Мери Попинз (книжна поредица)
Тази статия е за книжната поредица. За филма вижте Мери Попинз (филм). За книгата вижте Мери Попинз.
„Мери Попинз“ (на английски: Mary Poppins) е поредица от осем книги за деца на австралийско-британската писателка Памела Травърз, публикувани в периода 1934-1988 г.
| Мери Попинз | |
| Mary Poppins | |
| Автор | Памела Травърз |
|---|---|
| Държава | Великобритания |
| Език | Английски |
| Жанр | детска литература |
| Издател |  ХарпърКолинс Харкорт Народна младеж, Отечество, Пан |
| Издадена | 1934 – 1988 |
| Издадена в България | 1977 – 2021 |
| Илюстратор | Мери Шепард |
| Мери Попинз в Общомедия | |
Книгите се съсредоточават върху вълшебната английска бавачка Мери Попинз, която е отнесена от източния вятър на улица „Черешова“ 17 в Лондон, в домакинството на сем. Банкс, за да се грижи за децата им. Следват срещи с рисувачи на улицата и търговци и различни приключения, докато Мери Попинз внезапно си тръгва. Само първите три от осемте книги показват пристигането и заминаването й. По-късните пет книги разказват незаписани досега приключения от първоначалните й три посещения. Както писателката обяснява във въведението си към „Мери Попинз в парка“, „Тя не може вечно да пристига и да си тръгва“.[1]
Книгите са адаптирани от Уолт Дисни в музикален филм, озаглавен „Мери Попинз“ (1964), с участието на Джули Андрюс и Дик Ван Дайк. Филмът „Спасяването на мистър Банкс“ (2013) описва създаването на филма от 1964 г. Продължението на Дисни на филма от 1964 г., „Мери Попинз се завръща“, излиза през 2018 г. и в ролята на Мери Попинз е Емили Блънт.
През 2004 г. Дисни Театрикъл в сътрудничество със сър Камерън Макинтош (който преди това придобива сценичните права от Травърз) продуцира сценичен мюзикъл, наречен също „Мери Попинз“, в лондонския театър Уест Енд. Сценичният мюзикъл е преместен на Бродуей в Ню Йорк през 2006 г., където се изпълнява до закриването си на 3 март 2013 г.[2]
Книги
редактиранеМери Попинз
редактиране
В България е издадена от изд. „Народна младеж“ (1977), изд. „Отечество“ (1980) (заедно с „Мери Попинз се завръща“) и изд. „Пан“ (1994, 1997, 1998, 2003, 2011, 2013, 2017, 2021).
Първата книга, излязла през 1934 г. , представя сем. Банкс от улица „Черешова“ 17 в Лондон, състоящо се от г-н и г-жа Банкс, техните деца Джейн и Майкъл и малките близнаци Джон и Барбара. Когато бавачката на децата си тръгва раздразнена, Мери Попинз пристига в дома им заедно с пътната си чанта-килим, довяна от много силния източен вятър. Тя приема работата (съгласява се да остане, докато не задуха западният вятър) и децата скоро научават, че тяхната бавачка, макар и строга, суетна и обикновено сърдита, има магическо докосване, което я прави прекрасна. Сред нещата, които Джейн и Майкъл преживяват, са чаено парти на тавана с г-н Уиг, околосветско пътешествие с компас, покупка на джинджифилови курабии-звезди от изключително старата г-жа Кори, среща с Жената с птиците, парти за рождения ден на Мери в зоологическата градина сред животните и коледно пазаруване със звезда на име Мая от Плеядите в съзвездието Телец. Накрая, в може би най-емблематичния образ, свързан с Мери Попинз, тя отваря чадъра си и западният вятър я отвява. Тя оставя след себе си бележка, която уведомява децата, че ще я срещнат отново някой ден.
Оригинални и преработени версии на главата „Лошият вторник“
редактиране„Мери Попинз“ съдържа версия на главата „Лошият вторник“, в която Мери и децата използват компас, за да посетят места по целия свят за забележително кратък период от време. Оригиналната история в изданието от 1934 г. съдържа различни културни и етнически типове на китайци, местни жители на Аляска – инуити, африканци на юг от Сахара и индианци. Травърз отговаря на критиките, като преработва главата два пъти. Ревизия от 1967 г. премахва обидните думи и стереотипните описания и диалози, но запазва сюжета на посещение на чужденци и запазва рисунки на етнически стереотипи, стоящи на точките на компаса. През 1981 г. втора ревизия заменя хората с животни; оригиналната илюстраторка Мери Шепард променя четирите точки на компаса в придружаващия чертеж, за да покаже бяла мечка на север, ара на юг, панда на изток и делфин на запад.[3] Книгата е забранена за разпространение в системата на обществената библиотека на Сан Франциско през 1980 г. поради негативните стереотипи.[4][5] Преработената версия от 1981 г. е включена в адаптацията на Би Би Си Радио 4 от 2004 г. с участието на Джулиет Стивънсън.
Мери Попинз се завръща
редактиранеКнигата излиза през 1935 г. В България е включена в книгата „Мери Попинз“ на изд. „Отечество“ (1980) и е издадена самостоятелно през 1997 г. от изд. „Пан“.
Нищо не е наред, откакто Мери Попинз напуска дома на сем. Банкс. Един ден, когато г-жа Банкс изпраща децата в парка, Майкъл пуска хвърчилото си в облаците. Всички са изненадани, когато той го навива и открива, че Мери Попинз е в края на връвта. Тя отново поема грижите за децата (въпреки че ще остане докато веригата на медальона й се скъса). Този път Джейн и Майкъл срещат страховитата мис Андрю, изживяват чаено парти с главата надолу и посещават небесен цирк. В главата „Новата“ бебе на име Анабел се ражда в сем. Банкс и завършва семейството от пет деца: три дъщери и двама сина. Както в „Мери Попинз“ и тук Мери Попинз си тръгва накрая (чрез омагьосана въртележка, хвърляйки медальона си към децата, докато изчезва), но този път с обратен билет, в случай че трябва да се върне.
Мери Попинз отваря вратата
редактиранеКнигата излиза през 1943 г. В България е издадена от изд. „Пан“ (1998).
Когато за последен път Мери Попинз оставя децата на сем. Банкс, тя взима двупосочен билет за всеки случай. Тук тя се връща в парка пред улица „Черешова“ по начина, по който е дошла, падайки с фойерверки. Отново поема задълженията на бавачка в домакинството на Банкс и води Джейн, Майкъл, малките близнаци Джон и Барбара, както и новороденото момиченце Анабел на различни магически приключения. Този път те посещават нейния братовчед Фред Туигли, сприятеляват се с оживяла статуя, яздят ментови коне и изживяват градинско парти под морето.
Тази книга е с историята на Мери, която напуска завинаги улица „Черешова“ в края на книгата. Тя отваря чадъра си и той я отнася в нощта. Децата са щастливи, че е спазила обещанието си да остане, докато вратата не се отвори, и те и техните родители се събират щастливи около огъня (вероятно това означава, че родителите на сем. Банкс са се научили да прекарват повече време с децата си благодарение на уроците на Мери Попинз).
Мери Попинз в парка
редактиранеТази четвърта книга излиза през 1952 г. В България е издадена от изд. „Пан“ (1994).
Съдържа шест приключения на децата на сем. Банкс с Мери Попинз по време на разходките им в парка покрай улица „Черешова“. Хронологично събитията в тази книга се случват по време на втората или третата книга (съответно „Мери Попинз се завръща“ и „Мери Попинз отваря вратата“). Сред приключенията, които преживяват, са чаено парти с хората, които живеят под глухарчетата, посещение на котки на друга планета и танцово парти за Хелоуин със сенките им.
Мери Попинз от А до Я
редактиранеКнигата излиза през 1962 г. В България не е издавана.
