Художествено промишлено училище.

 
Проф. Марин Василев (втори от дясно на първия ред) със студенти. До него вляво е Мара Георгиева (1905-1988).

При завръщането си в България през 1899 г. Марин Василев започва да преподава моделиране, скулптура и каменоделие в Художественото индустриално училище в София, където от 1911 година е професор. Сред неговите възпитаници са известни български скулптори като Мара Георгиева, Васка Емануилова, Янко Павлов и Петър Рамаданов, както и художника Никола Петров.

ТворчествоРедактиране

Василев твори в областта на фигуралната композиция и скулптурния портрет. Стилово е повлиян от западния академизъм и по-специално от немския сецесион.[2] Автор е на множество паметници на български национални герои и общественици, сред които по-известни творби са:

Дело на Василев е и украсата на редица обществени сгради в София, сред които Военния клуб (в съавторство с арх. Антонин Колар, 1897), Министерството на външната търговия (1912), Спестовната каса (1912), Софийска банка (днес Централно управление на Банка ДСК, 1914). [1]

За творбите си е носител на множество награди.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
  2. а б в Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.