Отваря главното меню

М60 Патън (105 mm Gun Full Tracked Combat Tank M60) е американски основен боен танк от времето на Студената война. Той е последният от серията танкове, наречени на генерал Патън, макар че официално танкът не е назоваван така. Разработен е на основата на М48А2. Общо от компанията „Крайслер“ (Chrysler) са произведени над 15 000 машини от всички модификации. На въоръжение е в редица страни от НАТО и съюзници на САЩ. Постепенно е заменян от по-модерните М1 Ейбрамс и Леопард 2.

М60 Патън
American M60A3 tank Lake Charles, Louisiana April 2005.jpg
Тактико-технически данни
Тип ОБТ
История на производство и служба
Опитен образец 1959 г.
На въоръжение 1960 - до днес
На въоръжение в САЩ, Босна и Херцеговина, Бахрейн, Бразилия, Гърция, Египет, Иран, Испания, Йордания, Китай, Ливан, Мароко, Оман, Португалия, Саудитска Арабия, Судан, Тайланд, Тунис, Турция, Йемен
Габаритни характеристики
Тегло 51 t
Дължина 9,3 m
Ширина 3,63 m
Височина 3,2 m
Основно въоръжение

105-mm оръдие М68 (M60/A1/A3); 152-mm оръдие M162 (M60A2)

120-mm оръдие MG253 (M60Т Сабра)
Допълнително въоръжение

7,62-mm картечница M73

12,7-mm зенитна картечница M85
Технически данни
Силова установка 12-цилиндров 4-тактов многогоривен дизелов „Континентъл“ AVDS-1790-2 с въздушно охлаждане
750 к.с. (560 kW)
Окачване торсионно
Макс. скорост 48 km/h (по шосе)
Запас от ход 500  km (по шосе)
Ширина на ров 2,6 m
Вертикално препятствие 0,9 m
Екипаж 4 души
М60 Патън в Общомедия

.

ИсторияРедактиране

 
М 60 Патън

Успоредно с въвеждането в експлоатация на танка М48, през 1952 г. американската армия започва разработката на танк с по-мощно въоръжение, усилена броня и по-голям запас от ход. Новият танк е с наименование Т-54, като се предвижда да бъде въоръжен със 105-mm оръдие с механизъм за автоматично зареждане. През 1957 г. разработката е прекратена в полза на нова разработка под името Т-95. В различните версии на Т-95 се експериментира с 90-mm гладкостволно оръдие, 105-mm нарезно или гладкостволно оръдие, както и със 120-mm нарезно оръдие. Година по-късно се отчита, че новият танк няма големи предимства пред М48 и програмата е прекратена. Взема се решение да се разработи нов танк като дълбока модернизация на актуалния модел М48А2. На 4 юни 1958 г. стартира програмата за новата машина, която е означена с кодовото наименование ХМ60. Така за първи път вместо Т се въвежда префиксът X за експерименталните машини, като след утвърждаването им, той отпада от наименованието. [1] Първоначално е предвиждано да бъде използван по-издължената купола на Т-95, но впоследствие се запазва куполата на М48А2. На 11 декември 1958 г. новият танк е одобрен да започне производството му, а на 16 март е дадено и окончателното му наименование – 105 mm Gun Full Tracked Combat Tank M60[2]. Въведен на въоръжение през 1960 г.[3] Танкът е въоръжен със 105-mm нарезно оръдие M68. Допълнителното въоръжение е 7,62-mm картечница M73, сдвоена с оръдието и 12,7-mm зенитна картечница М85, монтирана в командирска куполка М19.

 
М60А1 на гръцката армия

М60А1Редактиране

През октомври 1962 г. започва производството на версията М60А1[4]. Тя е с удължена купола, заимствана от разработките на Т95, модифицирана командирска куполка – М29, усилена защита – 109 mm челна броня на корпуса и 254 mm на куполата. Масата на танка нараства на 52,6 t. Монтират се нови комбинирани перископични наблюдателни уреди за дневно и нощно инфрачервено виждане – съответно М36 за командира и М32 за мерача. Добавена е филтровентилационна уредба за очистване на въздуха в бойното отделение и автоматична противопожарна система. Воланът на механик-водача е заменен с Т-образен щурвал. Производството на М50А1 продължава до 1980 г., като общата бройка на тази модификация е 7948 танка.[5]

 
М60А2 със 152-mm оръдие

М60А2Редактиране

В началото на 1964 г. Департаментът на отбраната на САЩ взема решение да се разработи нова версия на танка, която да може да изстрелва и управляеми ракети „Шелила“ (Shillelagh). За целта е разработена купола с нисък профил, в която се монтира използваното и в лекия танк М551 „Шеридан“ 152-mm нарезно оръдие M81E1. Експерименталният танк е под наименованието М60А1Е1. През 1972 г. започва производството на М60А2 „Старшип“ (Starship)[6]. На танка се монтира 152-mm нарезно оръдие M162, стабилизирано в две плоскости. Боекомплектът му включва 33 конвенционални снаряда и 13 управляеми ракети. Допълнителното му въоръжение е 7,62-mm картечница, сдвоена с оръдието и 12,7-mm зенитна картечница в командирската куполка. До 1974 г. са произведени 526 бройки (според данни на Крайслер) или 540 (по данни на Департамента по отбраната) [7], но заключенията за тази модификация са, че е несполучлива и след 1981 г. е свалена от въоръжение.

М60А3Редактиране

През 1978 г. се появява модернизираната версия М60А3, която се произвежда до 1987 г. Основните подобрения са новата система за управление на огъня, включваща лазерен далекомер, електронен балистичен изчислител с метеодатчик, термовизорен канал за мерача. Оръдието има топлозащитен кожух за намаляване влиянието на атмосферната температура върху точността на стрелбата. Добавени са два шестцевни димни гранатомета M239. Веригите са с нов тип тракове със сменяеми гумени възглавнички.

УстройствоРедактиране

КонструкцияРедактиране

Танкът е създаден по традиционна схема – отделение за управление в предната част, бойно отделение в средата и моторно-трансмисионно отделение в задната част на корпуса. Механик-водачът се намира в отделението за управление в средата по надлъжната ос на корпуса. В бойното отделение отдясно на оръдието са разположени командирът на танка и мерачът, а отляво – пълначът.

Танкът има сравнително голяма височина – 3,2 m, и ширина – 3,6 m. Това позволява в бронирания обем да бъдат разположени сравнително голям боекомплект – 63 снаряда, и целия запас от гориво – 1420 l.

Двигател и трансмисияРедактиране

Двигателят на М60 е 12-цилиндров V-образен многогоривен дизелов двигател „Континентъл“ AVDS-1790-2 на „Континентъл мотърс“ (Continental Motors) с мощност 750 к.с при 2400 оборота. От 1975 г. се монтира модифицираният AVDS-1790-2C. Двигателят е с въздушно охлаждане, монтиран в един блок с трансмисията, охлаждащата и маслената система. Масата на силовия блок е 3622 kg. Пускането на двигателя се осъществяна от електростартер, който обезпечава пускане до -30 °C. За облекчаване на пуска на двигателя в зимни условия се използва подгревател с принудително подаване на въздух.

Трансмисията е двупоточна хидромеханична CD850-6 крос-драйв (cross-drive) на „Дженерал мотърс“, включваща двуреакторна комплексна хидропредавка без блокиращ фрикцион, планетна предавателна кутия, завъртащ ме­ханизъм от диференциален тип и два планетни бордови редуктора. Планетната предавателна кутия е с две степени на свобода и има само две предавки за пре­ден ход и една за заден.[8]. За управление на танка механик-водачът използва волан, заменен при М50А1 с Т-образен щурвал.

В МТО има и устройство за разсейване на топлината, което смесва на изгоре­лите газове от двигателя с възушен поток от вентилаторите на системата за охлаждане и така се намалява възможността танкът да бъде открит нощем чрез инфрачервени или топловизорни прибори[9].

Ходова частРедактиране

Верижният задвижващ механизъм се състои от вериги с гумено-металически шарнири и гумирани улеи. Траковете са с ширина 710 mm, както при М48 – T97Е2, а от версия М50А3 – нов тип по-устойчиви тракове – T142, със сменяеми осмоъгълни гумени възглавнички. Веригата се движи по 6 26-инчови алуминиеви двойни опорни и 3 двойни поддържащи ролки с гумени бандажи, задно водещо и предно направляващо колело с механизъм за опъване на веригата с компенсиращо устройство. Ресурсът на веригата е 8000 km, а на сменяемите възглавнички – 4000 km. Пробегът на танка до капитален ремонт е 9600 km.