Двадесет и шест винетки (по една за всяка буква от английската азбука) вплитат неочаквани истории за Мери Попинз, децата на сем. Банкс и други герои от предишните романи на Травърз. Всяка винетка е пълна със забавни и необичайни думи, които започват с представената буква.
Мери Попинз в кухнята
редактиранеКнигата излиза през 1975 г. В България не е издавана.
Тук Мери Попинз се притичва на помощ, когато готвачката на сем. Банкс излиза неочаквано в отпуск, като по време на процеса учи малките деца на Банкс на основите на готвенето. Книгата включва готварски рецепти.
Мери Попинз от улица „Черешова“
редактиранеВ България е издадена от изд. „Пан“ (1994, 2004, 2021) заедно с „Мери Попинз и съседите от номер седемнадесет“.
В книгата, излязла през 1982 г., Мери Попинз отвежда децата на сем. Банкс на още едно запомнящо се приключение, този път в магическата нощ на Еньовден. Могат да се случат всякакви странни неща и дори митични фигури могат да се спуснат от небесата. В задната част на книгата има списък на билките, които се споменават в историята, с техните ботанически, местни и латински имена.
Мери Попинз и съседите от номер седемнадесет
редактиранеВ България е издадена от изд. „Пан“ (2004, 2021), в един том с „Мери Попинз от улица „Черешова““.
В книгата, излязла през 1988 г., жителите на улица „Черешова“ са разтревожени да научат, че техният любим номер 18 – празна къща, за която всеки съсед е създал въображаем, желан наемател, е на път да бъде заета от гувернантката от детството на г-н Банкс, мис Андрю, иначе известен като „Свещения терор". Нейното страховито пристигане носи и приятна изненада, защото Лути, момче от Полинезия, я придружава и като слуга, и като ученик. Възхитени от перспективата за нов приятел, Джейн и Майкъл са разочаровани от ограниченията, които хипохондричната г-ца Андрю е наложила на Лути, който изпитва все по-голяма носталгия по семейството си и тропическата среда. Когато зовът в сърцето му да се върне у дома става повече, отколкото може да понесе, Мери Попинз е тази, която прави пътуването възможно чрез посещение при Лунния човек. .
Адаптации
редактиранеПоради популярността на поредицата има няколко адаптации на книгите в различни медии.
- 1964: Мери Попинз, игрален и анимационен филм на Дисни с Джули Андрюс
- Mary Poppins: Original Cast Soundtrack, саундтрак към филма от 1964 г.
- 2018: Мери Попинз се завръща, американски игрален филм с Емили Блънт, продължение на филма от 1964 г.
- Mary Poppins Returns, саундтрак към филма от 2018 г.
- 1983: Мэри Поппинс, до свидания!, съвестки музикален минисериал на Леонид Квинихидзе
- 2004: Мери Попинз, британски театрален мюзикъл, базиран на книгите и филма
- 2009 Op zoek naar Mary Poppins, телевизионен сериал на тема шоу за таланти, продуцирани от AVRO в Нидерландия и излъчвани по AVRO.
Основни герои
редактиранеМери Попинз
редактиране.jpg)
Мери Попинз е вълшебна бавачка, която идва в дома на сем. Банкс на улица „Черешова“ 17 в Лондон и поема грижите за децата им. Тя никога не признава своите странни и магически сили и се преструва на обидена, когато едно от децата се позовава на предишните си приключения. Тя пристига за първи път с отворения си чадър, когато е издухана на улицата от Източния вятър. В края на първата книга тя отваря чадъра си към Западния вятър и го оставя да я вдигне във въздуха и да я отнесе далеч от децата. В едноименния филм на Дисни от 1964 г. тя е изобразена от Джули Андрюс. В продължението от 2018 г. „Мери Попинз се завръща“ тя е изобразена от Емили Блънт. В драмата на Би Би Си Радио 4 от 2004 г. тя се играе от Джулиет Стивънсън. В музикалната адаптация на лондонския театър Уест Енд от 2004 г. тя е представена от Лора Мишел Кели.
