Марко Санудо (на италиански: Marco Sanudo, † 1227) е венециански благородник и първи владетел на Херцогство Наксос (Херцогство Архипелагос) от 1207 до 1227 г. Санудо е племенник на дожда на Венецианската Република - Енрико Дандоло. Син е на Забарела Дандоло и Пиетро Санудо. Той участва в Четвъртия кръстоносен поход и завоюването на Константинопол през 1204 г. в състава на венецианския контингент, воден от Дандоло. Отличава се в превземането на Зара на далматинския бряг.

Марко I Санудо
Marco I Sanudo
херцог на Накос
Управление12071227
НаследникАнджело Санудо
Лични данни
Роден
Починал
1227 г.
Семейство
ДинастияСанудо
БащаПиетро Санудо
МайкаЗабарела Дандоло
Герб
кулата на Санудо на Наксос

Завоюването на Цикладите редактиране

През 1207 г. начело на флот от осем венециански галери, Марко Санудо пристига на остров Наксос и го завладява за няколко седмици, въпреки съпротивата на Византия и генуезките пирати. Марко Санудо основава Херцогството Наксос (или Архипелагос) и се провъзгласява за негов херцог и васал на Хенрих Фландърски, владетелят на Латинската империия. За своя столица избира главния град Наксос, където започва изграждането на внушителна крепост. През 1206 г.- 1207 г. Санудо продължава с експанзията и завлядва всички по-големи острови на Цикладите - Наксос, Парос, Антипарос, Милос, Сифнос, Китнос, Иос, Аморгос, Кимолос, Сикинос, Сирос и Фолегандрос. Останалите острови са дадени като владения на негови близки и роднини - венециански благородници и рицари, участвали в IV Кръстоносен Поход. Неговият братовчед Марино Дондало става владетел на Андрос. Братятя Андрея и Джерамая Гизи стават господари на Тинос, Миконос и Спорадите, Пиетро Джустиниани и Доменико Микаели си поделят Кея и Серифос, Джакобо Бароззи става владетел на Санторини (Тира и Тирасия), Леонардо Фосколо взима Анафи, а Джовани Куерини - Астипалея. Някои от венецианските барони се подчиняват на Санудо, а други директно на Латинската Империя. В 1210 году император Хенрих Фландърски провозгласява Санудо за наследствен владетел на херцогство Архипелагос (Duca dell' Arcipelago). Той управлява цели 20 г., като поставя началото на династията Сандуо.

Въстанието в Кандия редактиране

През 1212 г. на Крит (Кандия) избухва първото въстание на местното гръцко население срещу венецианското господство. Бунтът скоро обхваща обширни части от източната част на острова и на помощ на губернатора- Джакомо Тиеполо е извикан Марко I Санудо. Първоначално Сандуо участва в потушаването на бунта, но впоследствие херцога на Наксос решеава да завладее острова за себе си и се обръща срещу Тиеполо. С помощта на местния архонт Себастос Скордилидис и местното население Санудо овладява основната крепост Кандия, а губернатора е принуден да се спасява преоблечен като жена в крепостта Теменос. Пристигането на флота на Венеция позволява на Тиеполо да си върне контрола върху Кандия, а със Санудо е договорено да напусне острова срещу пари и провизии. Заедно с него за Наксос заминават и 20 гръцки благородници, които са били на негова страна по време на въстанието.

Походът срещу Смирна редактиране

През 1213 г. флотът на Марко Санудо атакува византийското пристанище Смирна в Мала Азия в подкрепа на император Хенрих Фландърски, който по това време воюва с Никейската империя. Въпреки че венецианците овладяват за кратко града и околностите му, императора на Никея - Теодор I Ласкарис с тридесет кораба разбива флота на Санудо, а самия херцог на Наксос попада в плен. Благодарение на своя чар, интелект и характер, Санудо успява да спечели благоразположението на Ласкарис, който му дава сестра си за съпруга. През 2014 г. между Латинската Империя и Никея е сключен мирен договор, скрепен с династичен брак между племенницата на Хенрих Фландърски и Теодор I Ласкарис.

Династия Санудо редактиране

Източници редактиране

  • J.K. Fotheringham, L.R.F Williams, Marco Sanudo, conqueror of the Archipelago. Clarendon Press, Oxford, 1915.
  • Charles A. Frazee, The Island Princes of Greece. The Dukes of the Archipelago. Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1988, ISBN 90-256-0948-1.
  • Jean Longnon, L’Empire latin de Constantinople et la Principauté de Morée., Payot, 1949.
  • Guillaume Saint-Guillain, „Les Conquérants de l'Archipel. L'Empire latin de Constantinople, Venise et les premiers seigneurs des Cyclades“, dans Gherardo Ortali, Giorgio Ravegnani et Peter Schreiner (dir.), Quarta Crociata. Venezia – Bisanzio – Impero Latino, Venise, Istituto Veneto di Scienze, Lettere ed Arti, 2006, ISBN 88-88143-74-2.
  • Athanasios Kotsakis, The Venetians in Naxos 1207-1566, Pelasgos Publications 2000.