Марковени
Маркòвени или Маркòвяни (на гръцки: Αμπελοχώρι, Амбелохори, катаревуса: Αμπελοχώριόν, Амбелохорион, до 1927 година Μαρκόβιανη, Марковяни,[2] до 1950 година Μαρκοχώρι, Маркохори, катаревуса Μαρκοχώριον, Маркохорион[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
| Марковени Αμπελοχώρι | |
| — село — | |
 Панорама на Марковени | |
  Марковени  Марковени  Марковени | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 680[1] m |
| Население | 106 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото се намира на 5 километра южно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Бистрица.
История редактиране
В Османската империя редактиране
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Марковани с 25 християнски семейства.[4] В края на XIX век Марковени е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Марковени има 194 жители българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Марковени е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 12 къщи.[6]
В началото на XX век цялото население на Марковени е под върховенството на Цариградската патриаршия. Гръцки статистики от 1905 година показват Марковяни като село със 140 жители гърци.[7]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Марковени (Μαρκόβενι) в 1910 година има 30 семейства, от които 3/4 българоговорещи мюсюлмани и 1/4 „българоговорещи гръцки семейства“.[8]
Според Георги Константинов Бистрицки Марковени преди Балканската война има 20 български и 10 помашки къщи.[9]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Марковени е обозначено като българско селище.[10]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Марковени има 7 къщи славяни християни и 14 къщи турци.[11]
В 1922 година турското население на селото се изселва и на негово място са заселени 59 гърци бежанци.[1]
Селото произвежда предимно градинарски култури и жито.[1]
Марковени не пострадва по време на Гражданската война (1946 - 1949).[1]
В 1928 година селото е прекръстено на Маркохорион, но в 1950 година името на Марковени е сменено отново на Амбелохорион, в превод лозово село.[12]
Църквата в селото е „Свети Спиридон“.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 178[1] | 119[1] | 135[1] | 195[1] | 183[1] | 170[1] | 131[1] | 149[1] | 139[1] | 179 | 134 |
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 111. (на турски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Abelohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
