Милкьовци

село в община Трън, обл. Перник

Милкьовци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

Милкьовци
България
42.7534° с. ш. 22.6971° и. д.
Милкьовци
Област Перник
42.7534° с. ш. 22.6971° и. д.
Милкьовци
Общи данни
Население14 души[1] (15 март 2024 г.)
1,3 души/km²
Землище11,19 km²
Надм. височина931 m
Пощ. код2475
Тел. код07733
МПС кодРК
ЕКАТТЕ48249
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)

География

редактиране

Село Милкьовци се намира в планински район (в подножието на планината Копран), на 77 км от София и на 14 км от Трън. През селото минава река Луда Яна, която по-късно се влива в р. Ерма близо до Трънското ждрело. В планините край селото има много залежи на злато и богата растителност. Селото е заобиколено от вековни букови гори и бистри извори.

В стари документи селото е отбелязвано по следните начини: Милнуфча (Милновци) в 1453 г., Милкюфче, Милкьофче в 1576 г.[2][3][4]; Милкьовци в 1878 г.[5]

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Милкьовче е отбелязано като село в каза Изнебол (Знеполе) с 5 домакинства и 4 бащини.[6]

В църквата в селото работи дебърският зограф Петър Николов.[7]

През 1914 г. в Милкьовци е основана земеделска кооперация. Към 1935 г. тя има 90 членове.[8]

През 1985 г. селото има 61 жители.[9]

Личности

редактиране

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.432
  3. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.445
  4. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.175
  5. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  6. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 187.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 173.
  8. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
  9. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 186.