Перник (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Перник.
Община Перник е разположена в Югозападна България и е една от съставните общини на област Перник.
| Община Перник | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Перник |
| Площ | 477.4 km² |
| Население | 94 833 души |
| Адм. център | Перник |
| Брой селища | 24 |
| Сайт | pernik.bg |
| Управление | |
| Кмет | Станислав Владимиров (Движение за просперитет на Перник, ПДСД; 2019) |
| Общ. съвет | 41 съветници |
.png) | |
| Община Перник в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината е разположена в североизточната част на област Перник. Част от нейната територия попада в историко-географската област Краище и в частност в по-малката историко-географска област Граово. С площта си от 484,213 km2 заема 3-то място сред 6-те общините на областта, което съставлява 20,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад – община Радомир;
- на запад – община Ковачевци;
- на северозапад – община Брезник;
- на север – община Божурище, Софийска област;
- на североизток – Столична община, област София;
- на югоизток – община Самоков, Софийска област.
Природни ресурси редактиране
Релеф редактиране
Релефът на община Перник е твърде разнообразен, от високо планински, през ниско планински, хълмист и котловинен. От северозапад на югоизток, по цялото протежение на общината се простират две котловини. На северозапад – южната половина на Брезнишката котловина, в южната част на която, в началото на Чардакския пролом на река Струма, южно от град Батановци се намира най-ниската точка на общината – 656 m н.в. Чрез пролома Кракра на югоизток Брезнишката котловина се свързва с Пернишката котловина, надморската височина на която е от 750 до 800 m.
Тези две котловини са оградени от частите на две планински редици: Завалско-Планската на северизток и Руйско-Верилската на югозапад.
Към Завалско-Планската планинска редица в пределите на общината попадат части от три планини. В най-северните ѝ предели попадат крайните югоизточни части на планината Вискяр. Най-високата ѝ точка на територията на община Перник е връх Кале (1052,5 m), издигащ се североизточно от село Вискяр. На югозапад чрез Радуйската седловина Вискяр се свързва с планината Люлин. В пределите на общината попадат нейните югозападни склонове, обърнати към Пернишката котловина, а най-високата ѝ точка връх Дупевица (1256 m) се издига североизточно от село Големо Бучино, на границата със Столична община. На югоизток от Пернишката котловина се издига четвъртата по височина планина в България – Витоша. В пределите на община Перник попада почти 1/3 от територията на планината, основно нейната западна част. На границата със Столична община, североизточно от село Чуйпетлово се извисява нейният най-висок връх Черни връх 2290 m.
На югозапад двете котловини (Брезнишката и Пернишката) са оградени от части на две ниски планини спадащи към Руйско-Верилската планинска редица. На северозапад от Чардакския пролом и западно от Брезнишката котловина се простират източните склонове на планината Черна гора. Нейната максимална височина в общината е връх Гарван (1100 m), разположен северозападно от село Планиница. Районът югоизточно от Чардакския пролом и югозападно от Пернишката котловина се заема от североизточните склонове на планината Голо бърдо. Нейният най-висок връх Ветрушка (1158 m) се издига югозападно от град Перник, на границата с община Радомир.
Води редактиране
Основна водна артерия на община Перник е река Струма, като в нейните предели протича най-горното ѝ течение. Реката извира от южното подножие на Черни връх и се насочва на юг-югозапад. При село Боснек завива на северозапад, а след това на север и се влива в язовир Студена (обем 25.2 млн. м3). След изтичането си от язовира при село Студена реката навлиза в Пернишката котловина и се насочва на север. Протича през областния център град Перник по цялото му протежение, а след него преминава през първия си пролом Кракра и навлиза в Брезнишката котловина. При град Батановци завива на юг, навлиза във втория си пролом Чардакския и напуска пределите на общината. При град Батановци в нея отдясно се влива първият ѝ по-голям приток – река Конска, която отводнява цялата Брезнишката котловина.
Климат, почви редактиране
В климатично отношение община Перник попада в умереноконтиненталната климатична област, а западните склонове на Витоша – в планинската климатична област.