Чадър с папагал
редактиранеТова е чадърът на Мери Попинз. Има глава на папагал за дръжка и е черен цвят. Мери Попинз го носи винаги със себе си навън. Причината тя никога да не ходи никъде без него е разкрита в историята „Свободният ден“, тъй като тя обича да изглежда по най-добрия начин, а красивата му дръжка с глава на папагал я кара да изглежда така. В края на първата книга тя го отваря в първия ден на пролетта и духащият вятър го нахлува и го издига заедно с Мери Попинз във въздуха и далеч от къщата на сем. Банкс. Той обича да лети, както се казва в последната история на третата книга, когато след като отваря вратата, Мери Попинз го отваря и той се издига бързо, сякаш се радва, че е свободен. Тъй като е магически, може да говори, както и да лети. Във филма от 1964 г. е наясно какво наистина чувства Мери Попинз към децата, но тя го отрича, казвайки, че те трябва да обичат баща си повече от нея. Във филма на Дисни от 1964 г. той е озвучен от Дейвид Томлинсън, който играе и г-н Банкс. В продължението от 2018 г. е озвучен от Едуард Хибърт.
Децата на сем. Банкс
редактиранеВ книгите има пет деца на сем. Банкс: Джейн (най-голямата), брат й Майкъл, двуяйчните близнаци Джон и Барбара, и Анабел. Джейн и Майкъл са най-големите и участват в повечето магически приключения с Мери Попинз; те са най-видните и гласовити деца на Банкс. Джон и Барбара са малки близнаци, които започват да се впускат в приключения едва във втората книга. Анабел е най-малката и се ражда по средата на втората книга. Въпреки че възрастта на децата никога не се посочва изрично (и, подобно на Мери Попинз, те не изглежда да остаряват в хода на поредицата), Джейн се оценява на около седем години в „Мери Попинз“, като Майкъл е с година или две по-млад, а Джон и Барбара празнуват първия си рожден ден в същата книга и изглеждат на около две години, когато Анабел се ражда. Във филма и мюзикъла се появяват само Джейн и Майкъл. Във филма те са изобразени от Карън Дотрис и Матю Гарбър. В продължението от 2018 г. те са представени като възрастни от Емили Мортимър и Бен Уишоу. В драмата на Би Би Си Радио 4 от 2004 г. те се играят от Софи Стъки и Джонатан Бий. Джон и Анабел се появяват във филма от 2018 г. „Мери Попинз се завръща“, но са представени като деца на Майкъл, а не като негови братя и сестри. Майкъл също има трето дете във филма на име Джорджи (най-вероятно кръстено на бащата на Майкъл).
Г-н Банкс
редактиранеДжордж Банкс е работодателят на Мери Попинз. Той работи в банка в лондонското Сити и живее на ул. „Черешова“ 17 със съпругата и децата си. В книгите той рядко присъства, но непохватно обича жена си и децата си. Във филма има по-видна роля като сърдит човек, зает с работа, който иска ред и до голяма степен игнорира децата и съпругата си. По-късно отношението му се променя към по-добро, тъй като Бърт го убеждава, че докато се фокусира върху живота си в банката, целият му живот, включително детството на децата му, минава покрай него. Нищо от това не е такова, каквото се споменава в книгата. Ролята му в сценичния мюзикъл е подобна на тази във филма, но той има допълнителна предистория, извлечена от оригиналните книги, в която е бил пренебрегнат от родителите си и измъчван от жестока гувернантка през детството си. Във филма на Дисни от 1964 г. е изобразен от Дейвид Томлинсън. В драмата по Би Би Си Радио 4 от 2004 г. се играе от Дейвид Тимсън.
Г-н Банкс често е погълнат от работата си и през целия филм е показано, че пренебрегва децата си. Но той не е статичен герой; отношението му се променя по време на филма, за да стане най-накрая типът нежен баща, какъвто повечето деца биха пожелали, показан най-видно оправящ хвърчилото на децата си и водещ ги да го пуснат навън. Въпреки че това не е героят, специално създаден в книгите, той е представен добре. Въпреки че изглежда нахален и груб и остава такъв в книгите, Дисни смята, че това би било песимистична личност за изобразяване.