ВъоръжениеРедактиране

Танкът е въоръжен със 105-mm нарезно оръдие M68 на „Дженеръл Дайнамикс“ (General Dynamics), което е американска версия на британското оръдие L7. Скорострелност – 7 изстрела в минута. Издръжливост на цевта – не по-малко от 400 изстрела. Зареждането е ръчно. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +19 до –9°. Оръдието има ежектор за извеждане на барутните газове от бойното отделение след изстрел. От версия М60А3 на оръдието се монтира топлозащитен кожух и се управлява с двуплоскостен стабилизатор.

Боекомплектът на оръдието е 57, а от версия М60А1 – 63 снаряда. Включва: бронебойно-подкалибрени, с отделящо се дъно, М735 (със сърцевина от волфрамова сплав) или М774 (с корпус от уранова сплав); бронебойно-фугасни М393; кумулативни М456А1; шрапнелни М494, с 5000 стреловидни поразяващи елементи; димни снаряди М416.

Версията М60А2 е въоръжена със 152-mm оръдие М162. Скорострелност – 4 изстрела в минута. Зареждането е ръчно. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +20 до –10°. Боекомплектът включва 45 конвенционални снаряда или 33 конвенционални снаряда и 13 управляеми ракети Shillelagh MGM 1C на компанията „Форд“ (Ford). Конвенционалните снаряди включват: осколочно-фугасни; кумулативно-осколъчни; шрапнелни, с 10 000 стреловидни поразяващи елементи. Оръдието се управлява с двуплоскостен стабилизатор.

Допълнителното въоръжение на танка е 7,62-mm картечница M73 на „Дженеръл Илектрик“ (General Electric), сдвоена с оръдието и 12,7-mm зенитна картечница М85 на „Дженеръл Илектрик“, монтирана в командирска куполка М19. Във версия М60А3 сдвоената картечница е М240 – американско означение на белгийската 7,62-mm FN MAG. Боекомплекът за картечниците е 5950 (5500 при М60А2) 7,62-mm патрона за сдвоената картечница и 900 (1080 при М60А2) 12,7-mm патрона за зенитната картечница.

Екипажът разполага с два11,43-mm картечни пистолета М3А1 с общо 360 патрона, както и с 8 ръчни гранати.

 
М60 с ксенонов прожектор

Система за управление на огъняРедактиране

Мерачът разполага с дневен перископичен прицел M31 с едно- и осемкратно увеличение и телескопичен прицел М105С. За сдвоената картечница се използва прицел М44С, но скалата за нея се проектира в зрителното поле на основния прицел. Нощният прицел е обединен в корпуса на дневния перископичен прицел. За осветяване на целите се използва ксенонов прожектор AN/VSS-1, излъчващ бяла или инфрачервена светлина и монтиран върху маската на оръдието.[10]

Командирът разполага с монокулярен прицел далекомер M17C с 10-кратно увеличение и диапазон за измерване на разстоянието – 200 – 5000 m, а точността на измерване е 10 m. При командира е монтиран и зенитен мерник M71-28C за стрелба от 12,7-mm картечница. В системата за управление на огъня се използва двуплоскостен стабилизатор на въоръжението от електрохидравличен тип и електронен цифров балистически изчислител M13A1D.

От версия М60А1 мерачът получава нов инфрачервен перископичен прибор М32 с 8-кратно увеличение, а командирът – прицел М31 с активен инфрачервен модул и инфрачервен бинокулярен прибор за наблюдение ХМ18.

След 1965 г. е въведен нов балистичен изчислител М16.

От версия М60А3 СУО включва лазерен далекомер AN/VVG-2, балистичен компютър М21, перископичен комбиниран дневно-нощен прицел/прибор за наблюдение М36Е1 с пасивен електронно-оптичен модул. Мерачът разполага с основен комбиниран прицел М35Е1 и спомагателен телескопичен прицел М105D. Подсветката за инфрачервените прибори се осъществява от ксенонов прожектор AN/VSS-3A, който е с по-малък размер и по-малка консумация на енергия.

След 1979 г. се монтира термовизионен прицел на мерача AN/VGS-2. В СУО влизат балистичния компютър М21, командирския прицел-далекомер AN/VVG-2, прицелът на мерача AN/VSG-1, двуплоскостния стабилизатор М10А4, метеодатчик.