В геоморфоложко отношение Пернишката котловина попада в Краищенско-Ихтиманската подобласт. Скалните формирования на геоложката основа са главните доставчици на материали, от изветряването на които са получени продуктите, образуващи днешната почвена покривка на района. Тя се отличава с голямо разнообразие на почвените видове и техните основни характеристики. Преобладават канелените почви и излужените смолници. Равнинната част на котловината е покрита с плодороден чернозем, по поречието на река Струма има алувиални наслойки. В периферията на котловината са образувани обширни пролувиални шлейфове. Мощността на хумусния хоризонт варира от 10 до 40 см. С изключение на смолниците останалите почви притежават благоприятни физически свойства – рохкав строеж, висока порьозност, добра аерация. Като цяло почвените условия в община Перник са благоприятни за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения.
Растителност редактиране
Природният ландшафт до голяма степен е променен от дейността на човека. Основните дървесни видове са дъб (благун, цер), акация, келяв габър и др. От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др. Общата територия на горския фонд в общината е 174 866 дка, 142 114 дка са горите със специално предназначение. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.
Народен парк „Витоша“ обхваща територия с обща площ 26 577 ха, от които 9 988 ха на територията на община Перник. В тази част на Витоша се срещат 32 редки, застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на Република България.
Минерални ресурси редактиране
По времето на терциера Пернишката котловина е била дъно на езерен басейн, в който са се наслоили мощни пластове. От този геоложки период датират и запасите от кафяви въглища в района, които предопределят насоката на икономическото развитие на общината. Кафявите въглища от Пернишкия въглищен басейн се експлоатират от „Мини Перник“ АД. Средногодишното производство е близо 2 млн. т. годишно.
От нерудните изкопаеми в общината е застъпен добивът на инертни материали, варовик, гранит. Варовиците (с големи запаси) са пригодни за добив на цимент и вар (Перник, Батановци). Кариерите за добив на варовик са затворени, но при възстановяване на циментопроизводството те отново ще функционират. Доломитите при кв. „Калкас“ и село Боснек са подходящи с флюси в металургията. Тук има подходящи находища за добив на монцонит и сиенит като облицовъчен камък.
Защитени местности редактиране
На 5 km южно от град Перник, в планината Голо бърдо, се намира резерватът Острица. Площта му е 134.6 ха и обхваща връх Острица (1146 m) и склоновете му – доловете Белите кладенци, Широки дол и Рибна вода. В резервата преобладават издънкови насаждения от габър, келяв габър, мъждрян. Флората се състои от 358 вида и 4 подвида, отнасящи се към 212 реда и 56 семейства. Въпреки малката си територия това представлява 1/10 част от флористичното богатство на България. Защитени от закона са 7 вида растения: ниско бясно дърво, урумово лале, горска съсънка, източна ведрица, урумов лопен, длановиден ветрогон и сръбско звънче. Въпреки неголемите отстояния на резервата от заобикалящите го градове – Перник, Батановци и Радомир, нарушенията на режима на защитената територия, стопанисвана от Горско стопанство – Радомир, са незначителни. Основна причина за това са „проветривостта“ на резервата и по-високата му надморска височина (1100 m) спрямо селищата с развита промишленост (700 – 800 m).
В района на Перник се намира най-дългата пещера в България – Духлата. Проучени са 15 km от нея. Открити са повече от 50 зали с площ над 50 m2 всяка.