Заглавието на филма „Спасяването на г-н Банкс“ (както е обяснено в диалога в кулминацията на филма) възниква от тълкуването, че Мери Попинз всъщност не е там, за да спаси децата, а за да спаси баща им. Филмът предполага, че П. Л. Травърз е написала романите за Мери Попинз като форма на изкупление за неспособността си като дете да спаси собствения си баща от собствените му недостатъци. Тази тема за бащиното спасение по-специално формира основата на основните драматични моменти във филма от 1964 г., включително кулминацията, включваща мрачната нощна разходка на г-н Банкс из Лондон.
Г-жа Банкс
редактиранеГ-жа Банкс е омъжена за Джордж Банкс и е майка на Джейн, Майкъл, Джон, Барбара и Анабел Банкс. Първото й име никога не се разкрива в книгите, но е дадено като Уинифред във филма и сценичния мюзикъл. В книгите тя е борещата се господарка на домакинството на Банкс и лесно се плаши от Мери Попинз, която се отнася към нея с леко прикрито презрение. Във филма е натрапчива суфражетка (на публични места; у дома тя е типичната едуардова съпруга), която е третирана донякъде сатирично. Във филма тя е превърната в суфражетка, за да обясни защо понякога няма време да гледа децата си. В сценичния мюзикъл е бивша актриса, която е под постоянен натиск от съпруга си, докато се бори да влезе в социалния му кръг. Във филма на Уолт Дисни Къмпани от 1964 г. се играе от Глинис Джонс, а в драмата по Би Би Си Радио 4 от 2004 г. – от Дебора Бърлин.
Пазач на парка
редактиранеПазачът на парка е важен второстепенен герой в книгите. Той често се появява в сцени, развиващи се в парка, който е едно от любимите места на Мери Попинз, където да води децата. Той е много особен и е обсебен от устава на парка и други подобни. Той е много объркан и понякога раздразнен от магическите приключения на Мери Попинз, но се е научил да приема, че има неща за нея, които никога няма да разбере. Тайно копнее за детството си и намира всяка възможност да се присъедини към детските игри на Банкс като пускане на хвърчила и фойерверки. Пълното му име е Фред Смит, а майка му е Жената с птиците. Той не се появява във филма от 1964 г., но се появява в мюзикъла, където пее песента "Let's Go Fly a Kite" („Нека да пуснем хвръчило“) с Бърт и децата. Появява се в продължението от 2018 г., изигран от Стив Никълсън.
Бърт Кибритопродавача
редактиранеКибритопродавачът или Бърт е приятел на Мери Попинз. В книгите, когато времето е хубаво, той рисува картини на улицата, но когато вали, продава кибрит и затова е известен като Кибритопродавача. Мери Попинз понякога излиза с Бърт в почивния си ден – всеки втори четвъртък на месеца. Бърт също е приятелски настроен към децата на сем.Банкс и към другите жители на улица „Черешова“. Освен продажбата на кибрит и уличното изкуство той от време на време си има и трето занимание – бъскер на хърди-гърди. Във филма на Дисни от 1964 г. Бърт (изобразен от Дик Ван Дайк[6]) е комбинация от Кибритопродавача и Метача и има по-видна роля в детските приключения, включително да се грижи за чичото на Мери Албърт и да даде разумен родителски съвет на г-н Банкс. В сценичния мюзикъл той има подобна роля, действайки като разказвач и далечен приятел на Мери и на децата на сем. Банкс. Във филма от 2018 г. чиракът на Бърт Джак казва, че Бърт е спечелил достатъчно пари, за да напусне Лондон и сега пътува по света.
