Мосомище

село в област Благоевград
(пренасочване от Мусомища)

Мосо̀мище (до 2016 година Мусо̀мища) е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.

Мосомище
България
41.5531° с. ш. 23.7476° и. д.
Мосомище
Област Благоевград
41.5531° с. ш. 23.7476° и. д.
Мосомище
Общи данни
Население2035 души[1] (15 март 2024 г.)
61,9 души/km²
Землище32 861 km²
Надм. височина513 m
Пощ. код2920
Тел. код0751
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ49432
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП за България; 1995)
Кметство
   кмет
Мосомище
Анна Донкова
(независим)

География редактиране

В горната си част село Мосомище е сгушено в Пирин планина, а от крайните му източни улици започва долина, достигаща река Места. Селото е само на 800 m от град Гоце Делчев. Местностите около село Мосомище са едни от най-забележителните в целия регион. На първо място се нарежда местността Топлицата, известна с карстовия си извор и прекрасен летен плаж. Съчетание на борова гора и кристално чиста изворна вода (два басейна и условия за речен риболов). Храмът „Свети Георги Победоносец“ е построен в крайната западна част на селото, откъдето започва и планината. До него се намира единствената сеизмологична станция в целия регион.

История редактиране

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Мосомище са живели 158 немюсюлмански домакинства и 5 на тюркмени-мюсюлмани.[2]

В началото на XIX век малкото християнски семейства изграждат черквата „Света Петка”. В хода на строителните работи майсторите не се съобразяват с рестрикцията височината на християнския храм да е по-малка от най-ниската турска къща, поради което той е съборен.[3]

В 1835 година е изградена църквата на селото „Свети Николай“.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мусомица (Mousomitza), Мелнишка епархия, живеят 580 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Мисолища (Missolischta) е посочено като село с 93 домакинства и 50 жители мюсюлмани и 260 българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Мусомище като село със 75 български и 18 турски къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Мосомища, село при десния бряг на Топлица, срещу Ляски. Околност равна; плодовито поле. Растат хубави дини и любеници. „Св. Никола“, смесена черква. Числото на къщите не надминува 80. Българе и турци.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Мусомище живеят 623 души, от които 523 българи-християни и 100 турци.[9] Данни от 1909 година сочат, че в селото има 90 български къщи с 450 души население и 90 турски къщи с 468 души.[10]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Мосомище:

С. Мусомища... Селото се намира на половин час от града. Има хубав, плодороден край, добри пасища и гори. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство, най-главно обработват царевица, пшеница. Имат добри градини за зеленчук.

Има 90 къщи български, 90 турски и 450 души от първите, и 468 – от вторите. Черквата „Св. Никола“ е добре украсена. Училището е до черквата. Старо е и съвсем красиво, и съвсем модно е.[11]

На 30 ноември 2016 година с президентски указ селото е преименувано на Мосомище.[12]

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]

Численост
Общо 2107
Българи 1867
Турци 5
Цигани 103
Други 60
Не се самоопределят 7
Неотговорили 65

Личности редактиране

Родени в Мосомище
  •   Ангел Иванов (1840 – 1905), български просветен деец
  •   Атанас Хрисимов (1887 – 1919), български просветен деец
  •   Георги Маджиров, български революционер, деец на ВМРО[14]
  •     Георги Младенов (1931 – 2020), българо-канадски общественик
  •   Георги Славков (1958 – 2014), български футболист-национал
  •   Димитър Манолев, български учител в Кремен до 1878 година[15]
  •   Манол Хаджиев (1888 – ?), български учител в чаталдженското село Синекли[16]
  •   Стоян Попов (1895 – ?), български революционер от ВМРО
  •   Стоян Сотиров Шарланджиев (1893 – 1923), български революционер от ВМОРО и комунист, убит от дейци на ВМРО след Деветоюнския преврат на 23 юли 1923 г.[17]
  •   Димитър Иванов Иванджиков (1925 –2015 ), краевед, написал "История на село Мосомище".

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN – 0144 1311 – 0144. с. 74.
  3. Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 249-252.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 594.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 5.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  10. Извори за българската етнография, Т.3, Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр. 80
  11. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 80.
  12. Указ № 379 от 30 ноември 2016 г., „Държавен вестник“ №99, 13 декември 2016 г.
  13. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  14. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 941.
  15. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 394.
  16. „ТопПреса“, Из архивите на читалищна библиотека – град Гоце Делчев: Спомени Чаталджа – Диарбекир, 9 януари 2017.
  17. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 94.