Населени места редактиране
Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Батановци | 2004 | 4,556 | Темелково | Люлин | 764 | 22,191 | |
| Богданов дол | 442 | 9,975 | Мещица | 789 | 20,130 | ||
| Боснек | 217 | 28,666 | Перник | 68 259 | 72,289 | Димитрово | |
| Вискяр | 88 | 10,907 | Планиница | 33 | 3,719 | ||
| Витановци | 264 | 7,336 | Радуй | 54 | 14,445 | ||
| Големо Бучино | 586 | 17,974 | Расник | 346 | 21,013 | ||
| Дивотино | 1675 | 26,331 | Рударци | 1400 | 8,466 | ||
| Драгичево | 2161 | 20,448 | Селищен дол | 104 | 11,500 | ||
| Зидарци | 109 | 3,694 | Студена | 1725 | 74,794 | ||
| Кладница | 1376 | 15,414 | Черна гора | 253 | 16,078 | ||
| Кралев дол | 614 | 14,618 | Чуйпетлово | 38 | 29,642 | Чупетлово | |
| Лесковец | 77 | 13,884 | Ярджиловци | 969 | 16,143 |
Административно-териториални промени редактиране
- Указ № 44/обн. 11.02.1887 г. – преименува с. Сръбски Самоков на с. Попово;
- Указ № 402/обн. 18.09.1929 г. – признава с. Перник за гр. Перник;
- Указ № 949/обн. 08.12.1944 г. – преименува с. Попово на с. Витошко;
- Указ № 649/обн. 16.07.1949 г. – преименува гр. Перник на гр. Димитрово;
- Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Батановци на с. Темелково;
- Указ № 408/обн. 13.10.1953 г. – заличава селата Витошко и Крапец поради изселване;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Бела вода, Калкас и Мошино и ги присъединява като квартали на гр. Димитрово;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – признава н.м. Рударци (от с. Кладница) за отделно населено място – с. Рударци;
- Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – обединява селата Райлово (Райловци) и Църнел в едно ново населено място – с. Люлин;
- Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – преименува с. Църква на с. Даскалово;
- – възстановява старото име на гр. Димитрово на гр. Перник;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Чупетлово (Чупетльово) на с. Чуйпетлово;
- Указ № 2434/обн. 27.10.1972 г. – заличава с. Даскалово и го присъединява като квартал на гр. Перник;
- Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Темелково за гр. Темелково;
- Указ № 157/обн. 10.05.1991 г. – възстановява старото име на гр. Темелково на гр. Батановци;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Черна гора от гр. Темелково и го признава за отделно населено място – с. Черна гора;
- Указ № 120/обн. 14.04.1998 г. – отделя с. Селищен дол и землището му от община Брезник и го присъединява към община Перник;[2]
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 97 181 | 88 831 | 176 | 1781 | 208 | 250 | 5935 | 100.00 | 91.40 | 0.18 | 1.83 | 0.21 | 0.25 | 6.10 |
| Перник | 80 191 | 73 063 | 78 | 1709 | 183 | 218 | 4940 | Перник | 91.11 | 0.09 | 2.13 | 0.22 | 0.27 | 6.16 |
| Батановци | 2263 | 2189 | 3 | 3 | 8 | 5 | 55 | Батановци | 96.73 | 0.13 | 0.13 | 0.35 | 0.22 | 2.43 |
| Драгичево | 2121 | 2020 | 27 | 4 | 67 | Драгичево | 95.23 | 1.27 | 0.18 | 3.15 | ||||
| Дивотино | 1911 | 1852 | 0 | 3 | 53 | Дивотино | 96.91 | 0.00 | 0.15 | 2.77 | ||||
| Студена | 1819 | 1748 | 0 | 0 | 70 | Студена | 96.09 | 0.00 | 0.00 | 3.84 | ||||
| Рударци | 1362 | 1277 | 0 | 23 | 5 | 7 | 50 | Рударци | 93.75 | 0.00 | 1.68 | 0.36 | 0.51 | 3.67 |
| Кладница | 1202 | 1030 | 4 | 3 | 163 | Кладница | 85.69 | 0.33 | 0.24 | 13.56 | ||||
| Ярджиловци | 1079 | 1064 | 0 | 0 | 13 | Ярджиловци | 98.60 | 0.00 | 0.00 | 1.20 | ||||
| Мещица | 873 | 854 | 6 | 0 | 12 | Мещица | 97.82 | 0.68 | 0.00 | 1.37 | ||||
| Люлин | 849 | 822 | 0 | 0 | 26 | Люлин | 96.81 | 0.00 | 0.00 | 3.06 | ||||
| Големо Бучино | 726 | 586 | 90 | 11 | 34 | Големо Бучино | 80.71 | 12.39 | 1.51 | 4.68 | ||||
| Кралев дол | 619 | 192 | 0 | 0 | 426 | Кралев дол | 31.01 | 0.00 | 0.00 | 68.82 | ||||
| Богданов дол | 486 | 481 | 0 | 0 | 0 | 4 | 1 | Богданов дол | 98.97 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.82 | 0.20 |
| Расник | 399 | 394 | 0 | 0 | 0 | 0 | 5 | Расник | 98.74 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.25 |