Мис Ларк
редактиранеМис Ларк живее в съседство с улица „Черешова“ 17. Тя е много богата и живее в голямо имение. Собственичка е на две кучета: Андрю и Желания. Първоначално тя има само разглезения Андрю, който е чистокръвен, но мелезът Желания се присъединява към семейството по молба на Андрю (кучешкият език е преведен на английски от Мери Попинз). Мис Ларк се появява в книгите и обикновено е ужасена от магическите лудории на Мери Попинз. Най-емблематичното нещо за нея е нейната мания по кучетата й и е известно, че ги води на фризьорски салон и дори им купува кожени палта и ботуши. Тя се появява във филма и сценичния мюзикъл като второстепенна роля. И във филма, и в мюзикъла има само едно куче. Във филма тя има само Андрю, докато в мюзикъла има само Желания. Желания също се появява в продължението. В първия филм е изобразена от Марджъри Бенет, докато в продължението се играе от Судха Бхучар, а Желания се играе от животинския актьор Аш.
Адмирал Бум
редактиранеАдмирал Бум също живее на улица „Черешова“. Той е бивш военноморски офицер, но сега живее в къща във формата на кораб със съпругата си г-жа Бум и неговия асистент Бинакъл, който е бивш пират. Той е забележителен с използването на колоритен моряшки език, въпреки че, тъй като книгите са предназначени за деца, той никога не псува; любимото му междуметие е "Blast my gizzard!" (преведено на български с „Триста дяволи!“). Във филма той е съсед на сем. Банкс, който стреля с оръдието си, за да отбележи времето; тази версия на адмирала е далеч по-малко солена и е по-скоро истински тип моряк от вида "Shipshape и Bristol", настояващ за ред и точност. В оригиналния филм е изобразен от Реджиналд Оуен, а в продължението от 2018 г. – от Дейвид Уорнър .
Други домашни помощници
редактиранеВ книгите сем. Банкс имат трима домашни помощници в допълнение към Мери Попинз: Елън, г-жа Брил и Робъртсън Ай. Елън е прислужницата и въпреки че обича децата, тя мрази да се грижи за тях, когато в къщата няма бавачка. Почти винаги има настинка. Г-жа Брил е готвачката; тя не харесва особено Елън. Често е сърдита без причина. Робъртсън Ай е момче за всичко в средата на тийнейджърските години и е много мързелив и разсеян, като прави неща като поставяне на черна вакса върху шапката на г-н Банкс, като по този начин я съсипва. „Мери Попинз се завръща“ намеква, че той е герой в история, която Мери Попинз разказва на децата за крал, който е подведен от Глупака (Шута) и че той е Глупакът. Филмът изобразява г-жа Брил и Елън (изиграни съответно от Рета Шоу и Хърмаяни Бадъли), но не и Робъртсън Ей. Мюзикълът включва г-жа Брил и Робъртсън Ай без Елън. Във филма от 2018 г. се появява само Елън, изиграна от Джули Уолтърс. Не се споменава какво се е случило с г-жа Брил.
Приятели и роднини на Мери Попинз
редактиране- Жената с птиците: възрастна жена, която седи на стълбите на катедралата „Сейнт Пол“ и храни птиците. Тя продава пликове с трохи на минувачите за 2 пенса плика. Нейната крилата фраза е „Нахрани птиците, 2 пенса за плик“. Тя се появява няколко пъти в книгите и е добра приятелка с Мери. По-късно се разкрива, че е майката на Пазача на парка и истинското й име е г-жа Смит. Тя се появява във филма от 1964 г., изигран от Джейн Даруел (в последната й филмова поява) и е обект на песента „ Feed the Birds“ („Нахрани птиците“), изпята от Попинз. Тя също играе подобна роля в мюзикъла, където пее песента "Feed the Birds" в дует с Мери Попинз.
- Мисис Клара Кори: Доста стара жена, за която се предполага, че е най-старата жена в света. Твърди се, че е била тийнейджърка, когато светът е бил създаден, и е познавала Уилям Завоевателя и Алфред Велики. Има магазин, в който продава курабии. Може да отчупи собствените си пръсти и те моментално се превръщат в ечемична захар или други сладкиши, докато собствените й пръсти израстат отново. Тя се появява няколко пъти в книгите заедно с дъщерите си. Мисис Кори има второстепенна роля във филма от 1964 г., изиграна от Алма Лонтън. В мюзикъла тя има по-голяма роля и притежава „магазин за разговори“, водеща е на песента „Supercalifragilisticexpialidocious“ заедно с Мери и Бърт. В драмата по Би Би Си Радио 4 от 2004 г. тя се играе от Филида Лоу.
