Отваря главното меню

Малката северна война, често наричана само Северната война, е военен конфликт между Швеция, от една страна, и Полша, Русия и Дания, от друга, който продължава от 1655 до 1661 г. Участие във войната взема и Бранденбург, който в началото ѝ подкрепя Швеция, но към края на конфликта преминава на страната на нейните противници.

Първа северна война
Северни войни
Tåget över stora bält.jpg
Шведска инвазия
Информация
Период 16551660 г.
Място Северна Европа
Първа северна война в Общомедия

Основна фигура в Северната война е шведският крал Карл X, чийто динамични и неочаквани действия придават на войната множество обрати и перипетии. Военният конфликт между страните напомня на този във Великата северна война (1699 – 1721), на което се дължи и паралелът в имената на двете войни.

Войната с ПолшаРедактиране

Започналата през 1654 г. Руско-полска война провокира шведският крал Карл X да нападне Полша. Шведският крал няма интерес от териториално разширение на Русия в Полша, което би застрашило шведските владения в Прибалтика, поради което той решава превантивно да окупира страната, още повече че полският крал Ян II Казимир е наследник на старите шведски крале от династията Ваза и не крие претенциите си за шведския трон (самият Карл Х не е от тази династия – с него започва династията Вителсбахи).

 
Сцена от битката край Варшава през 1656 г., картина от Йохан Филип Лемке

Шведите нахлуват в Полша на 21 юли 1655. До края на годината превземат Варшава и Краков – сърцето на страната, където са извършени коронациите на всички полски крале. Така Полша е окупирана, а Ян Казимир бяга, но Карл може да разчита на симпатиите само на част от шляхтата. Селското население вижда в нашественика – протестант, враг на своята католическа вяра. Ето защо Карл се вижда принуден да приеме през януари 1656 г. предложението на бранденбургския курфюрст Фридрих Вилхелм за съюз срещу Полша. В Кьонигсберг (сега Калининград), столицата на бранденбургското владение Източна Прусия, е подписан договор в този смисъл. Именно Бранденбургските войски помагат на шведите да овладеят контра-офанзивата на поляците в средата на 1656 г. Въпреки че Варшава се връща в полски ръце (юни 1656), поляците са разбити край стените на града и се оттеглят. В тази битка (28 – 30 юли) Карл Х показва шведското превъзходство на бойното поле, като със своята 18-хилядна армия обръща в бягство 50 000 поляци и татари.

След тези събития се стига до патова ситуация. Карл контролира положението в Полша, но отвсякъде е заобиколен с врагове. Европа гледа на хазартните му ходове с подозрение и неприязън. Русия напада Прибалтика в опит да превзема Рига, но не успява. С това инициативността на цар Алексей Романов се изчерпва. Докато се чуди какво да предприеме сега, Карл научава, че през юни 1657 г. Дания е обявила война на Швеция. Това му показва какви да са следващите му стъпки.

Войната с ДанияРедактиране

 
Шведите преминават леда до остров Зееланд, картина от Йохан Филип Лемке

Шведската армия бързо минава през Германия и напада датските земи от юг. Тя окупира полуостров Ютланд, но сърцето на Дания със столицата Копенхаген, разположен на островите, остават недосегаеми. През зимата обаче суров лед сковава протоците между островите и Карл се решава на отчаяна стъпка. С огромен риск за хората си той заповядва протоците да бъдат прекосени по леда. 5000 шведи се оказват на остров Зееланд близо до слабозащитените стени на Копенхаген и смаяното датско правителство, изгубило волята си за борба, се предава. Преговорите, които започват в Роскиле през февруари 1658 г., довеждат до най-тежкия мирен договор в датската история, известен като „Панически мир“. Дания предоставя войски на шведска служба и затваря протоците за всички чужди, най-вече холандски кораби. Отстъпва на победителя всичките си владения в южната част на Скандинавския полуостров – Сконе, Блекинге и Халанд, големи части от Норвегия (датско владение), даващи излаз на океанския бряг, както и остров Борнхолм.

Никой от шведските врагове не иска да приеме това преимущество на Карл Х и още през пролетта отново се формира антишведска коалиция, която се разпада, щом шведската армия влиза в град Кил. Всъщност Карл също иска продължаване на войната, за да довърши Дания. Той е решил да покори всичките ѝ земи и да обедини трите скандинавски държави в обща монархия, подобно на Калмарската уния, но под егидата на Стокхолм.

През лятото на 1658 г. шведите обсаждат Копенхаген, но този път датският крал Фредерик III е подготвен за борба. Холандците изпращат на помощ силен флот, австрийците окупират Ютланд и през февруари 1659 г. Карл е принуден да се оттегли. Последните действия в неговия живот (той умира една година по-късно) са да изпрати армия в Прибалтика и Померания, които междувременно са окупирани от поляците и руснаците, и друга армия – в Норвегия. Надеждите на краля са, че поне тази страна ще бъде присъединена към Швеция, но отрядите му са разбити. След смъртта му Швеция бърза да сключи мирни договори с разединените си врагове.

Мирни договориРедактиране

На 23 април 1660 г. в Олива Швеция сключва мир с Полша, чийто крал се отказва от претенциите си за шведския престол и за Прибалтика. На 27 май договорът в Копенхаген възстановява и мира с Дания на значително по-добри за датчаните условия. Те си връщат норвежките земи и Борнхолм и не са задължени да подкрепят Швеция, както и да пропускат само нейни кораби през протоците. На 21 юни 1661 г. войната и с Русия е приключена с договора от Кардис, с който последната връща на Швеция всичко завоювано. Така Швеция довежда своята балтийска империя до апогей, контролирайки почти всички важни пристанища в Прибалтика. Тя обаче остава във обкръжена от врагове, които половин век по-късно ще прекратят шведската хегемония в региона.

Виж същоРедактиране