Мосомище
Мосо̀мище (до 2016 г. Мусо̀мища) е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.
| Мосомище | |
|---|---|
  Мосомище  Мосомище |
|
| Общи данни | |
| Население | 2212 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 32 861 km² |
| Надм. височина | 513±1 m |
| Пощ. код | 2920 |
| Тел. код | 0751 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 49432 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община – кмет |
Гоце Делчев Владимир Москов (БСП) |
|
Кметство – кмет |
Калина Хаджидиманова |
ГеографияРедактиране
В горната си част село Мосомище е сгушено в Пирин планина, а от крайните му източни улици започва долина, достигаща река Места. Селото е само на 800 m от град Гоце Делчев. Местностите около село Мосомище са едни от най-забележителните в целия регион. На първо място се нарежда местността Топлицата, известна с карстовия си извор и прекрасен летен плаж. Съчетание на борова гора и кристално чиста изворна вода (два басейна и условия за речен риболов). Храмът „Свети Георги Победоносец“ е построен в крайната западна част на селото, откъдето започва и планината. До него се намира единствената сеизмологична станция в целия регион.
ИсторияРедактиране
От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Мосомище са живели 158 немюсюлмански домакинства и 5 на тюркмени-мюсюлмани.[1]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мусомица (Mousomitza), Мелнишка епархия, живеят 580 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мисолища (Missolischta) е посочено като село с 93 домакинства и 50 жители мюсюлмани и 260 българи.[3] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Мусомище като село със 75 български и 18 турски къщи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Мосомища, село при десния бряг на Топлица, срещу Ляски. Околност равна; плодовито поле. Растат хубави дини и любеници. „Св. Никола“, смесена черква. Числото на къщите не надминува 80. Българе и турци.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Мусомище живеят 623 души, от които 523 българи-християни и 100 турци.[6] Данни от 1909 година сочат, че в селото има 90 български къщи с 450 души население и 90 турски къщи с 468 души.[7]
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Мосомище:
| „ | С. Мусомища... Селото се намира на половин час от града. Има хубав, плодороден край, добри пасища и гори. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство, най-главно обработват царевица, пшеница. Имат добри градини за зеленчук.
Има 90 къщи български, 90 турски и 450 души от първите, и 468 – от вторите. Черквата „Св. Никола“ е добре украсена. Училището е до черквата. Старо е и съвсем красиво, и съвсем модно е.[8] |
“ |
На 30 ноември 2016 година с президентски указ селото е преименувано на Мосомище.[9]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Мосомище
Ангел Иванов (1840 – 1905), български просветен деец- Атанас Хрисимов (1887 – 1919), български просветен деец
-
Георги Младенов (1931 – ), българо-канадски общественик - Георги Славков (1958 – 2014), български футболист-национал
- Димитър Манолев, български учител в Кремен до 1878 година[10]
- Манол Хаджиев (1888 – ?), български учител в чаталдженското село Синекли [11]
- Стоян Попов (1895 – ?), български революционер от ВМРО
- Стоян Сотиров Шарланджиев (1893 – 1923), български революционер от ВМОРО и комунист, убит от дейци на ВМРО след Деветоюнския преврат на 23 юли 1923 г.[12]
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN – 0144 1311 – 0144. с. 74.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 – 129.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Извори за българската етнография, Т.3, Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр. 80
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 80.
- ↑ Указ № 379 от 30 ноември 2016 г., „Държавен вестник“ №99, 13 декември 2016 г.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.394.
- ↑ „ТопПреса“, Из архивите на читалищна библиотека – град Гоце Делчев: Спомени Чаталджа – Диарбекир, 9 януари 2017.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 94.