- Ани и Фани: грамадните дъщери на мисис Кори, които тя постоянно тормози. Те обикновено придружават майка си. Имат малки роли както във филма от 1964 г., така и в мюзикъла.
- Албърт Уиг: Чичото на Мери Попинз, вероятен вуйчо; голям кръгъл плешив мъж с весел нрав. Ако рожденият му ден се падне в петък, той идва толкова пълен със смехотворен газ, че се носи във въздуха. Той се появява във филма от 1964 г. като чичо Албърт, изигран от Ед Уин, и пее песента "I Love to Laugh" с Бърт. Отсъства от мюзикъла.
- Артър и Топси Търви: братовчедът на Мери и неговата съпруга. Той поправя счупени предмети и страда от състояние, при което е принуден да прави обратното на това, което иска (напр. да стои на главата си, когато иска да стои нормално) от 15 до 18 часа всеки втори понеделник от месеца. Въпреки това той се влюбва в Топси и се жени за нея. Топси Търви е изобразена от Мерил Стрийп във филма „Мери Попинз се завръща“. В драмата по Би Би Си Радио 4 от 2004 г. Артър се играе от Андрю Сакс.
- Фред Туигли: братовчед на Мери Попинз. Той получава седем изпълнени желания на първото новолуние, след втората дъждовна неделя, след 3 май, като подарък от своята кръстница.
- Жена с балони: възрастна жена и приятелка на Мери Попинз, която продава балони в парка. Нейните балони изглежда имат магическо качество, тъй като името на всеки, който ги купи, се появява върху тях. Тя се появява в продължението от 2018 г., изиграна от Анджела Лансбъри.
- Нели Рубина и чичо Доджър: две дървени кукли с човешки размер и плоски лица. Те управляват магазин за разговори, който е оформен като Ноевия ковчег. В сценичния мюзикъл магазинът на Нели се появява, но вместо това се управлява от г-жа Кори.
- Нелей: Мраморна статуя на гръцкия митологичен герой Нелей. Той е съживен от Мери Попинз и разкрива, че копнее да се събере отново с баща си Посейдон. Той се появява в мюзикъла по време на поредицата "Jolly Holiday".
- Орион: Въз основа както на митологичния герой, така и на персонификацията на съзвездието, той е приятел на Мери. Често слиза на Земята от небето, за да я срещне.
Други
редактиране- Мис Андрю: Едрата властна бивша бавачка на г-н Банкс. Тя е изключително строга и често жестока, което води до прякора й „Светият ужас“. Почти всички се страхуват от нея, включително г-н Банкс, но не и Мери Попинз. Мис Андрю се опитва да се наложи в живота на децата на Банкс, първо като идва да остане в дома им, а по-късно като се мести в съседната къща, но е осуетена от Попинз. Въпреки че не се появява във всяка книга, тя често се споменава. Г-жа Банкс дори заплашва, че ще я наеме, ако децата на сем. Банкс не се държат добре. Тя отсъства във филма, но има важна роля в сценичния мюзикъл. Тя е подобен герой на книгите и пее песента "Brimstone and Treacle", отнасяща се до „лекарството“, което дава на децата като наказание.
- Коминочистач: Появява се на няколко пъти и е работник, който често присъства на улица „Черешова“. Работил е за мис Ларк, адмирал Бум и семейство Банкс. Той вярва, че е късмет да се ръкуваш със замах, затова насърчава всички, които го срещнат, да се ръкуват с него. Особено дружелюбен е към децата на сем. Банкс и веднъж, заедно с Бърт и Пазача на парка, той ги взема със себе си на фойерверки. Във филма и в мюзикъла персонажът му се слива с този на Бърт и става много по-изявен герой. Неговото суеверие за ръкостискане със замах се споменава в песента "Chim Chim Cher-ee". Съставният герой на Бърт и Коминочистача е изобразен от Дик Ван Дайк във филма от 1964 г.