| Черна гора | 302 | 295 | 0 | 0 | 0 | 0 | 7 | Черна гора | 97.68 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 2.31 |
| Витановци | 269 | 269 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Витановци | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Боснек | 155 | 154 | 0 | 0 | 0 | Боснек | 99.35 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | ||||
| Селищен дол | 146 | 138 | 0 | 0 | 0 | 0 | 8 | Селищен дол | 94.52 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 5.47 |
| Лесковец | 117 | 116 | 0 | 0 | 0 | Лесковец | 99.14 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | ||||
| Вискяр | 102 | 98 | 0 | 0 | 0 | 0 | 4 | Вискяр | 96.07 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 3.92 |
| Зидарци | 80 | 80 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Зидарци | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Радуй | 51 | 51 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Радуй | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Планиница | 30 | 30 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Планиница | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Чуйпетлово | 29 | 28 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | Чуйпетлово | 96.55 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 3.44 |
Вероизповедания редактиране
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 97 181 | 100.00 |
| Православие | 67 069 | 69.01 |
| Католицизъм | 317 | 0.32 |
| Протестантство | 569 | 0.58 |
| Ислям | 163 | 0.16 |
| Друго | 96 | 0.09 |
| Нямат | 3574 | 3.67 |
| Не се самоопределят | 5272 | 5.42 |
| Непоказано | 20 121 | 20.70 |
Политика редактиране
Общински съвет редактиране
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8]
Транспорт редактиране
През общината преминават три участъка от железопътната мрежа на България:
- от изток на запад, по долината на река Струма, в т.ч. през областния център град Перник – участък от 18,2 km от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата;
- от юг на север – началният участък от 18,6 km от трасето на жп линията Перник – Радуил – Волуяк;
- целият участък от 16,2 km от спомагателната жп линия гара Разменна – Батановци.
През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,2 km:
- последният участък от 9,8 km от автомагистрала Люлин (от km 9,2 до km 19,0);
- началният участък от 15,3 km от автомагистрала Срума (от km 287,4 до km 302,7)[9];
- участък от 15,6 km от Републикански път I-1 (от km 287,1 до km 302,7)[10];
- участък от 15,5 km от Републикански път I-6 (от km 74,7 до km 90,2)[11];
- началният участък от 15,6 km от Републикански път II-63 (от km 0 до km 15,6);
- началният участък от 12,3 km от Републикански път III-605 (от km 0 до km 12,3);
- последният участък от 13,9 km от Републикански път III-802 (от km 13,3 до km 27,2);
- целият участък от 8,1 km от Републикански път III-1003.
Топографски карти редактиране
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки редактиране
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Решение № 120 от 25.03.1998 г. // ДВ. бр. 42 от 14.04.1998 г. ciela.net. Посетен на 19.06.2014.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2018. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 15 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Перник“ // results.cik.bg. Посетен на 15 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Перник“ // results.cik.bg. Посетен на 15 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Перник“ // results.cik.bg. Посетен на 15 октомври 2018.
- ↑ в този си участък автомагистрала Срума се дублира с Републикански път I-1
- ↑ на протежение от 15,3 km (от km 287,4 до km 302,7) Републикански път I-1 се дублира с автомагистрала Срума и на протежение от 0,3 km (от km 287,1 до km 287,4) с Републикански път I-6
- ↑ на протежение от 0,3 km (от km 89,9 до km 90,2) Републикански път I-6 се дублира с Републикански път I-1
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно община Перник- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
