Отваря главното меню

Мокрешево или Мокрешово (на турски: Şükrüpaşa, Шюкюрпаша) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

Мокрешево
Şükrüpaşa
— село —
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 358 m
Население (2000) 147 души
Пощенски код 39000
Телефонен код 0288

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Странджа на 22 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), на границата с България.

ИсторияРедактиране

В 19 век Мокрешево е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мокроншово (Mocronchovo) е село с 60 домакинства и 318 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 60 български екзархийски семейства.[2]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Мокрешево силно пострадва. Всичките 60 къщи са изгорени, а населението е избягало[3].

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Мокрешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Мокрешево се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

Родени в Мокрешево
  •   Вълчо Стоянов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[5]
  •   Михаил Илиев – Белият мустак, касиер на революционния комитет на ВМОРО в селото през 1902 година[6]
  •   Стоян Добрев (1876 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 864.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 666.
  6. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.15