Маршът през протоците

Маршът през протоците (и по-точно през протоците Белт) се нарича една от най-безразсъдните и отчаяни военни кампании в историята. Въпреки огромните рискове, тя води до забележителен успех. Като част от Малката северна война (1655 – 1660) маршът се оказва спасителен за шведската армия на Карл X. Той води право до капитулацията на Дания и до мира от Роскиле с всичките му значими последици.

Маршът през протоците
Малка северна война
Карл Х наблюдава движението на своите войски, картина от Йохан Филип Лемке
Карл Х наблюдава движението на своите войски, картина от Йохан Филип Лемке
Информация
Период 1658 г.
Място Дания
Резултат капитулация на Дания;
Мирен договор в Роскиле
Страни в конфликта

Flag of Denmark.svg Дания

Flag of Sweden.svg Швеция

Командири и лидери

Flag of Denmark.svg Фредерик III

Flag of Sweden.svg Карл X
Flag of Sweden.svg Карл Густав Врангел

Маршът през протоците в Общомедия

Трудно начало на войнатаРедактиране

Карл Х се впуска във война с Полша през 1655 г., за да защити правото си да седи на шведския трон. Причината е, че полският крал Ян ІІ Казимир е негов съперник за мястото. Шведите постигат значителни успехи, като превземат Варшава и Краков, но крайната им цел да поставят под контрол цялата страна остава недостижима. Карл си осигурява съюза на Бранденбургския курфюрст (и крал на Прусия) Фридрих-Вилхелм, което също не е достатъчно. Надигналата се съпротива сред католическото полско селячество принуждава шведите да отстъпят на север. В битката при Варшава през юли 1656 г. те побеждават, но не успяват да се измъкнат от патовата ситуация.[1] В началото на 1657 г. Карл вече не вижда как да спечели войната, гледан е с подозрение и от Европа. Тогава Дания се включва във войната и с това му подава спасителното решение.

Дания има сериозна причина да се намеси. Десет години по-рано, по време на Шведско-датската война от 1643 – 1645 г. тя губи островите Готланд и Йозел (Сааремаа), както и провинции в Норвегия. Крал Фредерик III вярва, че е време за реванш. Въпросът не е само емоционален, а и на оцеляване. Дания се опасява, че ако не спре шведите достатъчно рано, скоро те ще бъдат твърде силни и ще я изместят като лидер в Балтийско море. Без да е добре подготвена, разчитайки само на своите острови и на една нова крепост, тя се хвърля в ръцете на амбициозния шведски крал.

Хронология на кампаниятаРедактиране

 
Походът на Карл Х през протоците

Дания обявява война на 1 юни 1657 г. Тя остъпва приблизително в съотношение две към едно спрямо шведските възможности.[2] Новата крепост Фредериксоде на източния бряг на Ютланд трябва да спре шведското настъпление, но нейните 8000 защитници не се оказват достатъчни. Генерал Карл Густав Врангел я обсажда на 25 август и точно след два месеца я превзема с щурм. В това време Карл Х завзема Бремен (шведско владение, което датчаните са окупирали) и след това целия полуостров Ютланд. Дори това не стряска датчаните, защото между него и Копенхаген има няколко протока (известни като Голям и Малък Белт), защитавани от датския флот.

Климатът помага на шведския крал. Това е времето на Малката ледникова епоха и в началото на януари 1658 г. настъпва незапомнен студ. Морето е сковано от дебел лед.[3] Постепенно сред шведите се появява идеята да пресекат по него водните препятствия и от остров на остров да стигнат до Копенхаген. Карл моли своя най-опитен военен инженер граф Ерик Далберг да проучи дали ледът би издържал цяла армия, заедно с артилерията и конете. Този способен човек, наричан „Вобан на севера“ се връща с добри новини. На 30 януари първите шведски части преминават широкия по-малко от километър Малък Белт и се озовават на остров Фюн.[4] Там местните датски войски (3000 души) оказват известна съпротива, но са пометени.

Сега идва ред на Големия Белт, чиято ширина от 16 километра не е за подценяване. Далберг съветва краля да не минава направо към главния остров Зееланд, а да заобиколи през Лангелан и Лоланд. На 5 февруари хазартното начинание започва. На места ледът се напуква и във всеки момент може да се строши. Цялата армия може да пропадне. Един френски представител, който придружава шведите, свидетелства, че през повечето време войниците газят до коленете в ледена киша.[5] При това времето омеква. Нищо обаче не се случва и от Лоланд армията минава на следващия остров Фалстер, откъдето стига направо на Зееланд. На 8 февруари, оказала се на твърда земя, тя обсажда малката крепост Вордингборг. Тук в събитията се включва мрачната фигура на Корфиц Улфелд – борец за правата на датската аристокрация, но назначен за канцлер. За да унижи краля си, той договаря капитулацията на Вордингборг, след което полага всички усилия да убеди правителството, че съпротивата е безсмислена. Карл Х потегля бързо към датската столица и на 15 февруари вече е под стените ѝ. Шведската кампания е голяма изненада, тъй като Фредерик ІІІ и неговото обкръжение са смятали, че тя ще започне чак пролетта. Отчаяната Дания пристъпва към спасението си с т. нар. „Панически мир“.

ПоследициРедактиране

Преговорите започват на 26 февруари в градчето Роскиле, близо до Копенхаген. Те продължават кратко и завършват с унижение за Дания. Тя е принудена да отстъпи територии, които са нейни от векове – Скания, Блекинге и Халанд в южната част на Скандинавския полуостров, областта около Трондхайм на север, както и остров Борнхолм. Дания изгубва мястото си на велика сила в балтийския регион, вече не контролира изцяло и датските протоци, за да получава такси от тях.[6]

Пред Дания има още по-голяма заплаха. Карл иска да я унищожи окончателно и да възстанови Калмарската уния, но вече под свое ръководство. Когато през лятото на 1658 г. се формира нова антишведска коалиция и Фредерик ІІІ се включва в нея, шведите обсаждат Копенхаген. Датчаните са успели да се съвземат и обсадата се проваля. В същото време холандска ескадра, начело с известния адмирал Михиел де Ройтер, идва на помощ. Тя побеждава шведите. В окончателния договор Дания получава обратно Трондхайм и Борнхолм. Това е малка утеха, защото най-важните земи отнети по-рано, остават под шведска власт.

БележкиРедактиране

  1. Йорг-Петер Финдайзен, Швеция. От наченките до наши дни, София 2008, с. 177
  2. T. K. Derry, A history of Scandinavia. Norway, Sweden, Denmark, Finland, and Iceland, Minneapolis 1979, p. 132
  3. Shahan Russell, How climate change helped the Swedes march across a frozen sea and defeat the Danes, на сайта war history online
  4. Jón Stefánsson, Denmark and Sweden, London 1916, p. 286
  5. Derry, A history of Scandinavia..., p. 132
  6. Roskilde Peace of 1658, на сайта the free dictionary