Отваря главното меню
Уинстън Чърчил се споразумява с Тито, спасил се по чудо от лапите на Ото Скорцени в последната седма офанзива срещу Титовите партизани.

Меморандумът на Сръбската академия на науките и изкуствата, съкратено Меморандум на САНУ (ср. Меморандум Српске академије наука и уметности /скраћено Меморандум САНУ/) е документ, който е изготвен от Сръбската академия на науките и изкуствата през 1986 г.

Меморандумът е спорен идеологически тезис от времето на бивша Югославия. Критиците го оценяват като рожба на възраждащия се след смъртта на Тито великосръбски шовинизъм, а защитниците му като опит за защита на сръбските интереси в процеса на социално-икономическа, идеологическа и криза на идентичността в социалистическа СФРЮ.

Съдържание

АвторствоРедактиране

Скандал с подготвяния меморандум към сръбската общественостРедактиране

Проектът за документ е публикуван в ежедневника Вечерни лист (Вечерни новини) в два последователни броя от 24 и 25 септември 1986 г. Публикуването на меморандума предизвиква невероятен публичен скандал в бивша Югославия. Съставителите му твърдят, че текстът на подготвяния меморандум е тайно изнесен от САНУ, и с подкрепата на тайните служби публикуван.

СимволикаРедактиране

Публикуваният проект за меморандум в обем 70 машинописни страници се счита като начален момент в развитието на процесите довели до разпада на бивша Югославия. След смъртта на Тито през 1980 г., постепенно страната изпада в дълбока социално-икономическа, и най-вече криза на идентичността, която се развива и в политическа такава. Кризата е същностна и предизвикана от липсата на авторитет, който да замести Тито с налаганата по него официална идеология на титовизъм във федерацията. Постепенно дълбоко потисканите процеси в изкуствено реанимираната след Втората световна война държава набират сила. Сърбите решават, че е назрял момента да вземат своеобразен реванш за тенденцията към подтискане на традиционния сръбски национализъм, още повече че те се чувстват държавотворен народ на Югославия. Допълнително нагнетяване на обстановката в този аспект са предоставените през 1974 г. с новата конституция автономни права на считаните за сръбски покрайнини Косово и Войводина.[2] Меморандумът твърди, че другите републики, особено Хърватия, подкрепят албанското правителство в Косово като част от заговор да изместят сръбското малцинство от областта.[3]

От друга страна меморандумът е повод икономически развитите бивши югорепублики Словения и Хърватия да поискат повече права при разпределението на БВП на федерацията, ползвайки същевременно скандала като противоотрова срещу засилените сръбски претенции за доминация. В крайна сметка от скандала се възползва немного известния дотогава сръбски политик Слободан Милошевич, произхождащ от рода Васоевичи.[3]

На практика меморандумът символизира историческия процес на трансформация в бивша Югославия през 1980-те години, който през втората им половина окончателно маркира края на „мирното съвместно съжителство между народите в бивша Югославия“, наричана от някои български изследователи последната балканска империя.[4]

БележкиРедактиране

  1. Miller, 2008, p. 268
  2. Gödl, Doris. Challenging the Past: Serbian and Croatian Aggressor—Victim Narratives. Т. 37. 2007. с. 50.
  3. а б Crampton, Richard. Eastern Europe in the Twentieth Century and After. London, Routledge, 1997. с. 387 – 388.
  4. Енчев, Велизар. Югославия – последната балканска империя. ИК „Ренесанс“, ISBN 954-91612-1-8, 2005, София.

ИзточнициРедактиране

  • Miller, Nick. The Nonconformists: Culture, Politics, and Nationalism in a Serbian Intellectual Circle, 1944 – 1991. Central European University Press, 2008.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Меморандум САНУ“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.