Отваря главното меню

Основните морфологични признаци, които характеризират почвените условия, са:

Мощност на почвените хоризонти
Определя се в см, а зависи най-вече от растителността, под влияние на която са образувани. Пример: При черноземните почви мощността на хоризонт А обикновено е 40–80 см, а на хоризонт В – 50–70 см.
Мощност на почвата (на почвения профил)
Обхваща сумарната мощност на хоризонтите А и В и най-често варира между 40 и 200 см.
Цвят на почвата
Зависи от съдържанието на химичните съединения и водата. Количественото съотношение на наличните съединения дава оттенъци на основния цвят, което също се отбелязва, а по-влажните почви изглеждат винаги по тъмни. По отношение на химическия състав се различават три основни цвята:
  • черен – обуславя се от хумуса;
  • кафяв (червен, ръждив – обуславя се от железните съединения;
  • сив (белезникав) – обуславя се от карбонатите и силиция.
Влажност на почвата
Отбелязва се степента на влажност към момента на описанието. Възприети са следните степени на влажност:
  • суха почва – при пипане с ръка се разпрашава и не мокри попивателна хартия;
  • свежа почва – при пипане с ръка е малко студена, но не мокри попивателна хартия;
  • влажна почва – при стискане в дланта образува топка и навлажнява попивателната хартия;
  • мокра почва – при стискане в дланта изпуска вода и се лепи.
Плътност на почвата
При описание се определя с помощта на нож и се отбелязват следните степени:
  • много плътна – ножът не влиза в почвата;
  • плътна – ножът влиза трудно в почвата;
  • уплътнена – ножът влиза сравнително лесно в почвата;
  • рохкава – почвата се разпада лесно.
Механичен състав на почвата
Изразява се като съотношение между основните агрегати.
Новообразувания
Представляват локални натрупвания на вещества, различаващи се от основната маса на почвените хоризонти – гипс, карбонати, оксиди, диоксиди или такива от биологичен характер (къртичини и др.).
Включения
Става дума за случайно попаднали в почвата тела – остатъци от животни, растения, такива от антропогенен произход (камъни, керемиди, тухли, въглени и пр.) или каменисти нехарактерни материали (скали и пр.).
Наличие на карбонати
Установяват се с 10-процентен разтвор на солна киселина.

Вижте същоРедактиране