Защита и оборудванеРедактиране

М60 е последният американски танк с монолитна броня. Корпусът е лят. Неговият челен брониран лист е с дебелина 120 mm и ъгъл на наклона 64°. Таванът и дъното на кор­пуса в отделението за управление са изготвени от броня с дебелина съответно 50 mm и 40 mm, а в бойното и в МТО – 20 mm. Танкът няма бордови противокумулативни екрани. Куполата на танка е лята. Първоначално се използва куполата на М48А2 с леки доработки, а от версия М60А1 се използва удължена купола от експерименталния танк Т95. Максималната дебелина на бронята на куполата е 180 mm, от версия М60А1 – 254 mm.

От 1988 година на танковете М60АЗ, намиращи се на въоръжение в морската пехота на САЩ е установена навесна динамическа защита, състояща се от 49 метални елемента М1 и 42 елемента М2, съдържащи взривно вещество. Масата на тези танкове е 1,8 t по-голяма.

Танкът разполага с филтро-вентилационна установка E37P1 за очистване на въздуха в бойното отделение и специални противотанкови противогази за членовете на екипажа, както и с ренгенометър, автоматична противопожарна система, използваща „Халон 1301“ и въздушно отопление на екипажа.

Механик-водачът разполага с три перископични прибора за наблюдение, като средният може да бъде заменен с прибор за нощно виждане M36. Фаровете за осветяване на пътя на механик-водача – с бяла и инфрачервена светлина, са разположени на челния брониран лист.

Радиооборудването се състои от УКВ радиостанция AN/GRC-3 (или AN/GRC-4.5,6.7 или 8), обезпечаваща връзка в радиус от 32 – 40 km, танко-разговорно устройство AN/VIA-4 с гнездо за включване на полеви телефон. Има опция и за разполагането на радиостанция, работеща в честотния диапазон, използван от авиацията.[11]

Танкът разполага с оборудване за преодоляване на водно препятствие до 5 m.

Бойно използванеРедактиране

  • Война от Йом Кипур (1973) – Израел използва новополучените 150 танка М60А1 срещу египетските войски, въоръжени с Т-54. Египтяните търпят сериозни загуби.
  • Ирано-иракска война (1980 – 1988) – иранската армия разполага с 460 танка М60А1. Иранците търпят сериозни загуби от иракските Т-62. През януари 1981 г. в битката при Дезфул 300 иракски Т-62 се срещат 300 ирански М60 и „Чифтън“. Иранците губят 45 танка, но унищожават или пленяват според различни източници между 100 и 200 танка [12]
  • Операция „Мир за Галилея“ (1982 г.) – по време на гражданската война в Ливан през 1982 г. израелските сили са въоръжени основно с модифицирани М60, усилени с реактивна броня Blazer – известни като Magach 6[13]. Тези танкове се сражават успешно срещу сирийските Т-62 и Т-72. Няколко машини са поразени от ракети, изстреляни от вертолети. [14]
  • Войната в Персийския залив (1990 – 1991 г.) – американските войски участват с малко на брой М60А3 – общо 277, отдавайки предпочитанията на по-новия М1 Ейбрамс. Въпреки това те се сражават успешно срещу иракските Т-55, Т-62 и Т-72, като унищожават 140 танка, без да загубят нито един. [15] На саудитска територия един срещу друг се сблъскват танкове М60А3 на саудитската армия и иракски М60А1, които са пленени от иранците.
  • Миротворческа операция „Възраждане на надеждата“ (1992 – 1995) – по време на гражданската война в Сомалия италианският контингент участва с танкове M60A3 TTS с реактивна броня.
  • Операция „Щитът на Ефрат“ (24 август 2016 г. – 29 март 2017 г.) – Един батальон турски танкове M60А3 от Втора армия навлизат на сирийска територия в операция срещу силите на Ислямска държава[16], както и срещу бойците от кюрдската съпротива. На 27 август 2016 г. кюрдите унищожават два танка М60 с ПТУР „Милан“.[17] Ден по-късно на сирийска територия навлизат в подкрепа още 1 рота – 13 танка от М60Т Sabra. Няколко дни по-късно от излъчено видео се вижда, че поне два танка М60Т Sabra са улучени от бойци на Ислямска държава с ПТУР, вероятно руски „Корнет“.[18] Ден по-късно е унищожен още един танк М60Т Sabra. През ноември са изпратени за подкрепа още 20 танка М60Т Sabra, както и един батальон от 43 танка „Леопард 2А4“ от Втора бронетанкова бригада на Първа армия.[19]

ВариантиРедактиране

САЩРедактиране

  • ХМ60/М60 – първоначална версия, замислена като дълбока модернизация на М48А2 Патън. Първите бройки нямат командирска куполка.
  • М60А1 – първа модернизация от 1962 г. – разполага с нова удължена купола, усилена броня и подобрена хидравлика.
  • M60A1 AOS – версия от 1972 г. с двуплоскостен стабилизатор;
  • M60A1 RISE – версия RISE (Reliability Improvements for Selected Equipment) с редица подобрения по всички основни системи, включително подобрен дизайн на двигателя, позволяващ по-удобен и бърз достъп до агрегатите;
  • M60A1 RISE Passive – версия RISE с по-малък ксенонов прожектор и пасивни инфрачервени модели.
  • М60А1Е1 – тестова версия със 152-mm оръдие.
  • М60А1Е2/М60А2 – версия от 1964 г. със 152-mm М162 оръдие. Като опция е изпитван и вариант с 20-mm дистанционно управляемо оръдие.
  • М60А1Е3 – прототип, M60A1E2, но със 105-mm оръдие.
  • М60А1Е4 – прототип, с дистанционно управляеми оръжия.
  • М60А3 – подобрена версия на М60А1 нова СУО, включваща нови мерни прибори, лазерен далекомер, балистичен изчислител и метеодатчик.
  • М60А3 TTS – версия с термовизорни мерни прибори AN/VSG-2.
  • М60А3 SLEP – версия с по-мощен двигател, 120-mm оръдие, странични бордови екрани.
  • М60 Super/AX – версия с подобрена бронировка и леки подобрения.
  • М60-2000/120S – дълбока модернизация на М60, разработена от „Дженерал Дайнамикс“. Монтира се купола на М1 Ейбрамс, и 120-mm оръдие на Rheinmetall. Шасито използва окачването на М1АА, добавен е инфрачервен радар – 240X4 Forward Looking Infrared Radar (FLIR), двигателят е дизеловият AVDS-1790-9A с 1200 к.с. Модификацията е предложена на Турция за модернизиране на танковете М60, но офертата е отхвърлена в полза на израелската модификация Sabra и проектът е спрян[20].

Експортни моделиРедактиране

  • Е60
  • Е60 – експортен модел на М60 без модификации.
  • Е60A – експортен модел на M60A1 без модификации.
  • Е60A Dozer – експортен модел на M60A1, оборудван с булдозерно гребло M9.
  • Е60B – експортен модел на M60A3 без модификации.
 
Magach 6 – израелска версия на М60 с динамична броня Blazer

ИзраелРедактиране

  • Magach 6 – модернизация на версиите M60/M60A1/M60A3. Включва видоизменена купола и реактивна броня Blazer.
  • Magach 7 – модернизация на версия M60 с двигател AVDS-1790-5A с 908 конски сили, допълнителна пасивна броня, нова СУО, верижни тракове от „Меркава“.

ИранРедактиране

  • Samsam – иранска модернизация на М60А1, включваща реактивна броня, нова СУО и инфрачервени разсейватели за борба с ПТУР.

ЙорданияРедактиране

  • M60 Phoenix – модернизация на М60А3 за йорданската армия, включваща 120-mm гладкостволно швейцарско оръдие RUAG, навесна динамична защине и нова СУО[21].
 
М60 Т Sabra на турската армия

ТурцияРедактиране

  • М60Т или Sabra – израелска модернизация на М60А1. Въоръжен е със 120-mm гладкостволно оръдие MG253, 2 7,62-mm картечници MG3A1, 12,7-mm картечница М85 и 60-mm мортира, нов двигател – MTU MT 881 KA-501, нова трансмисия и реактивна броня.

Машини на основата на М60Редактиране

САЩРедактиране

 
Мостопоставяч M60 AVLB
  • М60 AVLB – 18-метров мостопоставяч на основата на М60.
  • М60 A1 – подобрена версия на М60 AVLB на основата на М60А1.
  • М60 AVLM – минен трал на основата на М60.
  • М60 Panther – минен трал на основата на М60 с дистанционно управление.
 
Минен трал с дистанционно управление M60 Panther
  • М728 CEV – сапьорен танк на основата на М60, съоръжен с кран, булдозерни гребла D7 и 165-mm късоцевно оръдие М135.
  • М728A1 – подобрена версия на сапьорен танк на основата на М60А1.
  • М88A – ремонтно евакуационна машина на основата на М60, произвеждана от 1977 г.
  • М88B Hercules – ремонтно евакуационна машина на основата на М60, произвеждана от 1991 г.

На други страниРедактиране

  • М60VLPD 26/70E – мостопоставяч на испанската армия на основата на М60А1 – 12 машини.
  • М60CZ-10/25E Alacran – инженерна машина на испанската армия на основата на М60А1 – 38 машини.

ОператориРедактиране

Бивши операториРедактиране

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Основни бойни танкове. Колектив. С., 1995. ISBN 9549002314.
  • Полная энциклопедия танков мира. Минск, 1998.
  • Современная бронетанковая техника. Справочное пособие. Минск, 1998.
  • Танки мира. Смоленск, 2001.
  • Шмельов, И. Танкове в бой. С., 1987.
  • David Isby, Lon Nordeem. M60 vs T-62: Cold War Combatants, 1956 – 92 – Osprey Publishing, 2010.
  • Foss, Christopher F., ed. (2002). The Encyclopedia of Tanks and Armored Fighting Vehicles: The Comprehensive Guide to Over 900 Armored Fighting Vehicles from 1915 to the Present Day. San Diego, CA: Thunder Bay Press. ISBN 978-1-57145-806-3
  • Hunnicutt, Richard P. (1984). Patton. A History of the American Main Battle Tank. Volume I. (1st ed.). Novato, CA: Presidio Press. ISBN 978-0-89141-230-4
  • Karsh, Efraim (25 април 2002). The Iran–Iraq War: 1980 – 1988. Osprey Publishing
  • The Military Balance 2016.

ИзточнициРедактиране

  1. Hunnicutt, Richard P. (1984). Patton. A History of the American Main Battle Tank. Volume I. (1st ed.). Novato, CA: Presidio Press. ISBN 978-0-89141-230-4, pp. 149 – 152.
  2. Hunnicutt, Richard P. (1984). Patton. A History of the American Main Battle Tank. Volume I. (1st ed.). Novato, CA: Presidio Press. ISBN 978-0-89141-230-4, p. 157.
  3. Foss, Christopher F., ed. (2002). The Encyclopedia of Tanks and Armored Fighting Vehicles: The Comprehensive Guide to Over 900 Armored Fighting Vehicles from 1915 to the Present Day. San Diego, CA: Thunder Bay Press. ISBN 978-1-57145-806-3, pp. 232 – 233.
  4. Hunnicutt, Richard P. (1984). Patton. A History of the American Main Battle Tank. Volume I. (1st ed.). Novato, CA: Presidio Press. ISBN 978-0-89141-230-4, p. 165.
  5. Основни бойни танкове. С., 1995. ISBN 9549002314, с. 79
  6. www.patton-mania.com
  7. Hunnicutt, Richard P. (1984). Patton. A History of the American Main Battle Tank. Volume I. (1st ed.). Novato, CA: Presidio Press. ISBN 978-0-89141-230-4, p. 188.
  8. Основни бойни танкове. С., 1995. ISBN 9549002314, с. 78
  9. Шмельов, И. Танкове в бой. С., 1987, с.170
  10. voenchel.ru
  11. voenchel.ru
  12. Karsh, Efraim (25 април 2002). The Iran–Iraq War: 1980 – 1988. Osprey Publishing.
  13. Танки мира. Смоленск, 2001., с. 200.
  14. M-60 Patton / Magach-6/7 MBT
  15. David Isby, Lon Nordeem. M60 vs T-62: Cold War Combatants, 1956 – 92 – Osprey Publishing, 2010. – P. 59,60,73.
  16. www.bbc.com
  17. vpk-news.ru
  18. www.bbc.com
  19. vpk-news.ru
  20. www.patton-mania.com
  21. www.military-today.com
  22. The Military Balance 2016. – p. 322.
  23. The Military Balance 2016. – p. 80.
  24. The Military Balance 2016. – p. 383.
  25. The Military Balance 2016. – p. 104.
  26. The Military Balance 2016. – p. 324.
  27. The Military Balance 2016. – p. 328.
  28. The Military Balance 2016. – p. 141.
  29. The Military Balance 2016. – p. 336.
  30. The Military Balance 2016. – p. 345.
  31. The Military Balance 2016. – p. 347.
  32. The Military Balance 2016. – p. 130.
  33. The Military Balance 2016. – p. 351.
  34. The Military Balance 2016. – p. 471.
  35. The Military Balance 2016. – p. 291.
  36. The Military Balance 2016. – p. 293.
  37. The Military Balance 2016. – p. 356.
  38. The Military Balance 2016. – p. 148
  39. The Military Balance 2016. – p. 360.