Марин Цонков
Марин Цонков Цонков е български военен деец, генерал-майор, участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като командир на 54-ти пехотен полк и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия и 1-ва бригада от Сборната дивизия.
Марин Цонков | |
български генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1881 – 1919 |
Служи на | България |
Род войски | Пехота |
Военно формирование | 17-и пехотен полк 34-ти пехотен полк |
Командвания | 54-ти пехотен полк (БВ) 2-ра бр. от 1-ва див. (ПСВ) 1-ва бр. от Сб. див. (ПСВ) |
Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 15 октомври 1864 г.
|
Дата и място на смърт | 1926 г.
Ловеч, България |
Биография
редактиранеМарин Цонков е роден на 15 октомври 1864 г. в Ловеч. На 14 ноември 1881 постъпва на служба във Военно на Негово Княжеско Височество училище. Поради мобилизацията за Сръбско-българската война (1885), юнкерите от 2-рия специален клас са произведени в чин войскови портупей-юнкер и изпратени по полковете и по-късно до края на годината произведени в първи офицерски чин. Взема участие във войната и на 3 декември 1885 година Марин Цонков е произведен в чин подпоручик.[1] На 7 юни 1888 г. е произведен в чин поручик, през 1892 г. в чин капитан.
През 1900 година капитан Цонков е назначен за командир на рота от 17-и пехотен доростолски полк, а на 5 октомври 1908 г. е произведен в чин подполковник. През 1909 г. заема длъжността командир на дружина от 34-ти пехотен троянски полк, а от 1911 г. е началник на 16–о полково военно окръжие.
Подполковник Цонков взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 26 октомври 1912 е назначен за командир на 54-ти пехотен полк и на 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия и 1-ва бригада от Сборната дивизия.
На 1 април 1919 година е произведен в чин генерал-майор и преминава в запаса. Умира през 1926 година, като виден гражданин на Ловеч, о.з. генерал Марин Цонков е погребан в двора на катедралния храм „Света Троица“ в града.[2]
Военни звания
редактиране- Портупей-юнкер (9 септември 1885)
- Подпоручик (3 декември 1885)
- Поручик (7 юни 1888)
- Капитан (1892)
- Майор
- Подполковник (15 октомври 1908)
- Полковник (1 ноември 1913)
- Генерал-майор (1 април 1919)
Награди
редактиране- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
- Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
- Военен орден „За храброст“ III степен
- Царски орден „Св. Александър“ V степен беь мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки
редактиране- ↑ Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937. с. 8.
- ↑ Kатедралeн храм „Света Троица“ // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-03-01.
Източници
редактиране- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.