Мария Комнина (дъщеря на Андроник Комнин)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Комнина.
Мария Комнина (на гръцки: Μαρία Κομνηνή) е византийска принцеса от средата на XII век – племенница на император Мануил I Комнин, най-голяма дъщеря на севастократор Андроник Комнин.[1]
| Мария Комнина Μαρία Κομνηνή | |
| византийска принцеса от XII век | |
| Родена |
1127 г.
|
|---|---|
| Починала | неизв.
|
| Семейство | |
| Род | Комнини, Кантакузини |
| Баща | Андроник Комнин |
| Майка | Ирина Комнина |
| Братя/сестри | Йоан Дука Комнин Евдокия Комнина Теодора Комнина Алексий Комнин |
| Съпруг | Теодор Дасиот (1141 – 1143) Йоан Кантакузин (1145) |
| Деца | Ирина Комнина Мануил Кантакузин |
| Други роднини | Йоан II Комнин (дядо) Мануил I Комнин (чичо) Михаил VIII Палеолог (правнук) |
Родена е през 1127 г. в семейството на севастократор Андроник Комнин и съпругата му Ирина.[1] Бащата на Мария е втори син на император Йоан II Комнин и по-голям брат на император Мануил I Комнин, а за майка ѝ се предполага, че е била от нормански произход.
В една поема, посветена на смъртта на баща ѝ през 1142 г, Теодор Продром описва Мария Комнина, обляна в сълзи и с разрошени коси, да оплаква като вдовица севастократор Андроник, който оставал глух за воплите на дъщеря си.[1]
Около 1141 г. Мария е омъжена за Теодор Дасиот, за когото се предполага, че е син на Никифор Дасиот – началника на флота, който през 1148 г. прехвърля германския император Конрад III от Константинопол в Азия.[1]
Теодор Дасиот взема участие във фаталната за Йоан II Комнин военна кампания от 1142/1143 г.[1] След смъртта на император Йоан II армията се отправила обратно към столицата, където новият император Мануил I бързал да пристигне, за да закрепи властта си.[2] Докато преминавали през Фригия, съпругът на Мария и братовчед ѝ Андроник Комнин се отделили от основните войски, за да ловуват, и се натъкнали на военен отряд на иконийския султан Масуд I.[3] Мануил I, който бързал да стигне столицата, не проявил интерес към съдбата на двамата си родственици. Докато по-късно Андроник Комнин успява да се спаси, то за Теодор Дасиот се предполага, че най-вероятно умира в плен на турците през 1143 г.[3]
След смъртта на първия си съпруг Мария, изглежда, не проявява желание да се омъжи повторно. Наложило се към това да я принуди императорът, подбуждан от Манганий Продром, който по този повод съчинява дълга поема, която обяснява как всичко в живата природата съществува по двойки, а Мария призовава да не се противопоставя на този закон. Така през 1145 г. Мария Комнина е омъжена за севаста Йоан Кантакузин, който по този повод е удостоен с титлата пансеваст севаст.[4]
Син на Мария Комнина и Йоан Кантакузин е Мануил Кантакузин, за когото Йоан Кинам съобщава, че около 1176 г. бил ослепен заради неподчинение спрямо император Мануил I, и който известно време е бил погрешно идентифициран със знаменития византийски пълководец Мануил Кантакузин, който се отличил в кампанията срещу турците при Лаодикея през 1179 г.[5] Йоан Кантакузин и Мария Комнина са посочени недвусмислено и като родители на една дъщеря на име Ирина Комнина, по повод на чиято сватба с представител на Палеолозите е съставен един епиталамий, чието авторство се приписва на Теодор Продром.[6] От съдържанието на произведението се съди, че съпруг на тази тяхна дъщеря е станал великият дука Алексий Палеолог, когото типикът на манастира „Свети Михаил“ в Авксентиевата света гора сочи като дядо по бащина линия на император Михаил VIII Палеолог.[6] Също така този документ споменава, че Ирина Комнина завършила живота си като монахиня с името Евгения.[7]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Varzos 1984, с. 155.
- ↑ Varzos 1984, с. 155 - 56.
- ↑ а б Varzos 1984, с. 156.
- ↑ Varzos 1984, с. 156; PBW, ID: Maria 17005.
- ↑ Nicol 1968, с. 4, 5; Nicol 1973, с. 309.
- ↑ а б Cheynet & Vannier 1986, с. 168 – 169, 28. – Alexis Paléologue.
- ↑ Dennis 2000, с. 1228, [13. Commemorations].
Източници
редактиране- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((en)) Jeffreys, M. et al. (eds) (2016). Maria, daughter of Andronikos the sebastokrator (ID: Maria 17005). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/151539/
- ((en)) Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843
- ((en)) Nicol, Donald M. (1973). The Byzantine Family of Kantakouzenos: Some Addenda and Corrigenda. – Dumbarton Oaks Papers, 27. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, 309 - 315, https://www.jstor.org/stable/1291347
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1961). Notes de prosopographie et de titulature byzantines: Constantin Ange (pan)sébastohypertate. – Revue des études byzantines, 19, 273 – 283, doi:10.3406/rebyz.1961.1262, http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1961_num_19_1_1262
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1965). Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Sébaste et gambros. – Revue des études byzantines, 23, 222 – 243, doi:10.3406/rebyz.1965.1349, http://persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1965_num_23_1_1349
- ((en)) Dennis, George (2000). Auxentios: Typikon of Michael VIII Palaiologos for the Monastery of the Archangel Michael on Mount Auxentios near Chalcedon. – In: Thomas, John; Hero, Angela Constantinidis (eds), Byzantine monastic foundation documents: a complete translation of the surviving founders’ typika and testaments, I. Washington, DC: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 1207 – 1236, ISBN 0-88402-232-3, https://archive.org/details/thomas-hero-byzantine-monastic-foundation-documents/page/1207/mode/1up?view=theater
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784665, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf