Мокрешево или Мокрешово (на турски: Şükrüpaşa, Шюкюрпаша) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

Мокрешево
Şükrüpaşa
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 358 m
Население 147 души (2000)
Пощенски код 39000
Телефонен код 0288

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Странджа на 22 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), на границата с България.

ИсторияРедактиране

В 19 век Мокрешево е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мокроншово (Mocronchovo) е село с 60 домакинства и 318 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 60 български екзархийски семейства.[2]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Мокрешево силно пострадва. Всичките 60 къщи са изгорени, а населението е избягало.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Мокрешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Мокрешево се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

Родени в Мокрешево
  •   Вълчо Стоянов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[5]
  •   Михаил Илиев – Белият мустак, касиер на революционния комитет на ВМОРО в селото през 1902 година[6]
  •   Стоян Добрев (1876 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 666.
  6. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 15.