Метох (дем Сяр)
Метох (на гръцки: Κάτω Μετόχι, Като Метохи) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония и има 175 жители (2001).
|
Метох Κάτω Μετόχι |
|
|---|---|
| — село — | |
  Метох  Метох |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 186 m |
| Население | 175 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото се състои от две силно отдалечени махали – Долно и Горно Метох (на гръцки Ано и Като Метохи), като Горно Метох днес е напуснато. Долно Метох е в южните поли на планината Шарлия (Врондос), в Серското поле, на около 3 километра северно от град Сяр (Серес).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Метох е чисто българско село в Серската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в селото (Métoh) има 42 домакинства и 130 жители българи.[1]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Метох:
| „ | Метохи: християнско село; 1 църква; жителите са българи; занимават се със земеделие; отстои на час и половина от града (на север).[2] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Метохи като село с 42 български къщи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
| „ | Метох, село на Ю от Мертатово, от града около 1 час разстояние. Същото състояние и много по-лошо. Църква „Св. Димитър“; чете се гръцки. 40 къщи с 200 души българе.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Метохъ има 192 жители българи християни.[5]
В първото десетилетие на XX век българското население на селото е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Метох (Metoh) има 236 българи патриаршисти гъркомани.[6] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев Метох е описан като развалина от съборени и опустошени къщи с общо 192 жители българи, а учител в училището е П. Атанасов.[7]
По време на Балканската война един човек от Метох е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е освободено от български части, но след Междусъюническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 26 семейства и 90 души бежанци.[9]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Метох
Васил Атанасов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Таско Спасов, 15 щипска дружина[10]
- Свързани с Метох
Анастасиос Мегаломистакас (р. 1988), гръцки политик от Съюза на центристите
БележкиРедактиране
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116-117.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 62.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 837.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 198-199.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60 и 863.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.