Мирчо Асенов

(пренасочване от Мирчо Стойков)

Мирчо Асенов Стойков (Ежов) е български партизанин, а след 9 септември 1944 г. е български военен деец – офицер, генерал-полковник.

Мирчо Стойков
български генерал-полковник
Роден
Починал

Образование Военна академия „Фрунзе“
Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

БиографияРедактиране

Роден е на 20 януари 1918 година в кюстендилското село Долно Уйно. Завършва Кюстендилската гимназия. От 1932 година е член на РМС, а от 1942 и на БКП. През 1942 г. завършва история в Софийския университет. По време на Втората световна война отслужва военната си служба в Школата за запасни офицери. През януари 1944 г. бяга от там и се включва в Кюстендилския отряд „Драговищица“. От май 1944 г. е политически комисар на отряда[1]. От 15 септември е на служба в 13-ти гвардейски полк и е помощник-командир на доброволческа дружина във войната срещу Германия. През 1945 г. завършва едногодишен курс във Военното училище в София. Завършва Военната академия „Фрунзе“ (1951) и Военната академия на Генералния щаб на СССР „Климент Ворошилов“ (1963). Бил е командир на седма мотострелкова дивизия два пъти (1951 – 1953 и 1955 – 1957). От 1953 до 1955 г. е заместник-началник на управление „Кадри“ в Министерството на отбраната. От 1957 до 1961 г. е началник на управлението. От май 1958 г. е генерал-майор[2]. Между 10 юни 1967 и 12 октомври 1971 е началник на втора армия. През 1971 година става заместник-министър на народната отбрана, като остава на този пост до 1989 г. На този пост той се води и началник на Футболния клуб ЦСКА, както и на Инженерното и Химическото управления на българската армия и Факултета за физическа подготовка и спортния комитет и други. Отговаря за общите въпроси и гранични войски. Едновременно с това е и главен инспектор на българската народна армия. В периода 1976 – 1990 е член на ЦК на БКП. Носител е на два ордена „Георги Димитров“.[3] През 1989 г. получава званието герой на социалистическия труд на България[4]. Автор е на мемоарната книга „Горещи пътеки“. Умира на 5 април 2005 г.

ОбразованиеРедактиране

  • Военно училище в София – 1945 (1 годишен курс)
  • Военна академия „Фрунзе“ – до 1951
  • Военна академия на Генералния щаб на СССР „Климент Ворошилов“ – до 1963

БележкиРедактиране

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 300
  2. Указ № 198/26.04.1958г.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 312
  4. 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК МИРЧО АСЕНОВ