Неготинчани

население 19 хиляди души

Неготинчани (единствено число неготинчанец/неготинчанка) са жителите на тиквешкия град Неготино, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Неготино

редактиране

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


 
Григорий Попдимитров
  •   Димитър Г. Димев, български революционер, деец на ВМОРО, починал след 1918 г.[2]
  •   Емануил Филипов, български военен деец, подполковник[6][7]
  •   Иге Витанов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал в сражение с турци при Никодин[8]
 
Писмо от Йордан Парчев до екзарх Йосиф I с молба да бъде назначен на работа, село Гумендже, 12 октомври 1902 г.
 
Свещеник в Неготино през Първата световна война
  •   Йордан Бухов, български общественик и кмет
  •   Йордан Йованов (? – 1905), милиционер от ВМОРО, загинал при Топ. корита в сражение със сърби[8]
  •   Йордан Соколов (1877/1878 – след 1943), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 7-а кумановска дружина,[9][10] получил в 1943 година след молба като жител на Неготино народна пенсия от Министерския съвет на Царство България[9]
  •   Методи Ив. Поппандов (1886 – ?), завършил земеделие в Берлин в 1906 година, строително инженерство в Аахен в 1908 година и землемерно инженерство в Мюнхен[12]
  •   Росо Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[5]

Починали в Неготино

редактиране
  •   Борис Филипов (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО
  •   Григор Дуйков (? – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Пано Измирлиев (1872 – 1928), български революционер
  •   Славчо Николов Шивачев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
  1. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  2. а б ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
  5. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
  7. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 173-174
  8. а б Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  9. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 238.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 620.
  11. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  12. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 56