Невестулка

вид бозайник

Невестулка (на латински: Mustela nivalis) е най-малкото животно от разред Хищници. Тя е хищен бозайник от семейство Порови.

Невестулка
Mustela nivalis -British Wildlife Centre-4.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Порови (Mustelidae)
род:Порове (Mustela)
вид:Невестулка (M. nivalis)
Научно наименование
Linnaeus, 1766 г.
Разпространение
Least Weasel area.png
Невестулка в Общомедия
[ редактиране ]

ЕтимологияРедактиране

В различни региони на България невестулката е известна с различни имена – „обикновена невестулка“, „кокарджа“, „попадийка“[2], „власица“[3] или „калиманка“ (млада жена-родилка)[4]. На места невестулката е „байнова“ (с. Малък Манастир), „попова булка“ или „попова снаха“, която играела ролята на невеста при погребение на умрял хайдутин, което се провеждало като сватба.

Името си дължи на популярното вярване, че невестулката е булка, превърнала се в малко зло животно, което от ревност разкъсва роклите на други булки.[5] Според българския зоолог Николай Боев, европейските народи още от далечни вре­мена създават за нея умилостивяващи имена като „невестулка" (от невеста), „убавичка", „ненагледница“, „лас­ка" (на руски), „белет" (bellette – фр. хубавица).[6]

Общи сведенияРедактиране

Както всички членове на рода Порове, невестулката е животно с тънко тяло, дълга опашка и къси крака, като това ѝ дава възможност да гони плячката си (предимно малки гризачи) дори в дупките им. Козината на гърба е червеникавокафява на цвят и е по-ярка от тази на другите порове. Коремната страна е бяла, както и частта от гушата към корема. При северните популации козината става чисто бяла през зимата, като това служи за камуфлаж сред снега. По тази причина в някои северни региони е известна още като снежна невестулка, а в Норвегия и Швеция я наричат снежна мишка. В Холандия и Белгия обаче не е чисто бяла през зимата. Ареалът ѝ се застъпва с ареала на хермелина, с когото много си приличат, но той има по-големи размери от нея. Освен това хермелинът не се среща често в средиземноморския регион. Третата съществена разлика е, че върхът на опашката на хермелина е черна на цвят.

Дължината на тялото рядко надхвърля 23 cm. Опашката е дълга около 6 cm. Тежат 36 – 250 g (мъжки) и 29 – 117 g (женски). Женската е по-дребна от мъжкия, като индивидите в Южна Европа са малко по-големи от тези в Северна Европа.

РазпространениеРедактиране

Разпространена е в Палеарктичната област (с изключение на Ирландия, Арабския полуостров и островите в Северния ледовит океан), в Япония, както и в Неоарктичната област – от Аляска и Северна Канада на север до Уайоминг и Северна Каролина на юг. Привнесена е и в Нова Зеландия.

Живее в селскостопански дворове, ливади, гъсталаци, открити горски участъци, прерии, степи, полупустини. Приспособени са към живот в тундрата. Избягват гъстите гори, пясъчните пустини и откритите пространства.

Начин на живот и храненеРедактиране

Мъжките и женските живеят отделно, освен по време на размножителния период. Активна предимно през нощта. Силно развито обоняние. Спекулативно е твърдението, че невестулката е отровна. Усложненията, свързани с ухапване от невестулка, се дължат по-скоро на гнилостните бактерии в устната ѝ кухина.

Храни се предимно с дребни бозайници (най-вече гризачи), с влечуги, птици, жаби и насекоми. Преди да нападне жертвата си, тя проследява нейното движение. Убива като захапва за врата.

Най-големите врагове на невестулката са птиците от разреди Совоподобни и Ястребови. Най-голяма заплаха за малките представляват змиите.

РазмножаванеРедактиране

Рядко се стига до чифтосване без битки. Женската може да се размножава един или два пъти годишно, стига да има достатъчно храна. Размножават се най-често през пролетта и в края на лятото. Бременността трае 34 – 37 дни. От едно поколение се раждат средно по 3 – 9 малки. Майката отбива малките след 18 дни. Те достигат полова зрялост на 4 – 8 месеца.

СнимкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Mustela nivalis (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 юли 2020 г. (на английски)
  2. Етимология
  3. Етимология
  4. Етимология
  5. Етимология
  6. Етимология