М48 Патън

(пренасочване от М48)

М48 Патън е американски основен боен танк от Студената война. Той е част от серията танкове Патън на американската армия, наречени на легендарния генерал Джордж Патън. Създаден да замени остаряващите М47 Патън и М4 Шърман, М48 бива широко използван в различни военни конфликти и множество страни от НАТО и поддръжници на САЩ. Голяма част от тези страни употребяват негови модернизирани версии и до днес.

М48 Патън
Тактико-технически данни
ТипОБТ
На въоръжение1953 – до днес
На въоръжение вВиетнам, Гърция, Израел, Иран, Йордания, Ливан, Пакистан, Тайван, Тайланд, Тунис, Турция, Южна Корея
Габаритни характеристики
Тегло45 t
Дължина9,3 m
Ширина3,65 m
Височина3,1 m
Основно въоръжение90-mm оръдие T54 (в най-ранните версии);
90-mm оръдие M41;
105-mm оръдие M68 (от версия M48A5)
Допълнително въоръжение7,62-mm картечница М73
12,7-mm зенитна картечница М2
Технически данни
Силова установка12-цилиндров V-образен бензинов „Континентъл“ AVSI-1790-5B с въздушно охлаждане (AVSI-1790-7 от 1953 г.)
12-цилиндров дизелов „Континентъл“ AVDS-1790-2 с въздушно охлаждане (от версия М48А3)
750 к.с. (559,7 kW)
Окачванеторсионно
Макс. скорост48 km/h (по шосе)
Запас от ход463  km (по шосе)
Ширина на ров2,6 m
Вертикално препятствие0,9 m
Екипаж4 души
М48 Патън в Общомедия

История редактиране

Едва година след въвеждането в експлоатация на М47, американската армия решава с времето да го замени с по-мощен модел. Новият танк е модернизация на М46 и М47, но има някои големи разлики – куполът е изцяло нов, каросерията е модифицирана за да се увеличи вътрешното пространство, а окачването е подобрено. Картечното гнездо в челната част на танка е премахнато, като по този начин екипажът е сведен до 4 души. В периода 1952 – 1959 са произведени 12 000 танка. Ранните модели на танка – до М48А2С, са били с 12-цилиндров V-образен бензинов двигател с въздушно охлаждане „Континентъл“ AVSI-1790-5B, от началото на 1953 г. и с „Континентъл“ AVSI-1790-7. Бензиновият двигател е давал на танка малка независимост на придвижване и е бил податлив на възпламеняване в случай на точно попадение. Възможно е било при пробив на купола да се спукат тръбите с хидравлична течност в бойното отделение, която впоследствие се възпламенява и вътре в танка се образува огнено кълбо, което убива целия екипаж. Поради тези особености този модел е считан за ненадежден, но е бил употребяван в няколко израелско-арабски конфликта, както и в западногерманската армия. От версия М48А3 се монтира 12-цилиндров дизелов двигател „Континентъл“ AVDS-1790-2 с въздушно охлаждане. Към средата на 70-те години започва модернизация на всички танкове до нивото на М48А5, който е въоръжен с по-леко 105-мм оръдие с цел танкът да може да достига скорости, близки до тези на М60.

Употреба редактиране

Войната във Виетнам редактиране

 
Американски войници, возещи се на танк М48, април 1968.

М48 служи активно във Виетнамската война най-вече като поддръжка на пехотата. Първите танкове са били доставени на американския корпус на морската пехота през 1965. Въпреки това е имало много малко битки между два танка, повечето от които с леки танкове ПТ-76. Успешно е представянето на М67 Зипо, огнехвъргачен вариант, използван за изгаряне на укрепления в джунглите. Танкът се доказва като добре защитен от сухопътни мини и РПГ-2.

Индо-пакистански войни редактиране

Пакистан използва М47 и М48 с голям успех срещу индийските Центурион и М4 Шърман през 1965. В заблатените местности пакистанските танкове имат голямо предимство и бързо изтласкват индийските войски. Въпреки това М48 се представя зле в битката при Асал Утар, където пакистански военни части нападат укрепени индийски позиции и губят всичките си танкове. Във втората индо-пакистанска война (1971) обаче резултатите са различни. Битката при Басантар става известна като пакистанската атака на леката бригада – Пакистан контраатакува и губи 66 танка, а Индия – едва 10.

Близък изток редактиране

М48 се използва многократно в израелско-арабските конфликти, най-вече в Шестдневната война, където Израел постига големи успехи срещу египетските Т-34 и Т-54. Танкът е бил използван от Турция по време на окупацията на Северен Кипър през 1974. Последната му употреба в Близкия изток е по време на конфликта в северен Ливан през 2007. С помощта на танковете си ливанската армия побеждава бунтовниците от бежанските лагери.

Варианти редактиране

 
Американски морски пехотинци във Виетнам, 1966.
 
М67 Зипо изгаря вражески укрепления във Виетнам, 1968.
 
Нощни сражения с виетнамски войски.
 
Американски М48 западно от Сайгон.
 
М48А1.

САЩ редактиране

  • М48 Патън – базов модел, модификация на М47 с нов купол, нова каросерия, 90-мм оръдие М41. Познава се по специфичния Y-образен огнеприкривател, по-късно променен на Т-образен.
    • М48C – над 100 танка от базовия модел са имали производствен дефект на каросерията и са били използвани за тренировки под това означение.
  • М48А1 – добавен е нов люк за шофьора и наблюдателна купола за командира.
  • М48А2 – по-мощен двигател и усъвършенствана трансмисия, подсилена задна броня и подобрена система за контрол на купола.
    • М48А2C – М48А2 с подобрен далекомер, система за изсмукване на оръдейните газове и премахнати паразитни колела.
  • М48А3 – М48А1 с дизелов двигател и нова СУО.
    • М48А3 Mod. B – добавена е допълнителна броня в задната част на танка, а командирската купола е направена по-висока.
  • М48А4 – предложение за преоборудване на M48A3 с куполи на М60А2.
  • М48А5 – модернизация със 105-мм оръдие М68.
    • М48А5PI – М48А5 с израелски купол тип „Урдан“.
  • М67 Зипо – М48 с огнехвъргачка, разположена вътре в танка.
    • М67А1 – М67 върху шаси на М48А2.
    • М67А2 – М67 върху шасина М48А3.
  • М88 Херкулес – бронирана ремонтно-евакуационна машина с булдозерно оборудване.

Великобритания редактиране

Израел редактиране

  • Магах – серия от израелски модернизирани варианти на М47, М48 и М60.
  • Е-48 – основно означение за всички М48 в израелската армия.
    • Е-48 AVLB – бронирана мостополагаща машина.
    • Е-48 (М48А2) – М48А2, внесен от Германия.
    • Е-48 (М48А2С) – M48A2C, внесен от Германия.
    • Е-48 (М48А3) – М48А3, внесен от САЩ.

Турция редактиране

  • М48А5Т1 – турски вариант на М48А5 с по-мощен дизелов двигател и система за нощно виждане.
  • М48А5Т2 – подобрен вариант на М48А5Т1 с инфрачервени прибори и лазерен далекомер.
  • М48Т5 Тамай – бронирана ремонтно-евакуационна машина на базата на М48.

Германия редактиране

  • Kampfpanzer M48A2C – немско означение за М48А2, внесен от САЩ.
  • Kampfpanzer M48A2GA2 – немски вариант със 105-мм оръдие L7 и картечница MG3, използвана на Леопард-1.
  • Super M48 – М48 с различни модернизации.
  • Minenraeumpanzer Keiler – минопочистваща машина на базата на M48A2C, все още в експлоатация.

Южна Корея редактиране

  • М48А5К – корейски вариант на М48А5 с модерна СУО и странични бронирани бордове за защита на колелата.
  • М48А3К – корейски вариант на М48А3 с дизелов двигател, перископ за командира и подобрена СУО.

Тайван редактиране

  • M48H/CM-11 – купол на М48А2 с по-мощно оръдие върху шаси на М60А3 с добавена реактивна броня. Подобрена е СУО.
  • CM-12 – танк М48А3 със същите подобрения като СМ-11.

Испания редактиране

  • М48А5Е – М48А5 с лазерен далекомер.
  • Alacran CZ-10/25E – инженерен танк за испанската армия.
    • Alacran CZ-10/30E – модернизиран 30Е.

Гърция редактиране

  • M48A5 MOLF – гръцки вариант с модулна лазерна СУО EMES-18.

Йордания редактиране

  • AB9B1 – йорданска бронирана ремонтно-евакуационна машина.
  • AB1 – йордански М48А5 със 120-мм гладкостволно оръдие.

Оператори редактиране

Бивши редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране