Молоха, още Гинуш или Гинош (на гръцки: Μολόχα, Молоха, до 1927 година: Γκινόσι, Гиноси, катаревуса Γκινόσιον, Гиносион[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.

Молоха
Μολόχα
— село —
Гърция
40.3633° с. ш. 21.355° и. д.
Молоха
Западна Македония
40.3633° с. ш. 21.355° и. д.
Молоха
Кожанско
40.3633° с. ш. 21.355° и. д.
Молоха
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина700 m
Население89 души (2021 г.)
Пощенски код500 01
Телефонен код2468

География

редактиране

Селото е разположено на 700 m надморска височина,[2] на около 6 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), на границата с дем Хрупища. На север граничи с костурското село Богатско. Землището на селото е разположено по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.[3]

В Османската империя

редактиране

В края на ΧΙΧ век Гинуш е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в него живеят 250 гърци мохамедани (валахади).[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гвинус е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 48 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Гиноси (Γκηνόσι), Населишка каза, живеят 400 валахади.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гинуш остава в Гърция.

В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[7] В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село със 72 семейства и 240 жители.[8]

В 1927 година името на селото е сменено на Молоха.[9]

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

В 1997 година на границата между Молоха и Платания е изградена църквичката „Свети Илия“.[10]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 259[2] 249[2] 226[2] 347[2] 352[2] 307[2] 216[2] 228[2] 201[2] 190 132 89

Личности

редактиране
Родени в Молоха
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 337. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  7. Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 7 май 2010 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 336. (на македонска литературна норма)
  10. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.