- Полицай Егбърт: местният полицай. Той е добър приятел на Пазача на парка и е тайно влюбен в Елън, прислужницата на сем. Банкс. Той е тризнак, а двамата му братя Хърбърт и Албърт също са полицаи, въпреки че според него те са напълно различни като личности. Във филма неговото фамилно име е Джоунс и се играе от Артър Трийчър. Той също така се появява за кратко в сценичния мюзикъл.
- Професор: Възрастен господин и жител на улица „Черешова“. Той е много приятелски настроен към мис Ларк и се намеква, че тя е неговата любов.
- Продавач на сладолед: Уличен продавач, който се движи наоколо с количката си за сладолед и продава сладолед. Той се появява на различни места в книгите.
- Кмет: Местният кмет, който е често срещана фигура в и около ул. „Черешова“. Той често идва в парка, за да провери Пазача на парка, на когото не винаги вярва. Често е придружаван от двама общински съветници.
- Министър-председател: британският министър-председател, който често се появява в сцени заедно с Пазача на парка и кмета.
Епизодични герои
редактиране- Рижа крава: Самоопределяща се като „образцова крава“, която Мери Попинз си спомня като добра приятелка на майка си. Една паднала звезда веднъж се захваща за рога й, което я кара да танцува неконтролируемо, докато в отчаянието си не прескача Луната. Неочаквано открива, че й липсва щастливото усещане, което танците й дават, и по съвет на майката на Мери Попинз решава да потърси друга звезда. В „Мери Попинз“ Майкъл вижда Рижата крава да върви по ул. „Черешова“ в търсене на звезда, карайки Мери Попинз да разкаже историята й на децата.
- Мая: Втората дъщеря на седемте Плеяди, която посещава децата по време на коледното им пазаруване, за да купи подаръци за всичките си шест сестри.
- Хамадриада: Стара и мъдра змия (кралска кобра), за която се твърди, че е „кралят на всички зверове“, която е дете на братовчедка на Мери Попинз по майчина линия. Живее в лондонския зоопарк. Домакин на партито за рождения ден на Мери Попинз, когато се пада на пълнолуние.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Travers, Pamela Lyndon. Mary Poppins in the Park. Harcourt, Brace & World. с. xiii.
- ↑ 'Aladdin' Opens at New Amsterdam Theatre, 'Mary Poppins' Closing March 3 // BroadwayTour. Посетен на 1 април 2013.
- ↑ Nel, Philip. Was the Cat in the Hat Black?. Oxford University Press, 2017. с. 88–89.
- ↑ 'Mary Poppins' is banned from general circulation in the ... // 8 Oct 1980. Посетен на 3 Dec 2018.
- ↑ Mary Poppins and other outcasts // The Christian Science Monitor. Boston, MA, 24 Oct 1980. с. 24. Посетен на 3 Dec 2018.
- ↑ Khomami, Nadia. Dick Van Dyke sorry for 'atrocious cockney accent' in Mary Poppins // The Guardian. 21 July 2017.
Допълнителна информация
редактиране- Bergsten, Staffan. Mary Poppins and Myth. Stockholm, Almqvist & Wiksell, 1978. ISBN 91-22-00127-1.
- Bostridge, Mark (19 September 2004), "Hail Mary", The Independent
- Grilli, Giorgia. Myth, Symbol, and Meaning in Mary Poppins: The Governess as Provocateur. New York, Routledge, 2007, [1997]. ISBN 978-0-415-97767-8.
- Kunz, Julia. Intertextuality and Psychology in P. L. Travers's Mary Poppins Books. Frankfurt a. M., Peter Lang, 2014. ISBN 978-3-631-64873-5.
Външни препратки
редактиране- „Мери Попинз“ на сайта
„Моята библиотека“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mary Poppins (book series) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |